Решение № 15904 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2018 г.

Решение № 15904 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5320/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Полицейски орган – младши разузнавач в сектор ПКП на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 56 от 12.03.2018 г. по административно дело № 566/2017 г. от Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова заповед. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Изложени са подробни твърдения относно неправилно приложение в случая на ЕСПЧ, както и че липсва изискване правната квалификация на извършеното престъпление от задържаното лице да е правилно определена от полицейския орган при постановяване на заповед по чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Ответникът по касационната жалба – А. Асенов не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на предвидените от закона изисквания за формата на акта. Решението е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, като същото е и правилно. От съдържанието заповед № 349 зз-138/18.10.2017 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от полицейски орган, предмет на оспорване пред АС - Стара Загора се установява, че в същата е посочено като основание за задържането чл. 144, ал. 3 от НК без да са посочени специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързани с посоченото престъпно деяние. При това правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при допуснати съществения нарушения на изискванията за формата на акта, довели до нарушаване правото на защита на задържаното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР в заповедта следва да са посочени фактическите и правни основания за задържането на определено лице. В случая е посочено единствено правното основание, но не и фактическите основания. Действително посочването на правната квалификация на определено престъпно деяние, за което има данни лицето да е съпричастно фактическо основание за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но при отчитане на конкретните обстоятелства следва да бъде преценено дали задържаното лице е разбрало конкретните причини за задържането му и съответно да организира адекватно защитата си, което правилно в случая е преценено като недостатъчно. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че макар от представените материали по образуваното наказателно производство – БП № 349 зм - 246/18.10.2017 г. по описа на ОДМВР Стара Загора срещу Асенов да се установява, че към момента на задържането му са били налице данни за съпричастността му към посоченото в заповедта деяние, липсата на посочени конкретни факти в заповедта не може да бъде санирана. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно наличието на достатъчно данни за извършено престъпление и относно правилността на правната квалификация на деянието, послужило като основание за задържане на лицето, тъй като липсват мотиви, изложени от съда в тази насока за да се приеме, че заповедта е неправилна. Изводите в обжалваното решение, обосновали извода за нейната незаконосъобразност са свързани единствено с допуснатите нарушения на изискванията за нейната форма по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение