Решение № 10074 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2019 г.

Решение № 10074 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Рудозем против решение № 311/19.09.2019 г. по адм. д. № 164/2019 г. на Административен съд – Смолян. Излага се довод, че решението е постановено по недопустим иск, предвид ТП № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, в което е прието, че поддържането на общински пътища не е административна дейност. Прави се алтернативно възражение за неправилност на решението поради необоснованост с възражението, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства. Иска се да бъде отменено решението и се претендират разноски за двете инстанции. Ответникът В. Мадански, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, адвокат Младенов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Административният съд е постановил решението си след изясняване на фактическите обстоятелства от значение за правния спор като е обсъдил доводите на страните и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства – писмени, гласни, както и заключението по съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, приета като компетентно изготвена. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административен съд – Смолян е сезиран с искова молба с правно основание чл. 203 и сл. АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от В. Мадански срещу Община Рудозем, с която се претендира обезщетение в размер на 20000 лева, за причинени неимуществени вреди за период от пет години назад, считано от датата на завеждане на исковата молба, изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство, унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, които са настъпили в резултат от незаконосъобразното бездействие на кмета на Община Рудозем да изгради улица или временен път до къщата в която живее. Съдът е осъдил Община Рудозем да заплати на В. Мадански обезщетение в размер на 8 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие да му осигури, като лице с намалена подвижност, достъпна градска среда чрез изграждане на пешеходен и транспортен достъп до жилищната му сграда, находяща се в [населено място], [улица], а в останалата част, за сумата над 8000 лв. до 20 000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. В мотивите си съдът е приел, че съгласно Наредба № 4/1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, самото изграждане и поддържане на тези елементи на урбанизираната територия е задължение на общината. Съдът се е позовал на Решение № 4630/3.04.2013 г. по адм. д. № 6799/2012 г., на ВАС, VІІІ отд. и с оглед изложените в това решение мотиви е приел, че неизпълнението на задължението на общината по чл. 3 от наредбата да предоставя достъпна среда и маршрут на лице с намалена подвижност е административноправно, защото по определение административното правоотношение е обществено отношение, възникнало между държавата като власт и гражданина, въз основа на административноправна норма. Решението е недопустимо. Въз основа на подробно изяснените факти по делото, съдът е изложил изводи, несъобразени с приложимия материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че ищецът живее в жилищна сграда, построена в ПИ І-671, кв. 124 по плана на [населено място], общ. Рудозем. Макар и посоченият имот да е с административен адрес [улица], посочената улица не достига до имота на ищеца. До къщата, в която живее ищецът, транспортен достъп е невъзможен, а пешеходният достъп се осъществява по тясна и стръмна пътека по склона. Основният спорен въпрос по делото е възможността за осигуряване от страна на Община Рудозем на достъпна среда за ищеца, чрез изграждане на път до имота, в който той живее. Съгласно ТП № 2 от 9.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, т. 3, делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините, са подсъдни на гражданските съдилища. В постановлението са изложени подробни мотиви, че подлежащите на обезщетение вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, не са причинени от управленска или от публична дейност на държавни или общински органи или длъжностни лица. В този случай отговорността на държавата и на общините произтича от качеството им на собственик, поради което създадените отношения са между равноправни гражданскоправни субекти. Поради това в ТП е прието, че поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право. Задължението за стопанисване е на собственика, който носи имуществената отговорност за причинените вреди на трети лица или имоти от своите виновни действия или бездействия. Същите съображения следва да се изложат и по отношение на изграждането на процесния път, който според ищеца ще му осигури достъпна среда като лице с увреждания. В подкрепа на становището за недопустимост на предявения иск следва да се посочи, че неизграждането на достъпна среда не може да е в резултат на бездействие на общината. Бездействието предполага, че в хипотезата няма да се издава административен акт. А при изграждането на едно пътно съоръжение законът изисква да се издадат много такива актове, като поредица от спазване на процедура по проектиране, избор на изпълнител и изграждане на пътното съоръжение. И най-важното – преценка дали в конкретния случай е възможно изграждането на такова съоръжение в съответствие с изискванията за достъпна среда. Съдът не е съобразил задължителната съдебна практика по спорния въпрос и е изложил мотиви, напълно в противоречие с тълкувателното постановление, прието след посоченото от съда съдебно решение на ВАС. Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора и поради липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноските за двете инстанции в размер на 1412. 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение