Решение № 5057 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2013 г.

Решение № 5057 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Спас Ангелов Козарев от с. Дражево, област с административен център гр. Ямбол, срещу решение № 169/29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 225/2012 г. на Административен съд - гр. Ямбол, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № РД-14-498/29.09.2005 г. на н-к ДНСК. Ответникът, ДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Ямбол, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Спас Ангелов Козарев срещу Заповед № РД-14-498/29.09.2005 г. на н-к ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незакон строеж "магазин и склад" в УПИ II-131, частично навлизащ в съседен УПИ VII-за читалище, кв. 12 по плана на с. Дражево. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен в несъответствие на предвижданията на ПУП и при съществени отклонения от одобрения проект, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, безспорно се установява, че строежът "магазин" е изпълнен при съществени отклонения на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж, като е разрешен с размери 10/6 м., а на място е изграден 12.30/6.45, м., т. е. квадратурата му е по-голямо от разрешената с 19 кв. м. Освен това към него се изгражда и склад, за какъвто не е издавано разрешение за строеж и не са одобрявани проекти. Установено безспорно е също така, че разрешеният строеж "магазин", не е изпълнен на предвиденото по визата за проектиране и одобрения проект място, като не отстои на 3 м от уличната регулация, е разположен на същата, както и не отстои на 3 м от регулационната линия със съседния УПИ ХII, а навлиза в него с 1 метър, както и изграденият склад /незавършен/ също навлиза в посочения имот. С оглед така установените безспорно факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че строежът "магазин и склад" е изпълнен при съществени отклонения на одобрения инвестиционен проект и в несъответствие на предвижданията на плана, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Правилно е прието, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, проверката на строежа е извършена в присъствието на жалбоподателя, след съставянето им са връчени по реда на § 4 ДР на ЗУТ, след като поканен, жалбоподателят не се е явил да ги получи. След получаване на заповедта жалбоподателят е предявил с жалбата срещу нея всички оплаквания за незаконосъобразни и съответно е представил доказателства, обсъдени от съда поотделно и съвкупно. Точното правно основание за квалифицирането на нарушенията се извежда от фактическите основания за издаването на заповедта, които по несъмнен начин сочат на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗУТ, като обосновано съдът е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на т. 1 и 3 ЗУТ. Неприемането на съда за наличие на т. 2 не прави решението необосновано, независимо, че настоящата инстанция счита, че и тя е била налице, след като не е разрешаван строеж на склад, изпълняван без строителни книжа. Като се има предвид гореизложеното правилно е прието, че незаконният строеж подлежи на премахване и че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие на материалноправните разпоредби и при спазена процедура, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се остави в сила. Неотносимо за заповедта е приетото от административния орган дали строежът е извършен след 2003 г. или по-късно, като жалбоподателят не твърди и друго време на изпълнението му. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК