Решение № 23 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 261/2008 г.

Решение № 23 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 261/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пеев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на К. П. М. от гр. Р. срещу въззивното решение № 620 от 30.10.2007 г. по гр.дело № 757/2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 87 от 8.05.2007 г. по гр. дело № 2150/2006 г. на Русенския районен съд в отхвърлителната му част и вместо това е уважено искането на касаторката по чл. 30 ЗН, като е намалено завещателното разпореждане от М. М. Ч. от 5.01.2005 г. в полза на съпруга й (сега ответник) П. Б. Ч. до размер на 1/6 идеална част и е допусната съдебна делба на апартамент, находящ се в гр. Р., ул. "С" № 7, бл. "Г", вх. "В", ет. 6, при квоти: 5/6 ид.част и за П. Б. Ч. и 1/6 ид.част за К. П. М. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска за делба, така както е предявен. Ответникът по касация П. Б. Ч. не ангажира становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за делба на процесния апартамент, като е прието, че саморъчното завещание на М. М. Ч. в полза на съпруга й П. Б. Ч. от 5.01.2005 г. е изпълнено от завещателката като текст и подпис и доколкото ищцата (сега касатор) не е искала намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената й част, няма права върху недвижимия имот. Със същото решение е допусната съдебна делба на лек автомобил марка "В" с рег. № Р* рама № 1* при права: 3/4 ид.части за П. Б. Ч. и 1/4 ид.част за К. П. М. В тази част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд приел за установено, че П. Ч. и К. М. са преживял съпруг и дъщеря, и съответно наследници на починалата на 14.11.2005 г. М. М. Ч., която оставила саморъчно завещание с характер на завет от 5.01.2005 г. в полза на съпруга си за процесния апартамент. Въз основа на заключенията на съдебнографологическите експертизи било прието, че подписът за завещател е положен от М. Ч., а и ръкописният тест е изписан от същото лице, което е изписало сравнителния материал - предложение за пенсиониране с вх. № 4408/09.11.1989 г. и молба-отказ от 23.04.2004 г. В устните си разяснения при приемане на тройната експертиза в заседанието на 22.11.2006 г. вещото лице Н. Й. М. заявил, че може да се направи извод, че подписът и текстът на завещанието са изпълнени по различно време, доколкото текста е изписан с по- добра координация от подписа. Същият експерт в единичното си заключение, прието на 30.10.2006 г. пък е обяснил, че текста е писан, когато завещателката е била в добро състояние, докато за физическото й състояние при изпълнението на подписа е показателно различието в темпа и координацията на движение, както и наличието на тремор. Свидетелката Е. А. (внучка на завещателката и дъщеря на ищцата-касатор) заявила, че баба й М. била с превързана дясна ръка от 2003 г. до смъртта си; същата ръка много я боляла и била надута от онкологичното заболяване, от което починала; болели я и пръстите на ръката. Свидетелката (срвн. заседанието на 28.02.2007 г.) заявила още, че не знае дали когато са се сменяли превръзките - до новото обездвижване на ръката, баба й е могла да извършва някакви действия с нея. Свидетелят Д. П. А. (бивш съпруг на ищцата) пък обяснил, че до смъртта си М. Ч. могла да си служи с дясната ръка, както и че в негово присъствие написала и подписала завещанието в полза на съпруга си П. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приел, че завещанието е действително, защото е спазена предвидената в чл. 25 ЗН форма, но той като ищцата заявила с жалбата срещу първоинстанционното решение и с писмената си защита от 31.10.2007 г. искане за възстановяване на запазената си част, съдът намалил съгласно чл. 29, ал. 3, предл.трето от ЗН завещанието до размер на 1/6 ид.част, без да формира масата по чл. 31 ЗН. Жалбата срещу въззивното решение е неоснователна. Обосновано е прието, че саморъчното завещание е написано и подписано от завещателката. Изводите на вещите лица, изготвили почерковите експертизи, са формирани на база съвпадането на всички общи и значителна част от частните признаци в текста на завещанието и в сравнителния материал, чието авторство не е било оспорено. Изводът, че М. Ч. е автор на завещанието не е опроверган от уточнението, направено устно от вещото лице Н. М. при приемане заключението на тройната експертиза на 22.11.2006 г. досежно различното психическо и физическо състояние на завещателката при изпълнение на текста и подписа. Безспорно е, че завещателката е страдала от онкологично заболяване, придружено със силни болки и с прием на обезболяващи медикаменти. От обстоятелството, че дясната й ръка е била подута и бинтована, не следва, че десет месеца преди смъртта си, завещателката не е могла да напише сама завещанието си. В медицинската документация в Онкологичния диспансер е видно, че през месец септември 2005 г. не е било констатирано обездвижване или друг проблем с дясната ръка, а завещанието е писано на 5.01.2005 г. и предадено за съхранение в нотариата на 11.01.2005 г. (срвн.протокола за обявяването му от 2.06.2006 г.), т.е. осем месеца по-рано. Независимо дали завещанието е написано и подписано в различно психическо и физическо състояние на завещателката, след като в началото и в края на документа е отразена една и съща дата, а вещите лица установяват без вероятност за противното авторството на текста и подписа, завещателното разпореждане е действително и поражда действие. Формата на чл. 25 ЗН е спазена и оспорването на завещателния акт е неоснователно. Следва да се отбележи, че въззивният съд неправилно е намалил завещанието направо в дробната част съгласно чл. 29, ал. 3, предл.трето от ЗН, тъй като по своето съдържание същото е завет - в наследството има и друго имущество - например допуснатия до делба лек автомобил. Щом е завещано определено имущество, а разпореждането няма универсален характер, необходимо е да се образува наследствена маса от всички имоти, които наследодателят е притежавал към деня на смъртта си по чл. 31 ЗН, за да се определи чистия актив, тъй като само от този актив могат да се облагодателствуват заветниците. Независимо от това, не е налице касационно основание за отмяна на въззивното решение поради неправилното приложение на чл. 29, ал. 3, предл.трето от ЗН, тъй като в случая образуването на масата на наследството по чл. 31 ЗН би довело до намаляване на определената на касаторката квота и предвид забраната на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.) да се влошава положението на жалбоподателя, решението и в тази част следва да бъде оставено в сила. В обобщение, оплакванията срещу въззивното решение са неоснователни и в отсъствие на пороците по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.