Решение № 4139 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2008 г.

Решение № 4139 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Началникът на РПУ гр. Пазарджик е подал касационна жалба срещу решение № 420 от 05.11.2008 г. по адм. дело № 271/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 163 от 24.04.2008 г., разпореждаща отнемане на издаденото на Ангел Богалинов Палашев разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие, и изземване на притежаваните от лицето пушка и боеприпаси. По подробно развити в жалбата съображения се поддържа оплакване за наличие на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на съдебния акт и потвърждаване на оспорената заповед. Ответникът Ангел Богалинов Палашев, чрез пълномощника си поддържа становище обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, счита жалбата за основателна. От установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка е видно, че с постановление на Районна прокуратура гр. Пазарджик от 23.04.2008 г. срещу ответника по касация е образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 от НК - закана за убийство. Въз основа на тези данни, след докладна записка на инспектор по КОС, началникът на РПУ - Пазарджик е отнел разрешенията на Палашев за ловно оръжие поради това, че лицето не отговаря на отрицателната предпоставка по чл. 16, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 , предл. първо от ЗКВВООБ. След издаване на заповедта наказателното производство срещу Палашев е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление с прокурорско постановление от 19.06.2008 година. Сезиран с жалба срещу административния акт, съдебният състав на Административен съд - Пазарджик е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и новонастъпилият след издаването на заповедта факт обуславя отмяната й като незаконосъобразна, с оглед отпадане на предпоставките, възприети като основание за постановяване на административния акт. Решението е неправилно. Съгласно предписанието на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от същия закон. Тоест, цитираната разпоредба препраща към чл. 12 от ЗКВВООБ по отношение на обстоятелствата, при проявлението на които възниква основание за постановяването на конститутивен административен акт с правопрекратяващо действие. Следователно, за да се приложи чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ, следва да са налице предпоставките по чл. 12 , в чиито хипотези попадат осъждането на лицето за умишлено престъпление от общ характер или започналото срещу него наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Наличието на релевантен факт, попадащ в хипотезите на цитирания тест следва да бъде установено с писмени доказателства, изходящи от съответния компетентен съдебен орган. При данните по административната преписка е осъществен фактическият състав, при който може да се отнемат издадените разрешителни на визираната хипотеза по чл. 16 от ЗКВВООБ. Фактът на образувано наказателно производство срещу титуляр на разрешения за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, съставлява абсолютно основание за отнемането им, тъй като се явява правопогасяващ досежно правото му да извършва дейности под режима на специалния ЗКВВООБ . В този случай административният орган няма право на преценка, а действа в условията на обвързана компетентност. Неотносимо към законосъобразността на административния акт при възприетото от органа фактическо и правно основание е последвалото прекратяване на наказателното преследване срещу лицето. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. С други думи, законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Безспорно е, че нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, регламентираща възможност за установяване на нови факти от значение за спора, е приложима при разглеждане на делото по същество пред първата инстанция. Тези факти обаче ще имат значение за законосъобразността на административния акт, ако променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. Това в случая не е налице и фактът на прекратеното впоследствие наказателното производство създава единствено възможността лицето да поиска издаване на ново разрешение за дейности по ЗКВВООБ . Предвид изложеното решението следва да се отмени като незаконосъобразно и да се постави ново по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение