Решение № 9642 от 31.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на З. Колева, В. Дженев и М. Тодоров, подадена от адвокат Л. Карамитева, против Решение 1102/02.06.2021 г., постановено по административно дело 1493/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж 50 от 28.05.2020 г. на главния архитект на район Централен, град Пловдив, с което на собствениците на жилищната сграда с адрес: град Пловдив, [улица], е разрешено извършването на строеж на обект: Асансьор към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 56784.523.1584.1 по КККР на град Пловдив в УПИ I- 1584, кв.ЗЗО по плана на Трета градска част, град Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.523.1584. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съда за законосъобразност на разрешението за строеж. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени процесното разрешение за строеж. Ответната страна Главният архитект на район Централен, град Пловдив, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Ответникът Б. Георгиева, чрез адвокат М. Белчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Подадена е и жалба от Н. Георгиев против Решение 1102/02.06.2021 г., постановено по административно дело 1493/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж 50 от 28.05.2020 г. на главния архитект на район Централен, град Пловдив, с което на собствениците на жилищната сграда с адрес: град Пловдив, [улица], е разрешено извършването на строеж на обект: Асансьор към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 56784.523.1584.1 по КККР на град Пловдив в УПИ I- 1584, кв.ЗЗО по плана на Трета градска част, град Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.523.1584. Касаторът счита, че неправилно съдът е отказал да го конституира като страна в производството, поради което моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо. Ответната страна Главният архитект на район Централен, град Пловдив, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Ответникът Б. Георгиева, чрез адвокат М. Белчева изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответниците- Е. Палазова и К. Палазов изразяват становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд-Пловдив е било образувано по жалба на З. Колева, В. Дженев и М. Тодоров, всички от град Пловдив, против разрешение за строеж 50 от 28.05.2020 г. на главния архитект на район Централен, град Пловдив, с което на собствениците на жилищната сграда с адрес: град Пловдив, [улица], е разрешено извършването на строеж на обект: Асансьор към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 56784.523.1584.1 по КККР на град Пловдив в УПИ 1-1584, кв.ЗЗО по плана на Трета градска част, град Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.523.1584. За да отхвърли жалбата, Административен съд Пловдив е развил мотиви за законосъобразност на оспореното Разрешение за строеж 50/28.05.2020 г., издадено от Главния архитект на Район Централен град Пловдив, на основанията по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения на оспорващите, които се поддържат и пред настоящия съд. Също така, в мотивите на решението си, съдът е счел, че в писмено становище от 10.05.2021 г. Н. Георгиев твърди, че е собственик на имот в сградата, но не е бил призован по делото и прави възражения по отношение на законосъобразността на разрешение за строеж 50 от 28.05.2020 г., както и искания за събиране на доказателства. Съдът е посочил, че действително Н. Георгиев не е бил конституиран като заинтересована страна по делото, но същият не е посочен и като собственик на имота или на самостоятелен обект в жилищната сграда представената извадка от кадастралния регистъра на недвижимите имоти (л.45- 49). Т.е., собственикът не е изпълнил задължението си да бъде отразен като такъв в кадастралните регистри (по аргумент от чл.38, ал.1, т.З и чл.41, ал.5 ЗКИР), няма данни да е упражнил в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването правото си жалба против разрешението за строеж, с каквото право разполага по силата на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, поради което е недопустимо в настоящия момент да прави искания за събиране на нови доказателства в производство, по което не е конституиран като страна, с цел да реализира по този начин неупражненото си право на жалба. Обстоятелството, че законът предоставя право на жалба против разрешението за строеж на всички собственици в поземления имот, в който ще се осъществява новия строеж, не означава, че те могат да упражняват това свое право неограничено дълго във времето, защото упражняването на правото на жалба е обвързано с преклузивен срок, след изтичането на който се погасява самото право да се сезира съд. В този смисъл след като собственикът не може да сезира съд поради погасяване на правото му на жалба, липсва всякакво основание да му се признава право на участие в друго производство, черпейки права от собственото си неправомерно поведение. Така постановеното решение е правилно. По жалбата на З. Колева, В. Дженев и М. Тодоров: Възприетите от първостепенния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимите разпоредби. В хода на проведения от съда контрол за законосъобразност на процесното разрешение за строеж правилно е установено, че не са допуснати нарушения на Закона за устройство на територията и наредбите, касаещи обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 184, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, съгласно които съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект, в съответствие с изискванията на наредбата по чл.169, ал. 4 и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне, като за изграждането или поставянето на съоръжения в съсобствен имот или в общите части на сгради, в режим на етажна собственост, не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, както и на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Установено е, че производството по издаване на оспореното разрешение за строеж е инициирано от собствениците на жилищната сграда с идентификатор 56784.523.1684.1 по КККР на град Пловдив (заявление от 13.05.2020 г. - л.15) за одобряване на техническия инвестиционен проект за обект: Асансьор към съществуваща жилищна сграда в УПИ 1-1584, кв.ЗЗО по плана на Ill-та градска част, гр. Пловдив и издаване на разрешение за строеж. Техническият проект е разгледан от РЕСУТ при район Централен, община Пловдив, който с решение по протокол 10 от 21.05.2020 г. е приел проекта без забележки и е предложил на главния архитект на района да издаде разрешение за строеж. На 28.05.2020 г. е издадено процесното разрешение за строеж 50 - предмет на настоящото съдебно производство. В хода на съдебното производство е допуснато извършване на съдебно- техническа експертиза, чието заключение съдът обосновано е кредитирал като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните писмени доказателства. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е, че проектът за изграждането на асансьор може да бъде реализиран във вида, в който е одобрен. Съответно, в хода на проведения от съда контрол за законосъобразност на процесното разрешение за строеж правилно е установено, че не са допуснати сочените от касаторите нарушения на ЗУТ, Наредба 2/08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни уредби в жилищни и обществени сгради, Наредба 4/27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите и Наредба 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (отм., и сега действащата Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) водещи до отмяната му като незаконосъобразно. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че макар заявлението от 13.05.2020 г. за одобряване на инвестиционния проект и за издаване на оспореното разрешение за строеж да е подадено от К. Палазов и М. Георгиева, решението за изграждане асансьор в общите части на жилищната сграда и на нова входна врата е взето единодушно на общо събрание на етажните собственици, проведено на 10.07.2019 г., на което жалбоподателите не са присъствали. Тяхното отсъствие от събранието, съответно тяхното несъгласие с това решение, не означава, че решението на общото събрание не е задължително за тях. Напротив, като орган на управление на етажната собственост решенията на общото събрание са задължителни не само за етажните собственици (по аргумент от чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС), но и за нови собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в етажната собственост (чл.11, ал.4 ЗУЕС). От друга страна, съгласно чл.184, ал.З ЗУТ за изграждането или поставянето на съоръжения по ал.1 (за достъпна среда) в съсобствен имот или в общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Следователно правилно оспореното разрешение за строеж е издадено на името на всички етажни собственици. Още повече, че асансьорът е обща част на сградата съгласно чл.38, ал.1 ЗС и следователно обща собственост между всички етажни собственици по определение, т.е., при всички случаи главният архитект следва да издаде разрешението за строеж на името на всички етажни собственици. Неоснователни са доводите на касаторите за наднормено шумово замърсяване. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства, а заключението на вещото лице сочи, че на пазара се предлагат асансьори с нива на шум до 5-10 dB при максимално ниво от 35 dB съгласно Наредба 4 от 27.12.2006 г. Т.е., при избора на конкретен модел асансьор етажните собственици следва да се съобразят с допустимото максимално ниво на шум и избраният от тях модел не трябва да превишава това ниво. По жалбата на Н. Георгиев: Обосновано е прието от съда, че действително Н. Георгиев не е бил конституиран като заинтересована страна по делото, но същият не е посочен и като собственик на имота или на самостоятелен обект в жилищната сграда представената извадка от кадастралния регистъра на недвижимите имоти (л.45- 49). Т.е., собственикът не е изпълнил задължението си да бъде отразен като такъв в кадастралните регистри (по аргумент от чл.38, ал.1, т.З и чл.41, ал.5 ЗКИР), няма данни да е упражнил в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването правото си жалба против разрешението за строеж, с каквото право разполага по силата на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, поради което е недопустимо в настоящия момент да прави искания за събиране на нови доказателства в производство, по което не е конституиран като страна, с цел да реализира по този начин неупражненото си право на жалба. Ето защо, липсва основание съдебното решение да бъде обезсилено, отменено или изменено по оплакванията изложени в жалбата. В резултат на бездействието на касатора не изпълнение на задължението му като собственик да бъде отразен в кадастралните регистри по арг. на чл. 38, ал. 1, т. 3 и чл. 41, ал. 5 ЗКИР не е конституиран като страна, респ. правото му на жалба се е погасило поради изтичане на сроковете за обжалване на разрешението за строеж, в резултат на което исканията му направени след приключване на съдебното производство са недопустими и не водят до отмяната на обжалваното съдебно решение. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,