Решение № 6075 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2013. г.

Решение № 6075 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2013. г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 5 от ДОПК във рв. с чл. 27, ал. 4 от ЗАДС. Образувано е по жалба на директора на Агенция "Митници", представен от юрисконсулти Георги Димитров и Мирослава Енчева, срещу решение № 4623/09.07.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 381/2013 г., с което е отменено решение № 634/30.11.2012 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо решение № 1294/25.09.2012 г. на началника на Митница "Пловдив". Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Приема, че неоснователно дейността на "Биовет"" АД по използване на етилов алкохол да дезинфекция е дисквалифицирана като почистване, за да изключи приложимостта на ограничението по чл. 27, ал. 7 от ЗАДС на правото на възстановяване на платения от дружеството акциз. Отрича приложимостта на дефинициите за дезинфекция от нормативните актове, уреждащи производството на ветеринарномедицински продукти, както и позоваването от съда на актове на правото на ЕС. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу решението на директора на Агенция "Митници". Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Биовет" АД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение е потвърдено решение № 1294/25.09.2012 г. на началника на Митница "Пловдив", с което е отказано на "Биовет" АД възстановяване на акциз за етилов алкохол в размер 5 709 лева. Притезанието за възстановяване на акциз е отправено с искане вх. № ЗАДС 2433/14.08.2012 г. претендира се платеният акциз за 519 литра етилов алкохол, придобит по фактури № № 0000009361/10.05.2012 г. и 0000009891/24.07.2012 г., издадени от "Винпром Пещера" АД и използван през м. юли 2012 г. Предмет на първата фактура са 600 литра, а по втората 400 литра чист етилов алкохол. Начисленият акциз /за което са издадени акцизни данъчни документи/ е съответно 6 600 лева и 4 400 лева и той е включен в ДО за облагане с ДДС по фактурите. По пояснения на заявителя пред митническия орган през м. юли 2012 г. са ползвани 119 литра от етиловия алкохол по първата фактура, от които 61.42 литра от 01 до 17.07.2012 г., а от 17 до 31.07.2012 г. - 57.58 литра, а етиловият алкохол по втората фактура е използван за целите по чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС за времето от 17.07.2012 г. до подаването на искането за възстановяване. Разпореденият от началника на митницата отказ за възстановяване на акциз е мотивиран с липсата на доказателства за използването на етиловия алкохол по фактура № 9361/10.05.2012 г. за целите по чл. 24, ал. 4, т. 4 от ЗАДС в периода 01.07.2012 г. до 16.07.2012 г. включително, а след тази дата - с липсата на правно основание за възстановяване на платен акциз за етилов алкохол използван за почистване. За да отмени решението на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение и да изпрати преписката на компетентния административен орган с указания по тълкуването и прилагането на закона, съдът е приел, че процесното количество етилов алкохол е потребено за дезинфекция в цехове ГЛС /готови лекарствени средства/ и ОПК-4- химочистка /Обединен производствен корпус/. С позоваване на нормативни актове, съдържащи легална дефиниция на понятието "дезинфекция", заключенията по двете приети по делото СТЕ, действащите в предприятието на жалбоподателя оперативни процедури и добрата производствена практика е обосновал отликата му от понятието "почистване". Така е изключил приложимостта на въведеното с влязлото в сила на 17.07.2012 г. в сила с чл. 22, ал. 7 от ЗАДС ограничение на правото на възстановяване на платен акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Определил е ограничението по чл. 22, ал. 7 от ЗАДС като противоречащо на целите на Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19.10.1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и на принципа на пропорционалността. Първоинстанционният съдебен акт е правилен в частта му за отмяна на юрисдикционния акт на директора на Агенция "Митници" и на решението на началника на Митница "Пловдив" относно отказа за възстановяване на акциз за периода 01.07.2012 г. до 17.07.2012 г. и неправилен в останалата част. Отнесения пред административния съд спор е относно съществуването на материалното публично право на "Биовет" АД по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС на възстановяване на платен акциз за 519 литра етилов алкохол. Тезата на субекта на правото на възстановяване е за използван в процеса на производство на ветеринаромедицински продукти /за което притежава лиценз - вж. л. 210 от делото на АССГ/ етилов алкохол, като крайните продукти не съдържат алкохол. Приложението на алкохола е за дезинфекция в цехове ГЛС и ОПК-4. Насрещната теза на митническите органи е за неустановеност на използването на алкохола за целите по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС до 17.07.2012 г., а след тази дата за наличие на изключващото правото на възстановяване основание по чл. 22, ал. 7 от ЗАДС. Относно конкретното използване на етиловия алкохол, за който се иска възстановяване на платения акциз, изводите на съда са основани на доказателствените източници, а преценката им е съответна на процесуалния закон /вж. чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК/ и на логическите и опитните правила. В обхвата на преценяваните доказателствени средства са включени изработените от жалбоподателя оперативни процедури за изготвяне на миещи разтвори и разтвори за дезинфекция, като в кръга на дезинфектантите е включен 96% етанол, а според заключението на в. л. Загрянски количеството употребен етилов алкохол съответства на това, за което се иска възстановяване на акциз. Заключенията на СТЕ установяват липсата на алкохол в крайния продукт на производството. Доказателствени източници за количеството и предназначението на акцизната стока са и справката за разхода на етилов алкохол за месец юли 2012 г. /л. 194 от първоинстанционното дело/, разчетите на материално разходен норматив и исканията за отпускане на материални ценности. Правото на възстановяване на акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС възниква за платен акциз за алкохол и алкохолни напитки, използвани в производствен процес, чийто краен продукт не съдържа алкохол. След приемането на разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г., алкохолът и алкохолните напитки, използвани за почистване, не се смятат за вложени в производствения процес за целите на освобождаването по ал. 4, т. 4. Не се спори, че акцизът за процесните стоки е платен. Вън от спора, а и установено с източниците на специални знания, е че крайният продукт от производствения процес не съдържа алкохол. Заключенията на в. л. Петров и Загранярски очертават и значението на използването на алкохола за производствения процес - в качеството му на дезинфектант, като се намали броя на микроорганизмите до минимални количества, така че да не представляват риск за качеството и безвредността на произвежданите лекарствени продукти с оглед абсолютната недопустимост за попадане на патогенни микроорганизми при производството на лекарствени вещества. Вън от вниманието на съда е останало обстоятелството, че в заключението на в. л. Петров дезинфекцията е едно от мероприятията по почистване на помещения, машини и съоръжения при производството на лекарства. При изслушването на в. л. Загранярски в о. с. з. на 25.06.2013 г. той е определил "в настоящия случай" дезинфекцията като част от почистването. Всъщност съдът е отделил процесуална енергия за разграничаването на понятията почистване и дезинфекция в контекста на нормативни актове, уреждащи обществени отношения в други подотрасли на административното право, а не тези по облагане с акциз. Възможно е законодателят да не е прецизен при употребата на понятието почистване, когато средство за почистването са алкохол и алкохолни напитки, но доколкото алкохолът е дезинфектант, то използването му за почистване несъмнено въздейства върху броя на патогенните микроорганизми, което пък се определя като дезинфекция /дезинфекцията като част от почистването според Загранярски/. С фикцията на чл. 22, ал. 7 от ЗАДС използването на алкохола за почистване е дисквалифицирано като част от производствения процес за целите на възстановяването на акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС /дори технологично да е част от този процес/, поради което след влизането в сила на тази разпоредба правото на възстановяване на "Биовет" АД не съществува за използвания алкохол, т. е то е възникнало само за количеството 61.42 литра потребено до 17.07.2012 г. Несподелими са изводите на АССГ за противоречие националния закон с целите на акт от вторичното право на ЕС и с принципите на този правопорядък. Разпоредбата на чл. 27, § 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19.10.1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки предоставя на държавите членки определянето на условията за освобождаване от акциз на продуктите в обхвата на директивата, включително тези използвани в производствен процес, в който крайният продукт не съдържа алкохол /б. "г"/. Условията следва да се въведат с цел да се осигури точното и опростено прилагане на това освобождаване и да се предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба. Към тези условия се отнася ограничението по чл. 22, ал. 7 от ЗАДС. То е съответно на целите по директивата и не е несъразмерно. Дължима е отмяната на първоинстанционното решение в частта за отмяна на актовете на директора на Агенция "Митници" и на началника на Митница "Пловдив" относно отказа за възстановяване на акциз за 457.58 литра етилов алкохол/ използвани след 17.07.2012 г./ и отхвърляне на жалбата на "Биовет" АД в тази част. В останалата му част решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се следват разноски в размер 661.85 лева, а на ответникът по касация не е сторил разноски за тази съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение