Решение № 6201 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2021 г.

Решение № 6201 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1391/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни данъци и такси и неданъчни приходи" при община Ветрино, чрез адв. А. против решение № 1865/09.12.2020 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1752/2019 г., в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1423-1/15.05.2019 г. на инспектор "Контролно-ревизионни дейности" към отдел "Местни данъци, такси и неданъчни приходи" при Община Ветрино, потвърден с писмо - решение с изх. № 5300- 518/11.06.2019 г. на кмета на Община Ветрино, в частта в която на "Ф+С Агро" ООД, за периода 2017 г. и 2018 г. са определени задължения за такса битови отпадъци - за разликата над размера от 197, 05 лв. за 2017 г. и над размера от 236, 09 лв. за 2018 г. за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; разликата над размера от 167, 28 лв. за 2017 г. и над размера от 170, 62 лв. за 2018 г. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за разликата над размера от 316, 91 лв. за 2017 г. и над размера от 331, 65 лв. за 2018 г. за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания до размера на установеното с ревизионен акт задължение общо от 49 491, 26 лева, както и по отношение на лихвите за разликата над сумата от 171, 22 лв. до размера на установеното с ревизионен акт задължение от 5509, 48 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт, поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че неправилно съдът приема, липса на мотиви, поради които органа определя ТБО по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, вместо ал. 1 на същата разпоредба, като счита, че длъжностното лице, издало акта не е компетентно да вземе такова решение, а това е в правомощията на Общинския съвет. Иска отмяна на решението, в обжалваната му част и вместо него отхвърляне на жалбата срещу АУЗД. Претендира деловодни разноски в размер на 800 лв. Ответникът – "Ф+С Агро" ООД, представлявано от адв. С. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 120 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1423-1/15.05.2019 г. на инспектор "Контролно-ревизионни дейности" към отдел "Местни данъци, такси и неданъчни приходи" при Община Ветрино, потвърден с писмо - решение с изх. № 5300- 518/11.06.2019 г. на кмета на Община Ветрино, с който на "Ф+С Агро" ООД, за периода 2017 г. и 2018 г. са определени задължения за такса битови отпадъци в размер на главницата от 49 491.26 лв. и лихва в размер на 5 509. 48 лв. За да отмени акта в оспорената част, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, при спазване на изискванията за форма за акта, при липса на съществени нарушения на административната процедура, но в нарушение на материалния закон – чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Според съда, разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ регламентират способите за определяне размера на ТБО, но същите не се прилагат алтернативно, а последователно при условията на евентуалност. При положение, че органът, издал АУЗД не е посочил поради каква причина ТБО не може да се определи по количество, незаконосъобразно е определил размера на дължимите ТБО съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ /чл. 16 б, ал. 2 от Наредбата/. Приел е, че наличието на докладна записка на кмета на Община Ветрино по повод план-сметките по чл. 66, ал. 2 и 3 ЗМДТ за 2017 и 2018 години не може да замести волеизявлението на компетентния орган, издал АУЗД да спази изискването на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, респ. да изясни причините за неприлагането му. Посредством заключението на вещото лице, свидетелските показания и приложените фактури и констативни протоколи /л. 138 – 241 съдът установил, че за депото на жалбоподателя е бил предвиден един брой контейнер тип "бобър", който бил напълно достатъчен да задоволи нуждите му при периодичност на извозване два пъти месечно, а през летните месеци - три пъти месечно. Дружеството използвало само един съд за сметосъбиране, като улицата в района, където се намира имота нямала други съдове за сметосъбиране, които да могат да бъдат използвани от дружеството. Вещото лице установило, че за периода предмет на оспорения АУЗД – 2017 г., разходите за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за един контейнер тип "бобър" са в размер на 197,05 лв. /56.40 лв. +140, 65 лв. / а за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации е в размер на 167, 28 лв. За календарната 2018 г. същите разходи възлизат на 236, 09 лв. /56, 40 лв. +179, 69 лв. / за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране и 170, 62 лв. за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Приел е, че частта на ТБО по компонента за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания следва да се калкулира на база разгъната застроена площ – чл. 67, ал. 8, т. 3, б. "б", пр. първо ЗМДТ, а според заключението по допълнителната задача фактическите разходи, разпределени пропорционално за жалбоподателя съобразно РЗП на имотите са в размер на 316, 91 лв. за 2017 г. и 331, 65 лв. за 2018 г. При тези съображения е направен извод, че дължимата от жалбоподателя ТБО за 2017 г. е в размер на 681, 24 лв., а съответната лихва за забава, считано от датите, към които същата е дължима до датата на издаване на АУЗД – 15.05.2019 г. е в размер на 118, 09 лв., а за 2018 г. ТБО е в размер на 738, 36 лв., ведно със съответната лихва за забава в размер на 53, 13 лв. С тези мотиви АУЗ е отменен частично. Решението е правилно. Принципно вярно съдът е очертал кръга на задължените лица и предвидените от закона предпоставки за определяне на задължението за такса за битови отпадъци. Правилно е преценил, че основният спор между страните по делото е относно основата за определяне на таксата за спорните периоди на 2017 и 2018 г. Правилото за определяне на ТБО е установено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата по време редакция от ДВ бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2015 г.), съгласно която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. По силата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. В чл. 67, ал. 4 ЗМДТ е предвидено изключение от това правило по отношение на един от компонентите на таксата за битови отпадъци – таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. В случая при издаването на оспорения АУЗД таксата е определена съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ – пропорционално върху основа, определена от общинския съвет за всички услуги по чл. 66 ЗМДТ. За процесните периоди на 2017 г. и 2018 г. в община Ветрино е действала разпоредбата на чл. 16 б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, която предвижда това да стане на база количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. По силата на чл. 16 б, ал. 4 от същата наредба, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. От изложеното следва, че текста на чл. 16 б от подзаконовия нормативен акт възпроизвежда дословно разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ, без да въвежда допълнителни изисквания относно процедурата за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци. Въпреки липсата на процедура за определяне на ТБО на база количеството на битовите отпадъци по делото (стр. 245-247) са налични декларации, подадени от "Ф+С Агро" ООД за 2017 г. и 2018 г. за определяне ТБО на база количеството на битовите отпадъци при използване на 1 бр. съд тип "Бобър". Правилно първоинстанционния съд е приел, че с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, определящ таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал. 2. Той е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да докаже предпоставките за прилагането на метода на чл. 67, ал. 1 или 2 от ЗМДТ е за администрацията. Правилно съдът е установил, че издателят на административния акт не е въвел твърдение за съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по количеството на битовите отпадъци, поради което с арг. от чл. 8, ал. 2 от ГПК и чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, респ. чл. 170, ал. 1 от АПК установяването им е извън предмета на доказване. Такива не са въведени и в решението на горестоящия административен орган, нито в хода на съдебното производство. Правилно съдът е приел, че без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Задължение на администрацията е да определи коректно задължението на ползвателя. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са у администрацията. Ясна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети план-сметки за съответните години и е определен годишният размер на таксата от обслужване; издадени са заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването. Изчислените в заключението на СТЕ размери на ТБО според количеството на битовите отпадъци при съобразяване на декларациите на "Ф+С Агро" ООД, не са опровергани. Крайният извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на определените задължения за ТБО за 2017 г. и 2018 г. над установените размери със заключение по назначена СТЕ е правилен, поради нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. По тези съображения решението, с което оспореният акт е частично отменен, следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. От друга страна, основателна е претенцията на "Ф+С Агро" ООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 120 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,