Решение № 4607 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез процесуални представители: юриск.Борисова и юриск. Христов, против Решение 9663 от 27.11.2024г. постановено по адм.дело 1070/2024г. на Административен съд Бургас, с искане за отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира и присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез юриск.Борисова, поддържа касационната жалба. Ответникът Б. Д. В., чрез адв.Демирев, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноските, направени по настоящото дело за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Б. Д. В., като е отменил мълчалив отказ на министъра на правосъдието по заявление вх. 94-Б-50/14.05.2024г. и е върнал преписката на органа за произнасяне в 14-дневен срок, при съобразяване с мотивите на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че по искането на В. от 14.05.2024г., подадено на основание чл.34б, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/, компетентният орган - Министъра на правосъдието не се е произнесъл в законовоопределения 14 -дневен срок от постъпване на заявлението, поради което и на осн. чл.58, ал.1 от АПК, се е формирал мълчалив отказ, годен за оспорване. Съдът разсъждавал, че съгласуването с Нотариалната камара, предвидено в чл.34б, ал.1 от ЗННД, е предвидено като задължение на министъра на правосъдието да поиска от този орган становище, което той в случая е изпълнил. Недепозирането на това становище от Нотариалната камара до крайния срок не отменя задължението на министъра да се произнесе с изричен акт - заповед за преместване или заповед за отказ за преместване, която съгласно общите правила следва да бъдат мотивирана, включително и на обстоятелствата, представляващи основание за отказ. Неспазването на формата, в която следва да се произнесе задълженият субект води до основание за оспорване по чл.146, т.2 от АПК и е основание за отмяната на оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред министъра на правосъдието е на основание чл.34б, ал.1 и сл. от ЗННД, който е компетентния орган да издаде заповед за преместване на нотариус от един район на действие в друг, при наличието на важни причини, изброени в чл.34б, ал.2 от ЗННД и при наличие на открито място по чл.10 от закона. Съгласуването с Нотариалната камара е предвидено в чл.34б, ал.1 от ЗННД и то представлява задължение на министъра на правосъдието да уведоми този орган за започналото административно производство и за правото на Камарата да даде становище, което в случая е направено. Произнасянето му обаче не е обвързано от даденото от нея или както е в случая с недадено такова становище до крайния срок за това произнасяне -14 дни от постъпване на заявлението. Министърът на правосъдието дължи произнасяне в указания срок и без да е постъпило становище от Нотариалната камара, като при непроизнасяне от негова страна се формира мълчалив отказ - годен предмет на обжалване. Поради това, като е приел, че е налице мълчалив отказ - предмет на обжалване, съдът е постановил допустимо решение. С оглед горното, е неоснователно оплакването на касатора за неправилност на решението, защото няма формиран мълчалив отказ при липса на постъпило "съгласувателно становище" от Нотариалната камара към момента на подаване на жалбата. При извършената служебна проверка се установи, че правните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ на основание чл.146, т.3 от АПК, са правилни и те напълно се споделят от настоящия касационен състав. Касаторът дължи изрично произнасяне в срок и под формата на заповед, която се съобщава на нотариуса и на Съвета на нотариусите и мълчалив отказ в този случай е недопустим. Предвид неспазване на формата за произнасяне по подаденото заявление за преместване на нотариус, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения акт, на основание чл.146, т.3 от АПК. Допуснатото нарушение на специалната норма на чл.34б, ал.1 от ЗННД е достатъчно за отмяна на процесния мълчалив отказ без да се разглеждат основанията по същество за наличие или не на условията за преместване на нотариуса. Ето защо като е отменил мълчаливият отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне с изричен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ответникът, в писменият отговор на касационната жалба, своевременно е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не представя доказателства за реално направени такива. Същият не е депозирал в срок адвокатско пълномощно, от което да се установява, че е упълномощил адвокат в настоящото производство, а представения договор за правна защита и съдействие /лист 21 от делото/ е между него и адв.Демирев, но е само за уговореното и получено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по първоинстанционното производство, което е изрично отбелязано. Ето защо, искането на ответника в касацията, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в настоящото производство, като недоказано, не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,