Решение № 15555 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2013 г.

Решение № 15555 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ти ес пи груп" ЕООД гр. София против решение № 356/15.01.2013 г. 1 постановено по адм. дело № 1361/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Касаторът Ти ес пи груп" ЕООД гр. София навежда касационни оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, съществени нарушения на процесуалния закон и противоречие с материално-правните разпоредби. Развива подробни съображения за необоснованост на решението досежно регистрацията по ДДС на получателя по доставките. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрск. Василев, оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото на спора, се приема следното: Предмет на спора пред АССГ е била законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 21011102556-В/16.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в частта, която е потвърдена с решение № 2342/22.12.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. С решението на ДД "ОУИ" София ревизионният акт е изменен като вместо определените на дружеството задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.2009 г. - в размер на 29 458,30 лв., са определени за внасяне ДДС в размер на 1624,97 лв., ведно със следващите се лихви. Определеното с РА данъчно задължение за ревизираното лице /РЛ/ се формира като допълнително начислен ДДС и лихви върху него по декларирани от дружеството като вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки за SAMHAN ALI, Италия с VIN IT037066802281 в данъчен период м. 11.2009 г. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и с такова съдържание, при спазване на законоустановените процесуални правила. Позовавайки се на събраните доказателства, както в хода на ревизионното производството, така и на съдебното производство, вкл. и на заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, съдът е приел, по издадената фактура за доставка на стоки е налице транспортиране на стоките от територията на РБ до страна -членка на ЕС /Италия/, но е счел, за недоказано наличието на предпоставката - получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в Италия. Касаторът излага касационни оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно приетата липса на регистрация по ДДС на получателя на доставката за периода м. 11.2009 г. Позовава се на приетите по делото доказателства и на неправилно интерпретиране на същите. Касационните оплаквания са основателни. Една от предпоставките за наличие на ВОД е получателят да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. Видно от писмените доказателства по делото - 3 броя извлечения от информационната обменна система /VIES/, както и от отговора на оторизираните италианските власти по запитвания по формуляр SCAC 2004 е удостоверено, че датата на регистрация по ДДС на получателя по доставките SAMHAN ALI, Италия с VIN IT037066802281 е 08.02.2002 г. Към момента на извършване на справките във VIES и подаване на отговора по формуляр SCAC 2004 - през 2011 г., не е посочена дата на дерегистрация по ДДС на получателя. При тези данни съдът необосновано е приел, че липсва предпоставка за признаване на ВОД поради липса на регистрация на получателя по ДДС. Съдът се е позовал на извършеното отбелязване в справките от системата VIES, че даденият ДДС /VIN/ номер на получателя е обявен за невалиден или неоткрит от страната членка, или неактивен. Съдът не е съобразил, че това отбелязване е извършено през 2011 г., докато релевантният за спора период е м. 11.2009 г. При наличие на безспорни данни за регистрация по ДДС на получателя към 2002 г. и липса на данни и удостоверяване за дерегистрация по ДДС на получателя впоследствие и към м. 11.2009 г., настъпилите след тази дата промени във валидността на ДДС номера са ирелевантни за спора. Още повече, че приходните органи се позовават на действащи с обратна сила изменения през 2011 г. в италианското законодателство относно уредбата на регистрацията по ДДС, които освен, че не са доказани по надлежния процесуален начин, биха били и в противоречие с принципа за недопустимост на ретроактивно действие на данъчното законодателство. Що се отнася до останалите предпоставки за признаване на ВОД, уредени в чл. 7 ЗДДС и чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред. ДВ бр. 101/2006 г./, касационният съд намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, който приема наличието на тези предпоставки - доставка на стоки, транспортирани за сметка на доставчика от трето лице - превозвач- от територията на РБ до територията на друга страна -членка на ЕС /Италия/, за което доставчикът разполага с надлежни документи - фактура за доставката и транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на Италия. Приетите като доказателства по делото транспортни документи - международна товарителници /ЧМР/, в оригинал, съдържа всички необходими реквизити, вкл. положени подписи и печати на получателя, поради което представляват годно писмено доказателство, удостоверяващо отразените в нея обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от РБ, както и получаването им на територията на Италия, Падова - като местоназначение. Истинността на този писмен документ не е оспорена от ответника, поради което доказателствената й сила е ценена надлежно от съда. Правилно съдът е приел, че товарителницата като частен свидетелстващ документ съдържа всички необходими реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя, адресите им, идентификационни номера по ДДС, име и адрес на превозвача, положени са подписи и печати от изпращача, получателя и превозвача, въз основа на което е направил обоснован извод, че е доказано фактическото напускане на стоките на територията на РБ и преминаването им на територията на Италия, съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и 2 ДР ЗДДС. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR или Конвенцията/ е посочено, че товарителницата удостоверява до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителниците, както са приели органа по приходите и съда. Още повече, че в случая не е налице нередовност при попълване на товарителниците. В случая мястото на получаване на стоката съвпада с вписания адрес на получателя в Италия. Обстоятелството, че при проверката на италианските власти през 2011 г., по запитване чрез формуляр SCAC, получателят не е открит на адреса в Италия, не означава, че е оборено получаването на стоките на този адрес през м. 11.2009 г. От останалите приети по делото многобройни писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза се установява, както кадровата и материална обезпеченост на доставчика и неговия предходен доставчик за извършване на доставката, така и извършеният международен транспорт на стоките. Установено е безспорно наличието на нехранителните стоки при предходния доставчик "Дана Стил" ЕООД, прехвърлянето им на РЛ като доставчик, за което са издадени съответните счетоводни документи. Осчетоводена и доставката към получателя в Италия, издадена е инвойс фактура, получено е плащане от него по банков път. Осчетоводени са и разходите за транспорт с оглед извършване на превоза до Италия от трето лице - "Спед евро транс" ЕООД гр. София, за сметка на доставчика. Съгласно легалното определение за международен транспорт на стоки, съдържащо се чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, това е транспорт от място на територията на страната до територията на трета страна или територия. Документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата във връзка с доказване на "международен транспорт" се определят в чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС вр. с чл. 37, ал. 1 ЗДДС. Доказано е извършването на международен транспорт на процесните стоки от "Спед евро транс" ЕООД гр. София, който разполага с: 1. лиценз за извършване на международен превоз на товари, ако транспортът е автомобилен; 2. международни превозни документи, в които е вписан като превозвач -товарителница, 3. фактура за доставката. Събрани са доказателства относно пакетирането на стоките и експедирането им от нает склад на РЛ в гр. Пловдив, както и относно заплащането и осчетоводяването на транспортната услуга. Във връзка с извършения транспорт са налице данни, че транспортната фирма е собственик на превозните средства, с които е осъществен транспорта, отчетени са тахо-шайбите и заповед за командировка на водача на превозното средство, намиращ се в трудови правоотношения с дружеството-превозвач. Предвид изложеното дотук касационният съд приема, че всички предпоставки за извършен ВОД от РЛ през м. 11.2009 г., са налице. Обжалваното решение на АССГ се явява неправилно като необосновано и оттам материално незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. При постановяване решение по съществото на спора и предвид изложените по-горе съображения касационният съд приема, че са налице предпоставките за наличие и признаване на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС вр. с чл. 45, т. 1 и т. 2, б. "а" ППЗДДС относно доставките от РЛ през м. 11.2009 г. към получател SAMHAN ALI, Италия с VIN IT037066802281. РА, с който е прието, че не е налице ВОД, поради което доставката не е облагаема с нулева ставка, а с действащата в РБ ставка на ДДС от 20%, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. При този изход на спора в тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените от касатора разноски в касационното производство - 25 лв. за държавна такса, както и направените такива пред първоинстанционния съд - 450 лв. за експертиза и държавна такса. Няма данни уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено, поради което не се дължи заплащане на същото. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение