Решение № 1061 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез главен юрисконсулт М. Механджиева, против Решение 5800/21.05.2024 г., постановено по административно дело 3903/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на "Инициативи" АД, е отменено негово Решение 17 по Протокол 68 от 12.01.2023 г., в частта за поземлен имот с идентификатор 68134.1602.3262, който попада по одобрения с оспореното решение проект на Подробен устройствен план в УПИ I "за озеленяване с режим на Тго", кв. 43е и паркинг към улица. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Подадена е и частна жалба от СОС, чрез пълномощник главен юрисконсулт М. Механджиева, против Определение 13311/30.07.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на Столичен общински съвет да се измени постановеното решение, в частта на разноските. Изложени са съображения за неправилност на определението и се иска същото да бъде отменено. Ответната страна, "Инициативи" АД се представлява от адвокат Р. Томов, който оспорва касационната и частна жалба и моли да бъдат оставени без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби, поради което предлага оспорените съдебни актове да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната и частната жалба за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение 17 по Протокол 68 от 12.01.2023 г. на СОС, с което е одобрен проект за Изменение на план за улична регулация при о. т. 299б (нова), м. "Младост 1 - Мусагеница" район "Студентски", Столична община, план за застрояване и план за регулация за преструктуриране на жилищен комплекс м. "Младост 1 Мусагеница" в граници: бул. "Д-р Г. М. Димитров", бул. "Климент Охридски", ул. "Проф. Марко Семов", ул. "169" и ул. "Въртопо", район "Студентски" и план-схеми по чл. 108 ЗУТ, в частта за поземлен имот с идентификатор 68134.1602.3262, който попада по одобрения с оспореното решение на СОС проект на подробен устройствен план (ПУП) в УПИ I "за озеленяване с режим на Тго", кв. 43е и паркинг към улица. С обжалваното решение съдът е отменил административният акт, в оспорената му част. За да постанови този резултат, съдът приема, че решението на СОС е издадено от компетентен орган, в предписаната писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за това, че не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 7 във връзка с чл. 108, ал. 5 ЗУТ, чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, тъй като е установено, че по действащия ОУП на София процесният имот попада в по-голямата си част в устройствена зона "Жк", а не в територия с режим "Тго", имотът не попада в междублоковото пространство и са достигнати минимално изискуемите прагове на озеленяване. С отреждането на процесния имот в режим на "Тго" е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като се засягат права и интереси на собственика на имота в по-голяма степен от необходимото. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания, след което съдът е приел незаконосъобразност на процесното решение по изложените в решението мотиви, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. По делото е установено, че поземлен имот с идентификатор 68134.1602.3262 попада в обхвата на ПУП - ПРЗ по обжалваното Решение 17 по Протокол 68 на СОС от 12.01.2023 г. Съгласно обжалвания ПУП - ПР, имот с идентификатор 68134.1602.3262 попада в УПИ I "за озеленяване с режим на Тго" от кв. 43е и паркинг към улица. Съгласно ОУП на Столична община поземлен имот с идентификатор 68134.1602.3262 в по голямата си част попада в устройствена зона за преобладаващо комплексно застрояване "Жк", с устройствени показатели по т. 2 на Приложението към чл. 3, ал. 2 на ЗУЗСО: макс. Пл - 40%, Кинт - 3, мин. озеленяване - 40%, максимална кота корниз - 26м за жилищно строителство и 32 м. за обществено строителство. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Според предвиденото в чл. 22, ал. 6 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗУТ, при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Следователно разпоредбата допуска поземлен имот да се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване, когато за него не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона (плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване). В случая това условие не е изпълнено. Тъй като процесният имот не попада в междублоково пространство, той може да бъде застроен с устройствените показатели в ОУП и предходния ПУП. Запазването на съществуващото по предходния план предназначение на имота е възможно със застрояване, чийто показатели са допустими за устройствената зона "Жк" по ОУП и без да се нарушават нормативите за озеленени площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвиденото в процесния проект за изменение на ПУП озеленяване надвишава показателите, установени за територията на комплекса. Озеленяването е предвидено върху 27,87% при установен от чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ минимум от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Налице е противоречие на предвижданията за процесният имот с принципа, установен в специалната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. След като проектът за ПУП урежда процента озеленени площи за територията на жилищния комплекс и то в степен, превишаваща норматива по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, урегулирането на имотите за застрояване представлява по-икономичния подход за устройването им, който постига благоприятно за собственика решение и същевременно спестява нуждата от разходването на допълнителни общински ресурси за провеждане на последващо отчуждително производство, налагащо и обезщетяване на титулярите на права с пазарната цена на имотите. С оглед горното, одобреният ПУП в спорната му част не е съразмерен и по общите правила на чл. 6, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК. В случая решението на СОС, в оспорената му част, е непропорционално на степента на неблагоприятно въздействие на акта в правната сфера на ответната страна, доколкото общественият интерес от осигуряването на територия за озеленени площи ще бъде удовлетворен и при различно от разпореденото предвиждане за имота. Административният орган не е мотивирал конкретна необходимост от увеличаване на озеленените площи, надхвърлящо нормативните показатели, именно в обхвата на територията на процесният имот. Затова и решението не се основава на критерий, обуславящ завишени изисквания към мерките, с които да се изпълни целта на акта. В случая не са налице предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ за изменение на плана, както и не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Одобреното изменение на подробния устройствен план за регулация противоречи на императивните разпоредби на чл. 104, ал. 1, изр. второ ЗУТ, според които предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Административният акт противоречи и на целта на ЗУТ, тъй като предприетата инициатива въвежда ограничения в правото на собственост на жалбоподателя в по-голяма степен от изискуемата за постигането на целта по чл. 1, ал. 1 ЗУТ. Нарушена е и разпоредбата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, която изисква съобразяване на всички подробни устройствени планове с предвижданията на общите устройствени планове и има императивен характер. В тази връзка е и изричната разпоредба на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, съгласно която изменението на ПУП в противоречие на ОУП е допустимо само при предварително изменение на ОУП, което в случая не е налице. В настоящия случай собственият на дружеството имот съгласно ОУП в по голямата си част подада в зона "Жк", а не в "зона за озеленяване в режим на Тго". ОУП не е изменен и незаконосъобразно ПУП-ПРЗ отрежда имот с идентификатор 68134.1602.3262 за друго благоустройствено мероприятие. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172 а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски, но не в пълния претендиран размер от 6000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита за основателно възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, поради което счита, че следва да се присъди сума в размер на 2 000 лева. Частната жалба насочена против определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е неоснователна. Настоящият състав не намира основание за изменение на съдебното решение, в частта за разноските чрез тяхното намаляване. Както е посочено и в самото решение, присъдената сума не е прекомерна, тъй като съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора, развил се пред първата инстанция, както и на обема на извършените от упълномощения адвокат редица съдебно-процесуални действия. Обжалваното определение е обосновано и постановено в съответствие със закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,