Решение № 12467 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2020 г.

Решение № 12467 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 2382/07.11.2019 г. на Административен съд (АС) – Б. постановено по адм. дело № 856/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 03-РД/2232/20.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, делото като преписка е изпратено на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати деловодни разноски. Касационният жалбоподател излага съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След анализ на посоченото в оспорваната заповед изразява становище, че съдът е направил неправилен извод, че заповедта не съдържала фактически основания за издаването й. Оспорва изводите за материална незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно оценяване на процесното заявление и в частност поради незаконосъобразно неприсъждане на точки по критерий № 6. 5. Твърди, че по отношение на имотите на кандидата няма издадена заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на територията, в която попадат имотите му за защитена зона. С решение на Министерски съвет е приет единствено списъкът на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Счита, че това решение не удовлетворява изискванията на приложимата наредба за обосноваване на съответствие с критерий № 6. 5. Излага съображения и за неправилност на изводите на съда относно издадените от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони Насоки за прилагане на критериите за оценка на заявленията за подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиева. Ответникът по касация – К. С. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Излага съображения, че 100 % от имотите му попадат в защитена зона BG0001021 "Река М." за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Моли обжалваното решение да се потвърди. В писмения отговор се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси: 1 Следва ли земите попадащи в защитена зона BG0001021 "Река М." да получат приоритет по Програма за развитие на селските райони, подмярка 4. 1? 2. Законосъобразно ли ДФЗ не дава приоритет на над 200 защитени зони, за които в противоречие на националното и европейско законодателство няма издадена заповед на министър на околната среда за обявяването им за защитени зони по Натура 2000? Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Велков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: К. С. е регистриран земеделски производител и в качеството си на такъв е подал Заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" ИД № 01/04/1/0.0.2400 на 07.12.2016 г., към което е приложил изискуемите се от закона документи. Предмет на инвестицията е "Строителство/реконструкция на капково напояване; машини, оборудване, съоръжения за почвообработка, прибиране на реколта; създаване/презасаждане на трайни насаждения – създаване на трайни насаждения – малини" с общ размер на финансовата помощ 893 774. 95 лева. Заявлението е прието на 07.12.2016 г. Със Заповед № РД09-755/04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните е определен период за прием на заявления по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., с начална дата от 26.10.2016 г. до 07.12.2016 г., като бюджетът по подмярка 4. 1 е в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро. Министърът на земеделието и храните е дал Насоки за прилагане на подмярка 4. 1 изпратени на ДФЗ с писмо вх. № 02-0400/1469/27.10.2016 г. От Докладна записка № 03-0416/381 от 24.01.2017 г., Докладна записка № 03-0416/381 от 04.07.2017 г., Докладна записка № 03-0416/381 от 07.11.2017 г., Докладна записка вх. № 03-0416/381 от 12.12.2017 г. е установено, че с оглед определения бюджет и броя на подадените заявления за подпомагане следва да бъде приложена процедурата за обработка в ограничен бюджет, да бъде извършена предварителна оценка на подадените заявление и, че общата сума на договорената финансова помощ и размерът на бюджета, който ангажират приетите заявления за подпомагане със спряна обработка и тези в текуща обработка с над 56 точки включително са в рамките на наличния за разпределение бюджет. Предложено е предприемането на действия за издаване на административен акт за отказ поради недостатъчен бюджет. С процесната Заповед № 03-РД/2232/20.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано финансиране на подаденото от К. С. заявление за подпомагане. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че проектът на кандидата след оценяването му възлиза на 53 точки, поради което е недостатъчен размерът на точките за отпускане на финансиране за подпомагане. Като правни основания за отказа са посочени разпоредбите на чл. 39, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г., Наредбата). Като доказателство по делото е приет и Протокол № 109 от заседанието на Управителния съвет (УС) на ДФЗ – гр. С., за освобождаването на Р. Порожанов от длъжността изпълнителен директор на ДФЗ и назначаването на тази длъжност на Ж. Ж.. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че издадената заповед е в противоречие с материалноправни норми. В тази връзка е развил съображения, че съобразно мотивите в оспорваната заповед заявените от кандидата точки, съгласно критериите за подбор по чл. 30, ал. 5 от Наредбата, при оценката на проекта не са били признати точки по следните критерии: І – Критерий за подбор 4. 1 "Проекти на земеделски стопани до 40 години, одобрени за подпомагане по мерки 112 или 141 от ПРСР 2007 – 2013 и подмерки 6. 1 и 6. 3 от ПРСР 2014-2020 г. и не са получили подкрепа по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" и подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от ПРСР 2014 -2020" от Приложение № 7 към Наредбата, за съответствието с който кандидатът е заявил 5 точки, но при оценката на проекта му е получил 0 точки, тъй като към 07.12.2016 г. К. С. има навършени [възраст]. Установил е, че К. С. е [дата на раждане] и към дата – 07.12.2016 г., действително е имал навършени [възраст], поради което правилно административният орган не е дал точки по този критерий на проекта на Спиров. II. По отношение на критерий за подбор № 6. 5 "Проекти с инвестиции и дейности, които се изпълняват на места по Натура 2000" от Приложение № 7 към Наредбата, административният орган е приел, че тъй като имотите в с. Б., общ. Г. Д., обл. Б., не попадат в границите на защитени зони по Национална екологична мрежа Натура 2000, обявени със заповед на МОСВ не се присъждат 5 точки по този критерий. Съдът е посочил, че от Решение № БД-52-ПР/2017 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено на 13.06.2017 г. от директора на РИОСВ – Б., се установява, че поземлени имоти № 013034 и 016008 в м. "Ламето", и № 017013, 017014, 017077, 017078 и 017088 в м. "Самостера", с обща площ от 160. 00 дка, в землището на с. Б., общ. Г. Д., обл. Б., попадат в защитена зона BG0001021 "Река М." и са част от Национална екологична мрежа Натура 2000. С оглед на това съдът е приел, че необосновано и незаконосъобразно административният орган не е присъдил 5 точки по този критерий, което е довело до нарушение на материалния закон. Решението е правилно при следните допълващи мотиви. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11 а, чл. 20 а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. и представения Протокол № 109 от заседанието на УС на ДФЗ, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на изложеното в касационната жалба, че съдът е направил неправилен извод, че заповедта не съдържала фактически основания за издаването й, такива изводи в съдебния акт липсват. Решаващият съд правилно е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда относно издадените от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони Насоки за прилагане на критериите за оценка на заявленията за подпомагане. Изводи в тази насока в съдебното решение липсват. Съдът само е установил, че министърът на земеделието и храните е издал Насоки за прилагане на подмярка 4. 1, но не е обсъждал същите в решението си.