Решение № 148 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2008 г.

Решение № 148 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по к. жалба на П. к. "О", с. Р., Софийска област, срещу въззивното решение от 30.11.2007 г. по гр. дело № 725/2007 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 83 от 9.02.2007 г. по гр. дело № 552/2006 г. на К. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Ответникът по касация А. за д. вземания - гр. София не ангажира становище по жалбата. Представителят на П. на Република България е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от кооперацията - касатор срещу А. за д. в. искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 17, ал. 6 ДОПК за присъждане на обезщетение за вреди от незаконни актове на публичен изпълнител при АДВ, състоящи се в определяне на по-ниска от данъчната оценка на имотите продажна цена - в противоречие с чл. 235, ал. 3 ДОПК, които вреди са претендирани като съизмерими с разликата между данъчната и определената от публичния изпълнител оценка на имотите - съответно: 7 700 лева за парцел **** в кв. 3 по плана на с. Д. село, общ. Кюстендил с площ 3330 кв. м. и търговска сграда - фурна в същия имот, и 16 289 лв. за парцел **** имот, пл. № 5 от кв. 4 по плана на с. П., общ. Кюстендил, с площ 1654 кв. м, заедно с търговска сграда - магазин, застроена в същия имот. Окръжният съд приел, че действителна продажба не е била извършена, тъй като с отмяната на съобщението от 8.02.2006 г. с влязлото в сила решение по адм. д. № 93/2006 г., се считат отменени и последващите актове на публичния изпълнител във връзка с определяне купувачите на двата имота и разпределението на сумите за погасяване задълженията на кооперацията. Според съда, не били налице предпоставките по чл. 17, ал. 6 ДОПК - нямало влязъл в сила акт на публичния изпълнител - ИРМ К. по изп. дело № 802/2003 г., с който да е била извършена публична продан на двата имота при пазарни цени, които да са по-ниски от данъчните им оценки. Въззивният съд потвърдил решението, но с по-различни мотиви. Прието било, че търгът с тайно наддаване е бил проведен на 20.03.2006 г. и постановленията за възлагане на имотите на лицата, спечелили търга са влезли в сила, но кооперацията - ищец /сега касатор/ не е доказала твърдението си, че е претърпяла вреди, съизмерими с разликата между действителната данъчна оценка на недвижимите имоти в с. Д. село и с. П. и началната продажна цена, респ. цената, на която са били продадени, определена от публичния изпълнител с разпореждане № 0802/2003/003657/20.12.2005 г. Според апелативния съд, ищецът /касатор/ не е ангажирал доказателства за данъчната оценка на имотите за 2006 г., с оглед публичната продан, осъществена на 20.03.2006 г. Прието е по-нататък, че ищецът /касатор/ не е релевирал възраженията си, основани на чл. 235, ал. 3 ДОПК, респ. да е поискал спиране на изпълнителното производство до определяне на контролната оценка по реда на чл. 236 във връзка с чл. 235 ДОПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 17, ал. 6 ДОПК, задължените лица по смисъла на чл. 14 ДОПК следва да докажат, че са претърпяли вреди от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. В случая, кооперацията - ищец /сега касатор/, която се позовава на чл. 235, ал. 3 ДОПК, като твърди, че двата имота са продадени на цена по-ниска от данъчната им оценка, е следвало да докаже каква е била действителната данъчна оценка на имотите за 2006 г., след като търгът с тайно наддаване е предявен на 20.03.2006 г. Апелативният съд правилно е приел, че действителната данъчна оценка на имотите за 2006 година не може да се установява чрез размера на заплащаните данъци, нито чрез декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за предходната данъчна година или чрез стойността на имотите по дълготрайните материални активи, която се води по сметка № 2* П. е отречена доказателствената сила на представените в тази насока документи, доколкото удостоверяват изгодни за техния издател факти и не могат да бъдат противопоставяни на страната, която не ги е подписала. С основание въззивният съд е отказал да зачете доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги на ищцовата к., доколкото не би могло да се приеме, че същите са водени редовно /чл. 146 ГПК, (отм.)/. Установено е, че самата сметка № 203 е била поправена досежно годината, за която се води - цифрата "4", изписана машинописно, е поправена ръкописно на "5" /срв. л. 50 от гр. дело № 552/2006 г. на ОС К./. Апелативният съд правилно е приел, че видно от мотивите на решение № 180 от 28.07.2006 г. по адм. д. № 93/2006 г. на К. окръжен съд, кооперацията - ищец /сега касатор/ е обжалвала определената с разпореждането от 20.12.2005 г. окончателна оценка на имотите, предмет на публичната продан, като със заповед № 18 от 20.01.2006 г. изпълнителният директор на АДВ е възложил извършването на нова /контролна по смисъла на чл. 236, ал. 1 ДОПК/ оценка, но досието по изпълнителното дело не съдържа доказателства за приключила процедура по определяне на такава оценка. С оглед на това, правилно е прието и че ищецът /сега касатор/ е пропуснал да предяви възраженията си, основани на чл. 235, ал. 3 ДОПК в производството по определяне на новата /контролната/ оценка по чл. 236 ДОПК, респ. да поиска спиране на изпълнителното производство до приключване на процедурата по определянето й. В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.