Решение № 7510 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2009 г.

Решение № 7510 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2821/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Гриша Гетов от гр. София, подадена от пълномощникът адв. Димитров срещу решение № 929 от 27.11.2008 г. по адм. дело № 4931/2007 г. на Административен съд - София град. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на СтРДНСК не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Симова не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административния съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-23-120/30.07.2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 във вр. с чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по законоустановения ред обект "жилищна сграда с гаражи - близнак ДА (източен)", находящ се в УПИ III-795, кв. 45а по плана на м. "Бояна", гр. София. За да постанови този правен резултат, съдът е мотивирал съответна на доказателствата фактическа обстановка, а именно, че се касае до строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория, точно описан в констативния акт и оспорената заповед, като сградата се ползва без да е надлежно въведена в експлоатация и процесната заповед е законосъобразна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. За издаване на заповед по чл. 222, ал. 1, т. 6 и 7 ЗУТ е меродавна единствено липсата на приемане на строежа (въвеждане в експлоатация) от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Безспорно е по делото обстоятелството, че процедура по приемане на строежа не е задвижена и липсва акт за въвеждане в експлоатация на сутерена и двата жилищни етажа, от което следва, че е налице хипотезата по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Установено е също по делото по безспорен начин, че строежа е от пета категория. Следователно не е налице изключителната хипотеза по ал. 2 на чл. 178 ЗУТ и процесната заповед се явява обоснована и законосъобразна. Твърденията, че сградата не е индивидуализирана точно по административният си адрес не сочат на незаконосъобразност на заповедта, още повече, че е достатъчна индивидуализацията по УПИ и разположение на сградата в него, която е налице. Не се установява и нарушение на съществени процесуални правила, тъй като противно на твърдението на касаторите, съдът е обсъдил всички относими по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. и надлежното връчване на констативния акт на жалбоподателя. Извършването на огледа в негово отсъствие не е основание за отмяна на заповедта. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение