Решение № 6207 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3730/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Николов Партнърс“ ЕООД, с ЕИК 205274110, срещу Решение № 14040 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 912 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000323001651-091-001 от 11.01.2024 г., издаден от Р. М. Стоянова – орган, възложил ревизията и А. Д. Събева – ръководител на ревизията, органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Варна, потвърден с Решение № 31 от 05.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – Варна при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който в тежест на „Николов Партнърс“ ЕООД са установени задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периодите м. 06.2020 г., м. 03.2021 г., м. 05.2021 г., м. 02.2022 г., м. 06.2022 г., м. 09.2022 г., м. 10.2022 г., м. 11.2022 г., м. 12.2022 г. и м. 02.2023 г. в общ размер на 88826,67 лв. главница и 20798,74 лв. лихви, както и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 32991,97 лв. главница и 2692,65 лв. лихви. Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати разноски в размер на 10174,44 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява се, че първоинстанционният съд не съобразил доказателственото значение на представените фактури за получените от „Николов Партнърс“ ЕООД доставки, за които с РА е отречено право на приспадане на данъчен кредит. Заявява се очакване администрацията да докаже наличието на ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 6 ЗДДС. Касационният жалбоподател поддържа становище, че от събраните в хода на ревизията доказателства се установява изпълнение на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и прехвърлянето на правото на собственост върху стоките и осъществяване на услугите от преките доставчици на ревизираното лице, за които факти имало множество доказателства. Позовава се на относима практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно необходимостта приходните органи да установят данъчна измама, за да отрекат правото на приспадане, тогава когато се установи, че услугата не е била действително извършена от даден доставчик или негови подизпълнители. Твърди, че в случая такава измама не била доказана. Обръща внимание, че към възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК били представени доказателства за предаване на родово определените стоки, предмет на доставките, от което се установявало прехвърляне на собствеността върху тези вещи, а ревизиращите се позовали само на данните от насрещните проверки. Тълкува разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО като изразява разбиране, че тя е приложима само когато липсват първични счетоводни документи за стопанските операции, което не се установявало в случая. По тези съображения моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и претендира присъждането на разноските за двете инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адв. Тодоров, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – директорът на Д „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез упълномощената юрк. Е. Еленова, оспорва касационната жалба в представена по делото молба, в която по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави „евентуално“ възражение за прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови съдебния акт, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд не направил собствени фактически установявания на основание приетите по делото доказателства, които се съдържат в основна папка дело и четири броя папки приложения. Прочитът на решението дава основание да се направи извод, че от фактическа страна съдът маркирал пестеливо и избирателно някои процесуални действия, извършени от приходните органи по възлагане на ревизията и издаването на ревизионния доклад, РА и решението на настоящия касационен жалбоподател, но не възприел фактите по свой почин и не посочил какво приема за установено и доказано по делото и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства. От правна страна съдът приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите и при спазване на изискванията за форма, материално законосъобразен е и е обоснован, поради което направил извод за неоснователност на предявеното от настоящия касационен жалбоподател оспорване срещу него. Възприел направените от органите по приходите в хода на ревизията установявания по фактите, с оглед на което достигнал до обобщен извод, че ангажираните доказателства, включително заключенията на допуснатите и приети ССЕ не опровергават изводите и констатациите на приходната администрация, така както са изложени в РА и решението на директора на Д „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП. Изразил убеждение, че с оглед характера и предмета на фактурираните доставки на изследване подлежи както ресурсната и кадрова обезпеченост на доставчиците да изпълнят уговорените сделки, така и обстоятелството дали между тях и получателят е извършено прехвърляне владението/собствеността върху стоката/услугата. Без да обсъди, оцени и коментира доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приел, че спорните фактури не документират реално осъществени доставки, а целят отклонение от данъчно облагане чрез намаляване в значителни размери на декларираните от дружеството резултати за внасяне на ДДС за съответните данъчни периоди. Предвид това, споделил изводите на приходните органи, че „Николов Партнърс“ ЕООД претендира данъчен кредит по фактури, по които не са извършени реални доставки на услуги от посочения в тях доставчик. Относно определените с РА задължения за корпоративен данък, първоинстанционният съд съобразил направените от ревизиращите органи преобразувания на СФР на ревизираното лице, на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, както и на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, във вр. с чл. 78 ЗКПО, и изразил общо становище, че РА в тази част не е оборен от жалбоподателя с допустимите доказателствени средства, в това число с представени такива в хода на съдебния процес. По така изложените съображения АС – Варна достигнал до извод за неоснователност на оспорването срещу РА и отхвърлил на жалбата на „Николов Партнърс“ ЕООД. При това осъдил това дружество да заплати разноските за първоинстанционното производство. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до неговата необоснованост. Прегледът на решението, предмет на касационен контрол, дава основание да се направи извод за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразява в липсата на обсъждане и оценка на доказателствата, даването на отговор на възраженията и доводите на страните, което е дължимо по изискванията на процесуалния закон и резултира в несъответствие на съдържанието на акта по критериите на чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Посочените процесуални опущения в случая са съществени и очевидни. Внимателният прочит на съдебния акт, предмет на касационна проверка, разкрива, че мотивите му всъщност представляват преразказ на констатациите и изводите на приходните органи в хода на извънсъдебната фаза на процеса, без при това съдът да е представил собствени установявания по фактическата страна на спора, а и пълноценни изводи по правна страна по всички спорни въпроси. Както се посочи, първоинстанционният съд е преразказал част от извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и някои от направените от тях констатации по фактите и изводите им въз основа на тях, без да съобрази, че описанието на процесуалната дейност и заключенията на приходната администрация не представлява обсъждане и оценка на доказателствата. При постановяване на решението дължимо от съда е било да подложи на обсъждане, оценка и самостоятелен анализ всички приобщени, относими към предмета на спора доказателства, което в случая не е сторено. Нарушението е неотстранимо в настоящото касационно производство, както поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, така и поради необходимостта от обезпечаване реализирането на правата на страните пред две съдебни инстанции. От правна страна съставът на АС – Варна е представил пестеливи мотиви относно приложението на материалния закон единствено в частта на отреченото право на данъчен кредит по спорните доставки към ревизираното лице. Всъщност, въпреки направеното в съдебното заседание, провело се на 15.01.2025 г. пред АС – Варна уточнение от адв. Севова, че предмет на спора е РА в неговата цялост, правни изводи отсъстват изцяло по отношение на една голяма част от предмета на спора по ЗДДС, в т. ч.: 1. За установените на няколко различни правни основания задължения за ДДС на „Николов Партнърс“ ЕООД във връзка с извършените от него СМР услуги на обекти, находящи се в гр. Варна, [улица] и [жк], [улица]; 2. За отреченото, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит на „Николов Партнърс“ ЕООД по получена доставка на лек автомобил, марка „Тесла“, от „Формула Екстра“ ЕООД; 3. За отречено право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 124, ал. 5 ЗДДС поради неотразено в дневника за покупки на ревизираното лице кредитно известие от „Жени - 02“ ООД. В частта по ЗКПО е коментирано единствено, че направените от ревизиращите увеличения на СФР на дружеството не са оборени от жалбоподателя с допустимите доказателства и доказателствени средства, нито такива са събрани в хода на съдебния процес. В този бланкетен извод отсъства каквато и да е преценка на приложимото материално право при съобразяване на доказателствената съвкупност. Липсата на дължими, съдържателни мотиви по предписанието на чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с пар. 2 ДОПК, относно фактите по делото, фактическите и правни основания на РА, становищата и възраженията на страните, препятства осъществяването на касационния контрол от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства; не е обсъдил доказателствената съвкупност, както и доводите и възраженията на страните; не е направил обосновани правни изводи за това доказала ли е страната, чиято е доказателствената тежест, предпоставките за установяване (съответно отричане на установените) със спорния РА задължения за ДДС и корпоративен данък. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение се явява неправилно поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК, съдът е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички приобщени доказателства, относими към спорните по делото въпроси и заключения на съдебни експертизи. При това е необходимо да съобрази, че не може да се позовава на доказателствена липса ако не е изпълнил процесуалните си задължения, които следват от разпоредбите на чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, а и по чл. 9, ал. 3 и чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК. Дължимо е да вземе предвид и правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси, като обсъди и всички релевирани относими възражения и оспорвания от страните. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение