Решение № 14467 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2017 г.

Решение № 14467 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2017 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Н. Т." ЕООД, гр. С. срещу Решение № 2466 от 12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 12606/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните ВОД. Сочи, че изводите на съда са необосновани и противоречащи на разясненията на СЕС в цитираните тълкувателно приложими решения. Намира, че заключенията на експерта по проведената СИЕ не са съобразени при формирането на релевантните фактически и правни изводи. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконслутско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р- 22221214002008-091-001/26.06.2015 г., потвърден с Решение № 1823/2.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е определен допълнително дължим ДДС в размер на 106 537.68 лв., ведно със следващите се лихви за забава, в резултат на непризнати вътрешнообщностни доставки /ВОД/ на ревизирания към румънските дружества "DIPFARM" SRL, "EURO STOC", "GALICOC TRADING" и "ADRISTIL IMPORT" SRL. При осъществения обмен на информация с приходните органи на Румъния ревизиращите са установили, че румънските дружества не са декларирали спорните доставки и не осъществяват дейност на посочените адреси. Представляващият "EURO STOC" SRL е уточнил, че не e извършва. сделки с български дружества. След анализ на представените ЧМР и писмени потвърждения органите по приходите са приели, че те не доказват транспортираните на стоките до територията на друга държава - членка на ЕС, в резултат на което са достигнали до извода, че спорните ВОД не са осъществени и стоките са реализирани на вътрешния пазар. С РА е отказано и признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "В. 1" ООД и "Т. Г." ООД, с предмет - транспортни услуги. С оглед констатациите досежно горепосочените ВОД, органите по приходите са приели, че фактурираните доставки не са реално извършени, поради което данъкът за тях е начислен неправомерно. В хода на съдебното производство е проведена СИЕ, основното заключение по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е посочило, че данните, съдържащи се в товарителниците на "С." АД не кореспондират напълно с данните в издадените от "Н. Т." ЕООД СМR - та, 31 бр. фактури за продажба на стоки към румънските дружества и с тези по фактурите, издадени от "Т. Г." ООД на ревизираното дружество. Експертът е уточнил, че липсват документи за участието на "Н. Т." ЕООД в натоварването на стоките и за осъществен от него контрол при съставянето на документите във връзка с превоза. След анализ на ангажираните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те не установяват транспортирането на стоките до територията на друга държава - членка на ЕС. Р. състав е съобразил, че представените писмени потвърждения не съдържат предвидените в чл. 45, т. 2, б. " а" ППЗДДС реквизити, а съставените CMR- та от ревизираното дружество не могат да бъдат обвързани с товарителниците, издадени от "С." АД. В обобщение е счел, че не е доказано възлагането на превоза на стоките от ревизирания до румънските дружества, с оглед на което е споделил извода на приходните органи, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и за продажбата им е следвало да бъде начислен ДДС. Съобразно така формираното заключение за нереалност на спорните ВОД, първоинстанционният съд е приел, че фактурираните от превозвачите транспортни услуги не са реално извършени, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б. до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. С. чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, която обвързва доказването на получаването на стоките на територията на друга държава членка от представянето на транспортен документ. Противно на доводите на касатора, така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е транспортирана в друга държава членка и вследствие на транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. СЕС подчертава, че Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K. и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 9.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Т." ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. е уточнено, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Визираните разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. В случая, по аргумент от чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, при твърдян транспорт за сметка на доставчика, установяването на реалното извършване на спорните ВОД е обусловено от представянето на представянето на транспортни документи, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на Румъния. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, съставените от "Н. Т." ЧМР - та не могат да се обвържат с издадените от "Спиди" АД товарителници, в които като подател е вписано трето юридическо лице- "Т. Г." АД. Наред с това, нито последното дружество, нито "Спиди" АД съхраняват екземпляр от ЧМР- та, издадени от ревизирания, а данните в последните не кореспондират с тези по товарителниците, издадени от сочените превозвачи. Неоснователен е доводът на касатора, че след като изискуемата се корелация между представите товарителници е проследена от експерта по СИЕ, то необосновано е прието, че липсват доказателства за предаването на процесните стоки от ревизирания на превозвачите. Съгласно чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на експерта, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Въз основа на тази преценка, решаващият състав обосновано не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице и правилно е приел, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването. Представените доказателства не установяват транспортирането на стоките до територията на Румъния, поради което неустановените факти следва да се приемат за неосъществени. Ето защо, като е достигнал до извод, че спорните ВОД не са реално извършени и законосъобразно с РА е доначислен дължимия ДДС, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Същият краен извод следва и досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по издадените на ревизирания фактури за транспортни услуги. В тази връзка в касационната жалба не са наведени никакви доводи, а осъществената от настоящия състав проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част сочи, че при неустановеност на реалното извършване на спорните ВОД обосновано е прието, че и свързаните с тях транспортни услуги не са действително извършени. Като е счел, че и в тази му част РА е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 3606.85 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение