Решение № 40 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5528/2007 г.

Решение № 40 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5528/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК (нов), вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Г. А. К. и В. С. В. срещу решение от 20.12.2006 г. по гр.д. № 963/2006 г. на Б. окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Подадена е жалба и от В. Х. В., Г. Х. А., С. Х. К., Н. Х. В., К. С. Б., И. С. К., М. С. В. и И. С. В. срещу решение от 6.07.2007 г. по гр.д. № 963/2006 г. на Б. ОС, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решение от 20.12.2006 г. с посочване точните размери на дяловете на всяка страна. Молят същото да бъде отменена и да бъде допълнено решението, като се посочат точните им дялове върху подлежащата им на възстановяване земеделска земя. Ответниците В. А. К., В. А. К., К. А. К. и Г. В. В. не вземат становище по жалбите. Касационните жалби са подадени срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което са процесуално допустими. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: По жалбата на В. С. и Г. А. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 1.06.2006 г. по гр.д. № 553/2004 г. на Сандански РС, е признал за установено по отношение на страните по делото, че Велика А. К. е била собственик заедно с А. В. към момента на внасянето й в ТКЗС на земеделска земя-500кв.м от нива, цялата от 1000 кв.м, в м."М", землището на гр. С., която част към настоящия момент е в строителните граници и представлява УПИ *, в кв.4 по плана на града от 1976 г. За да уважи предявения от В. Х., Г. Х., С. Х., Н. Х., К. С., И. С., М. С. и И. С. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът е приел, че праводателката им Велика А. е имала принос в придобиването на процесната земеделска земя, чието възстановяване претендира. Съдът приел за установено, че с н.акт № 144/26.03.1958 г. Ангел В. и В. С. са закупили нива от 2 дка в м."М", землището на гр. С. Установено е също така, че А. В. към този момент действително в брак с Велика А., втори и за двамата, но към този момент законът е предвиждал разделност на придобитото, поради което през 1958 г., когато земята внесена в ТКЗС тя е била собственост само на съпруга А това е дало основание на поземлената комисия да я възстанови само на неговите наследници. Общност на имуществото придобито по време на брака е предвидена едва в С. кодекс от 1968 г. Въззивният съд е приел, че независимо, че бракът е прекратен със смъртта на съпругата през 1987 г., т.е. преди реституирането на собствеността върху земеделската земя, то върху тази земеделска земя се е разпростирал режима на съпружеска имуществена общност и децата на съпругата - ищци в производството наследяват съпруга й, а не го наследяват само неговите рождени деца - жалбоподатели в настоящето производство и ответниците по жалба В. А., В. А., К. А. и Г. В. Този извод на съда е правилен и съответствува на материалноправните разпоредби на С. кодекс от 1968 г.- чл. 103 от същия, който предвижда че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове В настоящия случай, е установено, че процесният недвижим имот е придобит през време на брака между наследодателите на страните и съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.), е станал съпружеска имуществена общност. След смъртта на наследодателката на ищците през 1987 г. съобразно чл. 14, ал. 1 СК (от 1968 г.) съпружеската имуществена общност е прекратена при равни за съпрузите дялове, както правилно е прието и в обжалваното решение. Праводателката на ищците В има принос в придобиването на имота и нейните наследници наследяват съпруга й А. В., с когото нямат осиновени или родени деца. В случая ищците са установили, че праводателката им Велика А. е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което и на тях, като нейни наследници съдът да приеме, че възниква и правото да им бъде възстановена собствеността. При тези данни по делото и с оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По жалбата на В. Х. В., Г. Х. А., С. Х. К., Н. Х. В., К. С. Б., И. С. К., М. С. В. и И. С. В. Въззивният съд правилно не е уважил молбата за допълване на решението си, с определяне размера на дяловете, които имат тези жалбоподатели по отношение на процесната земеделска земя. В основното си решение съдът правилно е приел, че тези жалбоподатели са наследници общо на 1/2 идеална част от процесната земеделска земя, върху която те имат право да си възстановят собствеността. Установяването на индивидуалните права на всеки един от наследниците на Велика А. не предмет на спора в настоящето производство, което има за предмет установяване правото на собственост към един минал момент, а не към настоящия, поради което правилно съдът е оставил без уважение молбата им за допълване на решението си с посочване на индивидуалните им права към настоящия момент. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о