Решение № 4507 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2009 г.

Решение № 4507 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13594/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Юлка Искърова Михайлова срещу решение № 120 от 29.07.2008 г. по адм. дело № 605/2004 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ДРА № 326 от 10.06.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. Видин, потвърден с решение № 438 от 11.08.2004 г. на РДД-гр. Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на ОС - Велико Търново и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор на касационната жалба и в писмено становище от 08.03.2010 г., изготвено от юрк. Константин Калчев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред окръжния съд е бил ДРА № 326 от 10.06.2004 г. на данъчен орган при ТДД-гр. Видин, потвърден с решение № 438 от 11.08.2004 г. на РДД-гр. Велико Търново, с който на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) на Юлка Михайлова е определен данък в размер на 24114,90 лв. и лихви в размер на 6586,30 лв. В процесния случай данъчното задължение е определено по реда на чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.), като съдът е установил, че за данъчната 2001 г. жалбоподателката не е подавала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). За 2001 г. е декларирала доходи от трудови правоотношения в размер на 1047 лв. и от продажба на недвижим имот в размер на 2750 лв. През същата година лицето е придобило при условията на СИО недвижими имоти с пазарни цени към момента на придобиването им 183609,15 лв. и 7 бр. леки и товарни автомобила. В ревизионното производство на лицето са признати като източници на доход получени от него заеми от роднини общо в размер на 17874 лв., както и е установен размера на разходи за живот по статистически данни за жалбоподателката с едно пълнолетно дете и е констатирано, че е налице несъответствие между имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице; получените доходи не покриват стойността на закупените недвижими имоти и движими вещи. Безспорно е установено, че процесните имоти са закупени с нотариални актове № 55, 56, 62, 94, и 167 всички от 2001 г. и представляват селскостопански постройки, селскостопански съоръжения, земеделски земи в околностите на гр. Видин и 2 бр. апартаменти. В нотариалните актове цените посочени като продажни са съответно 4000 лв. /дан. оценка 192834,20 лв./, 11500 лв. /дан. оценка 132393,30 лв./; 1500 лв. /дан. оценка 38228,10 лв./; 1200 лв. /дан. оценка 1202,40 лв./; 2900 лв. /дан. оценка - 1032,40 лв./ и 1500 лв. /дан. оценка - 1527,90 лв./. Чувствителните разлики между посочените като продажни и данъчни цени на имотите са дали основание на данъчния орган да предприеме действия по установяване на реални пазарни цени на имотите към 2001 г., поради което е назначена оценъчна експертиза, чието заключение съдът е счел за пълно, всеобхватно и съобразено с нормативните изисквания за данъчни цели. В хода на съдебното производство са изслушани две експертизи - първата е тройна, която съдът не е кредитирал, поради факта, че вещото лице инж. Любомир Тодоров не е оценител за такъв вид имоти. Втората - единична на инж. Господинова, също не е възприета от съда, тъй като цената на имотите не е определена по някои от методите за определяне на пазарни цени, посочени в Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите (отм.). Вещото лице е определило "справедлива пазарна стойност", като е взело предвид стойност на сградите по вещна стойност, по метода на пазарни аналози, и съответните тегловни коефициенти, последните определени субективно от вещото лице. Дадената оценка за имотите е значително и под определените данъчни оценки за имотите - общо за всички имоти пазарната цена в размер на 30750 лв., като вещото лице не е съобразило нормативните изисквания за определяне на пазарни цени за данъчни цели. Съобразно горното, окръжният съд е обосновал извода, че жалбата на Юлка Михайлова е неоснователна и потвърдил ДРА. Така постановеното решение е правилно. По повод касационното възражение за нищожност на обжалвания ревизионен акт, следва да се има предвид, че същото се поддържа и пред първоинстанционния съд, който в решението си е изложил мотиви в тази насока. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни наведените доводи за нищожност на ДРА. Видно от представената по делото административна преписка на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ДПК (отм.) главният данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция може да възлага данъчна ревизия за всички данъчни субекти. От разпореждане № 24-05-4/27.01.2004 г. на Главния данъчен директор се установява, че на основание чл. 237, ал. 1, т. 12 от ДПК (отм.) организирането на ревизията на касатора е възложена на ТДД-Видин, а съгласно заповед № 4/05.01.2004 г. на директора на ТДД-Видин упълномощена да възлага ревизии е, именно, Мая Цолова - главен данъчен експерт в отдел "Данъчни ревизии" при ТДД-Видин, която е издала АВДР № 77 от 03.02.2004 г. Със заповед № 43/27.01.2004 г. на главния данъчен директор /която е вътрешно-служебен акт/ са командировани служители /вкл. Цв. Генов и Н. Нанов/ от ТДД - Враца в ТДД-Видин със задача: извършване на данъчни ревизии на физически лица. АВДР № 326 от 03.05.2004 г. за изменение на първия акт, както и разрешение № 4122 от 03.05.2004 г. на директор на ТДД-гр. Видин, на основание чл. 68, ал. 6 от ДПК (отм.) за удължаване срока за извършване на данъчната ревизия. Съобразно изложеното, ревизията е възложена и извършена от компетентен орган. По реда на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), съдът е обсъдил заключенията на приетите по делото оценителни експертизи и е изложил съображения защо не ги кредитира. Съдът е решил делото по същество, като правилно е приел, че фактическите констатации в ДРА, издаден в производство по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.) не са опровергани от жалбоподателката. В тази връзка следва да се посочи, че е налице влязло в сила решение № 82/16.07.2008 г. на Великотърновския окръжен съд по адм. дело № 219/2007 г., потвърдено с решение на ВАС № 14343/27.11.2009 г. по адм. дело № 14061/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на Михаил Александров Методиев - съпруг на касаторката по настоящото дело. В случая се касае за издадени ДРА на двамата съпрузи, за едни и същи периоди, при една и съща фактическа обстановка с тази по настоящото дело, а именно придобити едни и същи недвижими имоти и МПС в режим на СИО. Съобразно горното, следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не се следват разноски, тъй като същият не е бил процесуално представляван в с. з. на 10.03.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение