Решение № 5624 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2017 г.

Решение № 5624 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. М. срещу решение № 21 от 07.02.2017 г., постановено по административно дело № 235/2016 г. от Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 200/14.04.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез процесуален представител и в представени от последния писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено от АС Х. след надлежно сезиране от активно легитимирана страна срещу индивидуален административен акт в рамките на предоставената му от съд компетентност при което е валидно и допустимо. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. За да приеме, че в случая заеманата от М. длъжност е съкратена реално, съдът приема, че макар общата численост на персонала в агенцията да е запазен, в изпълнение на правомощията си органът по назначението съкращава едни длъжности и разкрива други, при което с измененото със заповед № РД-02-16/14.04.2016 г. щатно разписание е спазено изискването да не се излиза от рамките на нормативно утвърдената численост по чл. 2, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 12 от Устройствения правилник на ИААА, а липсата на намаление на щатната численост на персонала не представлява пречка за реално съкращаване на длъжността. Прието е въз основа на заключението на вещото лице, назначено от съда, че длъжността е съществувала преди и след съкращението, като няма разлика в одобрените длъжности характеристики за заеманата от жалбодателя длъжност "инспектор" преди и след издаване на процесната заповед, както и че при непредставени от органа по назначението поименни щатни разписания, действащи до 14.04.2016 г. и след тази дата, въз основа на изготвени от вещото лице такива длъжността на жалбодателя е съществувала преди и след издаване на заповедта, както и наличие на незаети щатни бройки за тази длъжност към 16.03.2016 г. и към 10.05.2016 г. - датата на представеното от органа поименно щатно разписание от органа, като действащо след съкращението на длъжността на М. Вещото лице е установило, че към момента на издаване на заповедта в ИААА е имало 4 незаети щатни бройки за длъжността "инспектор" (в Областните отдели (ОО) Б., П., С. и С.), а към 10.05.2016 г. същите са увеличени на 17 броя. Освен това вещото лице установява, че към 10.05.2016 г. е имало незаета щатна бройка в областния отдел гр. С. Загора в ИААА, която е била освободена на 14.04.2016 г. от жалбодателя. Съдът е извършил и съпоставка между приложените по делото длъжностни разписания утвърденото със заповед № РД-02-15/13.04.2016 г. от изпълнителния директор на ИААА и измененото с негова заповед № РД-02-16/17.04.2016 г. длъжностно разписание в сила от същата дата, при което е констатирал, че по първото длъжностно разписание в Областен отдел С. З. към 13.04.2016 г. е имало предвидени 9 бройки за длъжността инспектор, а по последващото те са намалени на 6 броя. Въз основа на тези доказателства съдът извежда извод за извършено реално съкращение на длъжността, заемана от М. Решението е необосновано, доколкото изводите на съда са базирани на противоречиви доказателства, като не са изложени аргументи защо при безспорно установения факт на запазване на числеността на персонала в ИААА и наличие на свободни щатни длъжности е извършено съкращение на заетата от М. длъжност. Не обсъден и фактът, че по делото липсва изготвено поименно щатно разписание в сила към 14.04.2016 г., което би дало яснота дали действително е съкратена щатната бройка, заемана от М., предвид установеното от вещото лице наличие на свободни такива към 10.05.2016 г. по представеното поименно щатно разписание на агенцията. При това съдът е допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, а е базирал изводите си на отделни такива, които обаче са в противоречие с останалите. От представеното по делото длъжностно разписание в сила към 16.03.2016 г. се установява, че в ОО на АА С. З. са били предвидени 9 броя длъжности по служебно правоотношение за длъжността инспектор с изисквания за заемане на длъжността образователна степен професионален бакалавър и 4 за същата длъжност, но по трудово правоотношение с изискване за заемане на длъжността - средно образование. От длъжностното разписание в сила от следващия ден се установява, че са съкратени три щатни бройки за длъжността, заемана по служебно правоотношение, за която е налице изискване за висше образование, но е запазен броят на длъжностите по трудово правоотношение с изискване за средно образование. При съпоставката на посочените две поименни разписания се установява, че в различни областни отдели на ИААА са работели служители на длъжност "инспектор" на 7-часов работен ден, при което следва извод, че същите са заемали длъжност при условията на чл. 10, ал. 3 във вр. с чл. 16а ЗДСл - без да са участвали в провеждане на конкурс - 1 бр. в П., 2 броя в П., 1 бр. в С. З., 2 броя в Х., 1 бр. в Ш. или общо 7 към 16.03.2016 г., от които към 10.05.2016 г. единствено служителят ОО С. З. не фигурира в щатното разписание. Следва да бъде посочен и факта, че от поименното щатно разписание към 10.05.2016 г. за ОО С. З. се установява, че 1 свободна щатна бройка е именно за инспектор по служебно правоотношение от предвидените общо 6 такива, а за един от държавните служители, заемащ същата длъжност е посочено, че е отстранен. Същевременно вещото лице, изготвила приетата и неоспорена от страните експертиза е установил и отразил в изготвени и представляващи неразделна част от заключението сравнителни таблици, от които се установява, че позицията, заемана от М. е свободна към 10.05.2016 г., като са свободни още две позиции, за една от които е посочено, че е по служебно правоотношение. На последно място от съдържанието на поименните щатни разписания се установява и факта, че са налице служители, които са назначени в едни областен отдел, а изпълняват функции в съвсем различен такъв - Л. М., заемащ длъжност в ОО С. е посочен като изпълняващ длъжност в гр. С., П. П. назначен в ОО Х., изпълняващ длъжност в гр. В. Търново. Освен това съдът не е съобразил съдържанието на заповед № РД-02-16/14.04.2016 г., с която е изменено длъжностното щатно (?) разписание от Изпълнителния директор на ИААА, от което се установява, че в частта, с която е разпоредено съкращаването на 3 щатни бройки от длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в ОО - С. З. са разкрити 2 щатни бройки за същата длъжност в ОО Я. и 1 бройка в ОО Л., което води до еднозначен извод, че реално тези три щатни бройки не са закрити, а са преместени в посочените два други отдела. При така установеното от фактическа страна следва извод, че обжалваното решение е постановено и при неправилно приложение на закона. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице реално съкращение на длъжността, заемана от М. - същата продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания за длъжността, определени в утвърдена длъжностна характеристика. Обстоятелството, че е намален броят на тази длъжност в ОО С. З., при наличие на свободни щатни бройки още към момента на извършване на съкращението и увеличеният брой многократно брой на свободните длъжности след извършването и установеното преместване на длъжностите в други ОО на ИААА му води до извод, че длъжността, заемана от жалбодателя не е реално съкратена. Настоящият състав намира, че заповедта е постановена и в нарушение на целта на закона. Действително в рамките на своята оперативна самостоятелност органът може да извършва реорганизации в администрацията, включително и съкращаване на броя на служителите й, когато тава се налага за оптимизиране и подобряване на нейната работа, но това обуславя извод, че при съкращение на работа следва да останат по-висококвалифицираните и опитни служители. В случая по силата на № РД-02-16/14.04.2016 г. Изпълнителния директор на ИААА е предприел обратния подход - съкратени са преимуществено държавни служители, за които изискванията за квалификация са значително по-високи, а и те по силата на чл. 10 ЗДСл могат да заемат длъжност само след провеждане на конкурс, при който да бъдат оценени знанията и уменията им в съответната област. Ето защо извършената промяна в щатното разписание на ИААА с посочената заповед е в несъответствие с целта на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което оспорената от М. пред първоинстанционния съд заповед бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 ИААА следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 1280 лв., от които заплатен хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство в размер на 480 лв. и 200 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. хонорар за един адвокат за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение