Решение № 1566 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11328/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 (ОПРР), срещу Решение 17935 от 25.09.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 269/2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-36-1311 от 08.12.2023 г. на РУО на ОПРР, с което на Столична Община е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1. 001-0002-C01-S-06 от 13.07.2022 г. с Трейс Груп Холд АД, за нередност за нарушение чл. 107, т. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че допуснатите аритметични неточности в офертата на избрания за изпълнител участник, не водят до неяснота в ценовото му предложение. Сочи, че съдът безкритично възприема доводите бенефициера за липса на нарушение, без да обсъди и разгледа по същество аргументите на УО за наличие на соченото в акта нарушение, а последните съответстват на събраните доказателства. Твърди, че съгласно изискванията на възложителя и видно от образеца на ценовото предложение в раздел VIII, Обща цена за изпълнение на поръчката, не би могла да съвпада с общата цена в рекапитулацията Обща рекапитулация и допълва, че в т. 8.1. в Обща цена за изпълнение на СМР без непредвидените разходи е записана стойност 15 783 706, 72 лв. без ДДС, която напълно съвпада с общата стойност от общата рекапитулация (БФП+СО), която отново е 15 783 706, 72 лв. без ДДС. Предвид изложеното счита, че противно на изводите на съда, УО правилно е установил, че при изготвянето на ценовото си предложение по този начин Трейс Груп Холд АД, не се е съобразил с разясненията на възложителя, не е спазил дадените указания при попълване на образеца, което е довело до неправилно изготвяне на ценовото му предложение. Сочи, че констатираното разминаване в ценовото предложение, е съществен порок и същият не може да бъде саниран от оценителната комисия, тъй като възложителят не е разрешил такава преценка/поправка в документацията за участие. Обосновава извод, че при сумиране на декларираните стойности за всеки един подобект общата стойност на рекапитулацията възлиза на 15 028 995, 93 лв. без ДДС, която не съвпада със стойността от рекапитулацията по стойност от частите на всеки подобект, която възлиза на 15 696 769, 80 лв. без ДДС (без непредвидените разходи) или всъщност е налице разминаване от 667 773, 87 лв. без ДДС, която е изпусната и не е разпределена в декларираните стойности за всеки един подобект в рекапитулацията за разпределение по подзони, съответно и в образеца на ценовото предложение. Посочва, че от направената проверка за всеки един подобект се получават разлики спрямо декларираните стойности от участника избран за изпълнител, предвид което счита, за неправилни изводите на съда, че допуснатите аритметични неточности не водят до неяснота в ценовото предложение и в приложенията към нея, тъй като при посочените единични стойности и брой/площ, общата стойност е лесно установима и позволява преизчисляване. Не на последно място сочи, че неправилно съдът приема, че аритметична грешка в умножаването или в сбора на единичните цени за отделните етапи, при посочването им в ценовото предложение като стойности не влияе на оценяването и твърди, че видно от представените протоколи от работата на оценителната комисия, последната не е установила несъответствието в офертата на изпълнителя. Твърди, че вместо да бъде отстранен като неотговарящ на изискванията по процедурата възложителят е сключил договор с участника с завишена стойност, съответстваща на неправилно изчислената такава в ценовото му предложение и с действията си сериозно е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта разликата с предлаганата цена на класирания на второ място участник е над два милиона лева. Счита, че административният акт е подробно мотивиран и правилно е определена основата и размера на финансовата корекция. Иска съдът да отмени обжалваното решение, а по същество да отхвърли първоначалната жалба на Столична община. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, ако същите са над установените минимални размери. Ответникът по касационната жалба Столична община, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. С. Джамбазов, изразява становище за нейната неоснователност. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от Столична Община срещу Определение 20952 от 23.10.2024 г. на АССГ, постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на Решение 17935 от 25.09.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на твърдението си, частният жалбоподател сочи, че направеното от страна на УО възражение за прекомерност на сторените разноски за адвокатско възнаграждение от страна на Общината е недопустимо, респективно същото не подлежи на разглеждане от състава на АССГ, доколкото същото е бланкетно такова и в него не се съдържат доводи за липса на фактическа и правна сложност на производството и такива за липса на необходимост от присъждане на разноски в претендирания размер поради наличието/ липсата на извършената работа. Излага доводи, че дори и да се приеме, че направеното искане е допустимо, то е неоснователно, тъй като не се основава на каквито и да е релевантни факти и обстоятелства, които да са наложили ревизиране на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в първоначалния им претендиран размер. Обосновава, сочейки съдебна практика, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че претендираните разноски са в общ размер на 119 073,61 лв. с ДДС, като същите са определени в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата за от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и са изцяло в законоустановения минимум. Посочва, че претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение не е необосновано и неразумно висок, предвид проявената активна процесуална активност при водене на делото, защитимия материален интерес по делото (над 4 972 000 лв. с ДДС), продължителността на спора от приблизително 10 месеца и сложността на същия от фактическа и правна страна. Сочи, че в рамките на производството, противно на приетото от съда, са извършени множество процесуални действия, ангажирани с доказателства, сторен е обстоен анализ на относимата съдебна практика, като процесуалния представител на Общината е взел участие във всички проведени заседания по делото, както и са развити писмени съображения по съществото на спора. По изложените съображения иска отмяна на определението и присъждане в полза на Столична Община на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 119 073,61 лв. с ДДС лв. Ответникът по частната жалба на Столична Община РУО на ОПРР, не изразява становище. В съдебно заседание ответникът и частен жалбоподател се представлява от адв. С. Джамбазов. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Предлага съдебните актове да бъдат оставени в сила. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 16.02.2018 г. между УО на ОПРР и Столична Община е сключен Административен договор BG16 RFOP001-1.011-0002 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от Централна градска част в град София. На 18.08.2021 г. с решение на кмета на Столична Община е обявена открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: Изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в Централна градска част на гр. София, по две обособени позиции: Обособена позиция 1: Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в централна градска част на град София - Зона 2 и Обособена позиция 2: Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в централна градска част на град София - Зона 4. Документацията по обществената поръчка е публично достъпна на адрес: https://app.eop.bg/today/136616. На 13.07.2022 г. между Столична Община и Трейс Груп Холд АД е сключен Договор СОА22-ДГ55-386/BG16RFOP001-1. 001-0002-C01-S-06, по Обособена позиция 2 с предмет Изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в централна градска част на град София Зона 4, на стойност 16 572 892,06 лв. без ДДС, съответно 19 887 470, 47 лв. с ДДС. На 22.11.2023 г. ръководителят на УО на ОПРР уведомява Общината за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 05.12.2023 г. Столична Община представя възражение. На 08.12.2023 г. с Решение РД-02-36-1311, ръководителят на УО на ОПРР, издадено на основание с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. ЗУСЕФСУ), е определил на Столична Община финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-1. 001-0002-C01-S-06 от 13.07.2022 г. с Трейс Груп Холд АД, за нередност за нарушение на чл. 107, т. 5 ЗОП, квалифицирано по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е представена Заповед РД-642/15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство, с която за ръководител на УО на ОПРР е определен издателят на оспорения акт. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд приема, че при направеното сравнение между съдържанието на ценовото предложение на участника избран за изпълнител и съдържанието на образеца на ценово предложение, част от документацията по процесната обществена поръчка, не се откриват несъответствия и различия във формата и реквизитите му. Противно на доводите на УО, изложени в оспорвания административен акт, съдът приема, че от възложителя изрично е посочено, че при допуснати от страна на участника аритметична грешка изразяваща се в несъответствие между единичната цена от отделните количествено-стойностни сметки и общата цена, ще се вземе предвид единичната цена, предвид което приема, че допуснатата аритметична грешка в умножаването или в сбора на единичните цени за отделните етапи, при посочването им в ценовото предложение като стойности по т. 1.1, 2.1, 3.1, 4.1, 5.1, 6.1 и 7.1 или в стойностите по т. 1.3, 2.3, 3.3, 4.3, 5.3, 6.3 и 7.3, не влияе на оценяването, както е преценила и оценителната комисия на възложителя, съответно не е налице соченото от УО нарушение. Приема че, предвид обема от дейности за изпълнение е напълно възможно да се допуснат аритметични/технически грешки в умножаването или сбора, като същото напълно законосъобразно е възприето като възможност и от страна на възложителя, от който в документацията на поръчката е посочено, че меродавни при оценяването на офертата ще бъдат единичните цени, посочени от участниците. В този смисъл, действителният размер на цената е лесно установим и позволява преизчисляване, без това да представлява изменение на ценовата оферта по смисъла на ЗОП и тази аритметична неточност не може да повлияе на крайното класиране. Съдът обосновава извод, че допуснатите от страна на дружеството избрано за изпълнител, аритметични неточности не водят до неяснота в ценовото предложение и в приложенията към него, след като при посочени единични стойности и брой/площ, общата стойност е лесно установима и позволява преизчисляване, без това да представлява изменение на ценовото предложение. Противно на изводите на УО, съдът приема, че допуснатата техническа аритметична грешка, не влияе на крайното класиране и не дава предимство класирания на първо място участник, определен за изпълнител, след като на оценка подлежат предложените единични цени. Не на последно място, независимо, че съдът приема, че не е налице посоченото в оспорвания административен акт нарушение, в отговор на изложените възражения от страна на възложителя за незаконосъобразно определяне размера на финансовата корекция, съдът сочи, че от страна на УО, не е извършено неправомерно увеличение на размера на наложената корекция с още 25 %, а е определена нова такава на различно правно основание, в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Така мотивиран, първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на акта и го отменя. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за което е определена финансова корекция. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Съгласно чл. 107, т. 5 ЗОП освен на основанията по чл. 54 и 55 възложителят отстранява участник, подал заявление за участие или оферта, които не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин, срок и валидност. За да приеме, че е налице нарушение на чл. 107, т. 5 ЗОП, административният орган сочи, че в ценовото предложение на избрания за изпълнител участник, са констатирани несъответствия и аритметични грешки, които са довели до промяна в ценовото му предложение, като за изпълнител е избран участник, чиято оферта не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. В акта са изложени подробни мотиви, според които УО приема, че от сбора на декларираните стойности на подобектите в рекапитулация за разпределение по подзони, която възлиза на 15 028 995, 93 лв. без ДДС, не съвпада със стойността от рекапитулацията по стойност от частите към всеки един подобект, която възлиза на 15 696 769, 80 лв. без ДДС (без непредвидените разходи). УО счита, че в ценовото предложение на дружеството са налице множество разминавания, които неправилно не са взети предвид от оценителната комисия на възложителя, която вместо да предложи участника за отстраняване от процедурата, е предложила на възложителя да сключи договор с него. Правилно първоинстанционният съд приема тези изводи за неправилни. Видно от образеца на ценово предложение, част от документацията на процесната обществена поръчка, като забележка от страна на възложителя е посочено следното: В случай, че участникът е допуснал аритметични грешки, изразяващи се в несъответствие между единичната цена от отделните количествено стойностни сметки и общата цена, ще се вземе предвид единичната, тоест след извършване на пресмятане, ако комисията констатира разлика между сметнатите единични цени, умножени по количествата и крайната обща цена, ще се вземе предвид сумата получена от произведенията на единичните цени и количествата, без значение дали крайната цена се увеличава или намалява. Забележка: Цените следва да са посочени в лева и закръглени до втория знак след десетичната запетая. Забележка: В случай, че участникът е променил единица мярка, описанието на видовете работи или количество/брой от КСС, то той ще бъде отстранен от по-нататъшно участие в процедурата. Забележка: В случай, че участникът е пропуснал да посочи единична цена за дадена дейност от КСС, то той ще бъде отстранен от по-нататъшно участие в процедурата. Видно от посоченото, както правилно приема и първоинстанционният съд, възложителят допуска още в документацията, че от страна на участниците, предвид обема и видовете дейности, предвидени за изпълнение и етапите за осъществяване на поръчката, е възможно при изчисляване стойността на всяка дейност и етап по отделно и в съвкупност, да бъдат допуснати аритметични/технически грешки, поради което в забележка е уточнил как ще цени ценовите предложения на участниците и кои стойности ще вземе под внимание като меродавни. Неоснователни са доводите на УО, че доколкото е налице разминаване в стойностите на ценовото предложение на участника, последният не е спазил дадените изисквания при попълване на образеца, тъй като видно от доказателствата представени с преписката, от страна на последния са дадени няколко пъти разяснения, кои елементи от дейностите и етапите на процесната обществена поръчка, следва да се включат и да формират общата стойност на ценовото предложение на участника. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че в конкретния случай, допуснатите от страна на участника разминавания в стойностите, а именно тези в рекапитулация за разпределение по подзони и стойността от рекапитулация по стойност от частите към всеки един обект, послужили като основен мотив за констатациите на УО, за наличие на соченото нарушение, всъщност могат да се преодолеят с дадените уточнения от възложителя в образеца на ценовото предложение, доколкото, за да се разбере крайната стойност, ще се ползват единичните цени умножени по количествата. От изложеното следва, както правилно приема и първоинстанционният съд, че в настоящия случай не е налице твърдяното в акта нарушение на чл. 107, т. 5 ЗОП. Липсата на нарушение прави ненужна преценката установеното нарушение правилно ли е било квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.), но за пълнота настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че допуснатата аритметична грешка в ценовото предложение на участника, не попада в приложното поле на т. 14 от Наредбата, тъй като съгласно посочената разпоредба нередността се изразява в това, че критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно. В случая липсват фактически установявания и доводи от УО, за промяна и/или неправилно приложение критерии за подбор в процедурата или на техническата спецификация, в резултат на което да е определен за изпълнител кандидат или участник, който не отговаря на тях, предвид не е налице нарушение, което да представлява нередност по т. 14 от Наредбата. Първоинстанционният съд приема и анализира в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство и обосновава правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Столична Община: За да остави без уважение искането на Столична Община за изменение на решението в частта на разноските, съдът приема, че претендираните от страната разноски са прекомерно високи с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Първоинстанционният съд излага доводи, че в производството не са събирани допълнителни доказателства и не са извършвани допълнителни процесуални действия от страната, които да оправдаят претендирания адвокатски хонорар в пълен размер. Обосновава изводи, че съобразявайки минималния размер на адвокатското възнаграждение, регламентиран от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, материалния интерес по делото и решение на СЕС по дело С-438/2022, счита възражението за прекомерност на УО на ОПРР, за основателно. Така мотивиран съдът оставя без уважение искането на Столична Община за изменение на решението в частта за разноските за присъждане на пълния заплатен размер на адвокатското възнаграждение. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от протокол от проведено открито съдебно заседание от 25.06.2024 г. от страна на процесуалния представител на УО на ОПРР, е посочено, че прави възражение за прекомерност на разноски. Така направеното възражение обаче е бланкетно и като такова, противно на приетото от съда, се явява - неоснователно, тъй като дори не е твърдяна липса на правна и/или фактическа сложност на делото. Не са изложени конкретни съображения защо ответникът приема, че претендирането от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение е прекомерно, като съдът не дължи служебна проверка на претендираното от страната адвокатско възнаграждение без конкретни възражения в тази насока. В писмена защита от 10.07.2024 г., представена от процесуалния представител на УО на ОПРР (л. 335 338) е повторено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като този път, то е обвързано с минималните размери, посочени в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 39 650 лв. плюс 1, 5 % за горницата над 1 000 000 лв., т. е. в случая то възлиза на 99 230, 00 лева. Уговореното възнаграждение е в по-нисък размер от 99 228, 01 лева без ДДС като върху него регистрираният по ЗДДС адвокат е начислил ДДС в съответствие с § 2а от ДР на Наредба 1 от 9.07.2004 г. или адвокатското възнаграждение съгласно Наредбата в конкретния случай е в размер на 119 076,00 лева с ДДС, а претендираното от страна на Столична Община е на стойност 119 037, 61 лв. с ДДС. Следователно самото възражение в случая е обвързано с минималните размери, определени по Наредба 1/2004 г. и не е обосновано с конкретни доводи за липсата за фактическа и правна сложност на спора. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. Съдът е обвързан от възражението така както е направено и не може да го изменя, а в случая то е обвързано с минималните размери, определени от Наредба 1/2004 г. и при направено искане за присъждане на разноски, които са под определение размер съдът не може да ги намалява допълнително. Изводът не се променя като се съобрази решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Последното предоставя на националния съд възможността да прецени дали са допустими минимални прагове за цена на услуги, определени от орган на сдружение на предприятия, които предоставят тази услуга и имат антиконкурентен интерес, т.е. да формулира изключения от принципната забрана по член 101 ДФЕС, като прецени икономическия и правния контекст, в който тези прагове са приети, дали същите те са обосновани от преследването на една или повече легитимни цели от общ интерес, които сами по себе си нямат антиконкурентен характер, дали с конкретните средства, които се използват за постигането на тези цели, са действително необходими за постигането им и дали с тях не се премахва изцяло конкуренцията. Според изложените мотиви приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което действие е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, защитаващ свободата на конкуренция и имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В този смисъл, според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставяните от адвокатите услуги като едновременно с това се осигури достойно заплащане на адвокатския труд при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренция. В конкретният случай претендираното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед значителния материален интерес по делото (финансовата корекция е 25% от договора на стойност 16 572 892,06 лв), фактическата и правна сложност на спорното производство и произхождащите от това обстоятелство продължителност на делото и действително участие на процесуалния представител. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на жалбоподателя активно участва в производството, изготвил е подробен жалба и множество молби, включително такива за представяне на допълнителни доказателства (л.304) и е взел лично и активно участие в две съдебни заседания. Логично и житейски обосновано жалбоподателят да защитава интереса си като наеме висококвалифициран, компетентен и съответно оценен адвокат. Поради всичко изложено, съдът намира претендираната от жалбоподателят сума съответна на фактическата и правна сложност на делото и тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, пропорционална на материалния интерес по делото и осъществената правна защита. С оглед посоченото изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за изменение на решението му в частта за разноските е неправилно, поради което обжалваното Определение 20952/23.10.2024 г. следва да бъде отменено, а в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски в цялост. След направения по-горе извод, че Решение 17935/25.09.2024 г. на АССГ следва да се остави в сила, в полза на жалбоподателя Столична община с настоящото решение следва да се присъди само разликата между претендираното възнаграждение за адвокат 119 073,61 лв и вече присъденото от 20 000лв., а именно още 99 073, 61 лв. По искането за разноски в настоящото производството: Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на сторените разноски. Същото е частично основателно. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 99 228 ,01 лв лв. без ДДС, съответно 119 073,61 лв. с ДДС, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, придружен с доказателства Договор за правна услуга от 03.10.2024 г., фактура и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо извършено плащане и акт за регистрация по ЗДДС. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат без същото да е обвързано с минимално установения размер в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая възражението е основателно предвид процесуалната роля на страната, в чиято полза се присъждат разноските. Същата е ответник, следователно обемът и характерът на извършената юридическа дейност са значително по-малък в сравнение с тази, извършена пред първата инстанция, което обосновава намаляването на претендираното възнаграждение до 60 000 лв с ДДС като се съобрази и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22. На основание чл. 143, ал. 3 вр. § 1, т. 6 ДР на АПК, разноските следва да бъдат присъдени в тежест на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения в първоинстанционното производство акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК и с чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение