Решение № 9053 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2014 г.

Решение № 9053 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на С. Н. З., Д. Т. З., С. В. С., В. В. Я., А. Л. З., В. Й. З., Л. Й. З., С. З. Л., Т. В. И., К. М. Я., С. М. Я., Р. Я. Я., Н. Я. Я., В. Д. Д. и Т. Д. Д. против решение № 1002/21.02.2014 г. по адм. дело № 14086/2012 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационнота жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-неспазване на задължителни указания на ВАС в отменително решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответното дружество "Невон" АД С. оспорва жалбата. Ответникът СОС не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение АССГ, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменя по жалба на "Невон" АД Решение № 551/29.07.2009 г. на СОС, с което на основание чл. 129, чл. 22, ал. 4 и чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ на м. Младост 1, гр. С., в оспорената му част за УПИ ХVII-250, кв. 13а. За да постанови този резултат, съдът приема оспореното решение на СОС относно предвиденото в процесното УПИ "жилищно застрояване" за незаконосъобразно-в противоречие с ОУПСО и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При новото разглеждане на делото са съобразени задължителните на основание чл. 224 АПК указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменително решение. Назначена е комплексна СТЕ с посочените от ВАС задачи, въз основа на която е установено, че и по ОУП, действал към датата на постановяване на оспореното решение на СОС (предвижданията, на който не са били установени при първото разглеждане на делото) и по действащия в момента ОУП, процесният УПИ попада в обхвата на две устройствени зони- "За общественообслужващи дейности" и за "Терени на локални градинки и озеленяване", в които не се допуска застрояване на сгради с изцяло жилищно предназначение. Такова е предвидено с оспорения ПРЗ, което е в противоречие с императивното изискване на чл. 104, ал. 1 ЗУТ за задължителност на предвижданията на ОУП при изготвяне на ПУП. Неправилно касаторите интерпретират в жалбата си мотивите на решението на ВАС по адм. дело № 6673/2012 г. В него не се приема, че административният орган при одобряване на ПУП може да не се съобразява с предвижданията на ОУПСО въз основа на преценката по чл. 22, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУТ. Тази преценка действително е задължителна при провеждане на ново жилищно строителство в квартали с комплексно застрояване, но за квартали, предвидени с ОУПСО в устройствена зона Жк-жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. В конкретния случай е предвидено жилищно строителство извън такава устройствена зона, а в устройствени зони Оо и Тго, като и двете не допускат такова. Това противоречие на ПУП с ОУПСО, действащ към датата на приемане на решението на СОС ( за изследването, на който са били задължителните указания на ВАС) е установено от СТЕ и при двете разглеждания на делото, както и не се спори от страните. Това е основание за незаконосъобразност на оспорената част от решението на СОС и правилно тя е отменена с обжалваното решение. То е обосновано от събраните по делото доказателства за релевантните факти при изяснена фактическа обстановка. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,