Решение № 8074 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2011 г.

Решение № 8074 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Монир Хюсеин, гражданин на Етиопия, против решение № 436/11.01.2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение, постановено по адм. д. № 5724 по описа за 2010 г. на този съд. С оспореното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Монир Хюсеин срещу решение № 161/13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че решението на тричленния състав противоречи на чл. 1А от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Според касатора първоинстанционното решение противоречи и на чл. 8, чл. 9 ЗУБ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не изяснил правнозначими факти и обстоятелства. Административният орган и съставът на ВАС - трето отделение направили необосновани изводи. Касаторът претендира отмяна на решението на тричленния състав, ведно със законните последици от това. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като не са установени обстоятелства по чл. 8, чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящият си петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ тричленният състав на ВАС е установил следното: С решение № 161/13.04.2010 г. председателят на ДАБ при МС е отказал на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и с чл. 9 от ЗУБ предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на Монир Хюсеин. В посоченото решение са изложени съображения, затова че от разказаната бежанска история не са установени обстоятелства, съставляващи предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 и по чл. 9 от ЗУБ. Жалбоподателят е напуснал Етиопия твърдейки в проведените интервюта, че срещу него е провеждано преследване по политически причини, както и заради проблеми с опозиционните партии-Бангладешка националистическа партия /БНП/ и Лига Авами, защото е чл. и партиен секретар за гр. Муншингаз на Либерално демократичната партия - LDP. Търси убежище в България защото "условията в страната са добри за бежанците". Първоинстанционният съд на свой ред е направил изводи за законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като жалбоподателят не посочил причини за основателен страх от преследване в страната му на произход поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения от страна на официалните власти. Монир Хюсеин не представил доказателства и за проявено спрямо него преследване по изброените в чл. 8 ЗУБ причини и при завръщане в страната нямало опасност за живота на жалбоподателя. Оттук е формулиран извод за липсата на предпоставки за предоставяне също на хуманитарен статут. Относно сигурността на държавата на произход съдът се е позовал на справка, издадена от дирекция "Международно сътрудничество и интеграция" на ДАБ. Оспореното решение е постановено в съответствие на материалния закон - чл. 9 от ЗУБ и е обосновано, което налага то да бъде оставено в сила. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, въз основа на представените и приети доказателства по делото след обстойно обсъждане на същите, становищата и относимите материално правни норми е постановил обжалваното решение, което е обосновано и правилно. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закон. Релевантните факти обективират липса на основанията на ЗУБ, Директивите на Съвета на Европейската общност и чл. 1А от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. за предоставяне на търсения статут. Изложените доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се поддържат като основание и пред касационната инстанция, но са неоснователни. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му и като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия,