Решение № 8302 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2014 г.

Решение № 8302 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на Димитър Борисов Митов срещу решение № 514/16.05.2014 г., постановено по адм. дело № 61/2014 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София. Счита решението за неправилно и необосновано, поради което иска отмяната му. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема становище по жалбата, чрез пълномощника си по делото обжалва определение № 679/9.07.2014 г. по адм. д. 61/2014 г. по описа на Административен съд София област, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост и неоснователност на частната жалба. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.. Производството пред административният съд се е развило по жалбата на Димитър Борисов Митов, срещу уведомително писмо изх. № 02-230-6500/4774 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2012 г. са оторизирани: сума в размер на 4157.06 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ при заявена такава в размер на 7560.45 лв. и в размер на 3896.87 лв. по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, при заявена сума в размер на 7269.12 лв. Отказът за оторизиране в пълен размер на исканите суми се основа от фактическа страна на приетото от административния орган, че са установени недопустими за подпомагане площи от заявените парцели, установени при извършени административни проверки, включващи кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, които кръстосани проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. От правна страна на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, за исканата сума по СЕПП и на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013г за исканата сума по НР1. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е изслушана експертиза. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна тъй като административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Касационната жалба на Димитър Митов е основателна. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, при наличие на вътрешно противоречие в изложените такива. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице кратко изложение на становищата на страните, като не са посочени събраните по делото доказателства с тяхното съдържание. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на база кои доказателства. Макар и да са изложени просторни правни съображения, то същите са безпредметни при несъотнасянето им към конкретната, приета от съда фактическа обстановка въз основа на събрани по делото доказателства. Решението се основава на заключение на назначена по делото експертиза, което не е обсъдено в съответствие с изискването на чл. 202 от ГПК. С решението си съдът е приел жалбата за допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, против подлежащ на обжалване административен акт в неговата цялост, въпреки че с оспорения акт е извършено оторизиране на част от поисканите от жалбоподателя суми за подпомагане. Решението е вътрешно противоречиво и от него не може да се изведе действителната воля на постановилия го съд. След като приема, че недопустимата за подпомагане площ от административния орган съставлява 17.65% от заявената и същата следва да бъде редуцирана според заключението на експертизата до 17.26%, следва обратен извод за ирелевантност на приетото за установено, тъй като наддекларирането е над 50%. Този извод не само се повтаря отново, след посочване, че се оспорва отказ да се плати в пълен размер исканата от Митов сума за подпомагане, а и се допълва, че правилно в случая е наложена санкция за бъдещ период, каквато санкция не е наложена с оспорения административен акт. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Касационната жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" против определение № 679/9.07.2014 г. по адм. д. 61/2014 г. по описа на Административен съд София област, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските е неоснователна. Правилно е прието с обжалваното определение, че по направеното от страната искане за присъждане на разноски по делото съдът се произнесъл с решението си по делото и липсва непълнота, която да подлежи на допълване по реда на чл. 176 от АПК. Изложените доводи в частната жалба за неприсъждане на действително направени разноски по делото в по-голям размер не основава непълнота на съдебното решение, а евентуално негова неправилност. Независимо от това, наличието или не на основание за присъждане на разноски и в какъв размер следва да се прецени при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,