Решение № 742 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2008 г.

Решение № 742 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: от Диляна Ганова Петрова от гр. София и от Областния управител на Варненска област, против решение № 478/1.04.2008 г., постановено от Административен съд-Варна, ХХХI състав, по адм. д. № 1099/2007 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил Заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на Областния управител на област с административен център-гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност"Ваялар", землище Варна, област Варна, в частта за ПИ № 802, по жалбата на Анна Стойчева Христова и Атанас Йорданов Христов, двамата от гр. Варна и е върнал преписката на Областния управител на област Варна за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на решението, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. За да постанови решението си съдът е приел следното:Жалбоподателите пред административният съд са активнолегитимирани лица, чиито права са засегнати от оспорената заповед. Съобразно представеният по делото нот. акт жалбоподателката се легитимира като собственик на 600 кв. м.-ид. части от имот в процесната местност, чиято територия е предмет на приетия ПНИ, одобрен с оспорената заповед на областния управител. Видно от представеното удостоверение за гр. брак, към момента на трансформацията на правото и на ползване в право на собственост, Анна Христова е била в брак с Атанас Христов, с оглед на което придобитото по време на брака им по възмезден начин право на собственост е в притежание на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Предмет на визирания административен акт е имот ПИ № 802, който съобразно вписването в регистъра на имотите към ПНИ, е собственост на Диляна Ганова Петрова-Чобанска. Като основание за вписването е по особено решение на ПК за възстановяване на правото на собственост в реални граници № 127/28.10.1993 г., с което и е реституирана овощна градина в м. "Ваялар", с площ от 1500 дкр. Съобразно представения нот. акт № 151/1994 г., Анна Стойчева Христова е призната за собственик на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м.-ид. части от недвижим имот с площ от 750 кв. м. в м. Траката, с посочени граници. От заключението на вещото лице по проведената СТЕ се установява, че имотът, описан в нот. акт № 151/1994 г., имот по предходния КП е заснет с пл. № 1299, оконтурен с червен цвят по приложената скица. В рамките на неговата площ попада и новообразуван ПИ № 802 по ПНИ. Неговото ситуиране е идентично с това на имот пл. № 383 по помощния КП. Именно процесният имот е предмет и на реституционното решение № 127/28.10.1993 г. на ПК-Варна, с което е възстановена собствеността на Диляна Чобанска. Вещото лице излага, че в атакуваната му част ПНИ отговаря на техническите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като от разликата над 600 кв. м. не би могло да се обособи самостоятелен имот, тъй като същата възлиза на 103 кв. м. Тя не би могла да се придаде към съседните имоти, тъй като те не са предмет на реституция. При така възприетата фактическа обстановка съдът е направил извода, че жалбоподателите са придобили собствеността по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м. ид. части от предоставения им за ползване имот, нанесен както в помощния кад. план, така и в ПНИ. Зачитайки обвързващата доказателствена сила на представения нот. акт № 151/1994 г. съдът приема, че именно Анна и Атанас Христови се легитимират като собственици на ПИ № 802 и те следва да бъдат вписани като такива в регистъра към ПНИ. Този извод не се променя от обстоятелството, че процесният имот е възстановен по силата на стабилно реституционно решение на трето лице, тъй като приложимият специален закон -ЗСПЗЗ в тази хипотеза установява приоритет на правата на бившите ползуватели, реализирали правата си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ пред тези на реституираните собственици. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за разрешаване на въпроса по същество, чрез извършване промяна в записването в Регистъра към ПНИ за ПИ № 802, като вместо Диляна Ганова Петрова-Чобанска като собственици да се впишат жалбоподателите, на основание нот. акт № 151/1994 г. В касационната жалба на Диляна Ганова Петрова се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до лишаването и от възможност за участие в делото-касационно отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърди се, че Диляна Петрова, която е правилно конституирана заинтересована страна в производството, не е била редовно призована за съдебните заседания, тъй като неправилно съдът е приложил нормата на чл. 137, ал. 4 от АПК, която се отнася само до лица с неизвестен адрес, каквото тя не е. С оглед на това тя не е могла да организира и успешно да проведе защитата си. Нещо повече, между същите страни има заведено гр. дело във Варненския районен съд, чието решение е било преюдициално за административно-правния спор. Към касационната жалба е приложено копие от личната и карта, което доказателство е прието в настоящото производство. В касационната жалба на Областния управител се правят доводи за неправилност на обжалваното решение -касационно отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърди се, че при одобряване на ПНИ, административният орган се е съобразил с представените титули на собственост върху имотите в терените по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 41, ал. 2 от ЗКИР, данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете от които черпят правата си, се набират от представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Службата по геодезия, картнография и кадастър и Областната администрация нямат нормативно установено задължение да нанасят служебно промяната на собствеността в регистъра на имотите. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, собственикът е длъжен да представи в службата по геодезия, картография и кадастър акта, удостоверяващ правата му върху имота. Такива действия не са били предприети от жалбоподателя и той не следва да черпи права от собственото си бездействие. Пред вид изложеното, не е налице несъобразяване на административния орган с титула на собственост на жалбоподателите. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение приема, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване на касатора Диляна Ганова Петрова от възможност за участие в делото и защита на правата и. Видно от приложеното копие от личната и карта, същата има постоянен адрес в гр. София, ул. "420-та" № 2, който адрес е посочен като постоянен и настоящ адрес на същата и в приложената по делото справка от Националната база данни "Население" и неправилно съдът е приел, че същата е с неизвестно местожителство и я е призовал по реда на чл. 137, ал. 4 от АПК-чрез публикация в ДВ. Освен това, съгласно чл. 48, ал. 2 от ГПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждането на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца, но съдът не я е приложил. Нарушено е основното право на защита на страната, която не е имала възможност да изрази становище и представи доказателства в подкрепа на същото, включително-да се запознае със заключението на вещото лице и да реализира свързаните с него процесуални действия. Допуснатото съществено процесуално нарушение е основание за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване му и даване възможност на тази страна да ангажира доказателства, включително относно експертизата, с ново изслушване и приемане на заключението на вещото лице. От друга страна, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Мотиви на съда относно спазване на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ при изготвянето на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед липсват, а мотивите относно възможността за придаване на разликата над признатото право на собственост на ползувателя от 600 кв. м. към съседен парцел, собственост на заинтересованото лице Диляна Петрова са необосновани, тъй като не са преценени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,