Решение № 7180 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2010 г.
ВАСII отделение01.06.2010 г.докладчик т Светлана Йонкова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 04.12.2009 г. по адм. д. № 3145/2009 г. на Административен съд София- град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7180 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1607/2010 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 04.12.2009 г. по адм. д. № 3145/2009 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Димитър Николов Димитров, Евелина Петрова Димитрова, Владимир Николов Димитров, Анка Димитрова Йорданова срещу заповед № ДК-10-43/26.03.2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" при Столична РДНСК. Решението се обжалва с касационна жалба от Димитър Николов Петров, Евелина Петрова Димитрова, Владимир Николов Димитров и Анка Димитрова Йорданова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С обжалваната пред Административен съд София - град заповед на Столична РДНСК е оставена в сила заповед на главния архитект на София за отказ за разрешаване на цялостна процедура по узаконяване на строеж "Временна сграда за автоуслуги", находяща се в НУПИ пл. № 857 от кв. 103 по плана на София. Административен съд София - град е приел, че заповедта е законосъобразна. Процесният строеж е разрешен като временен такъв през 1995 г. в имот извън регулация. За същия не е одобрен траен градоустройствен статут по правилата, действащи към момента на изграждането му и към момента на отказа да се допусне узаконяване. При липса на траен градоустройствен статут този строеж не би могъл да бъде узаконен по правилата на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не са налице предпоставките за това. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като е изложил подробни мотиви за това. Установено е, че процесната сграда е изградена през 1995 г. в имот извън регулация по силата на разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект за временна сграда за автоуслуги по реда на чл. 120, л. 4 ППЗТСУ (отм.). Впоследствие с изменение на законодателството статутът на този вид сгради последователно е уреждан с § 6а и § 50а ППЗТСУ (отм.) и § 17 ПР на ЗУТ. С посочените норми е предвидено при определени условия и при направено в определен срок искане за временните строежи да бъде одобрен траен градоустройствен статут или ако такъв не бъде одобрен, те да бъдат премахнати. Последната възможност за определяне на траен градоустройствен статут на временните строежи по чл. 120 ППЗТСУ (отм.) е регламентирана в § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ и е свързана с шестмесечен преклузивен срок, считано от датата на влизане на ЗУТ в сила. Установено е, че процесният временен строеж не е получил траен градоустройствен статут по предвидения и посочен по-горе законов ред и той подлежи на премахване, а не на узаконяване. Законосъобразно Административен съд София - град е приел, че не са налице предпоставките за узаконяване по реда на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ за временен строеж, изграден по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), за който не е одобрен траен градоустройствен статут. Такъв строеж не е допустим нито по правилата, нормите и нормативите, действали към момента на изграждането му, нито към настоящия момент. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административната преписка е приложена по делото. Жалбоподателите са се отказали от искането си за прилагане на други доказателства от нея, които според тях не са приложени. Всички относими към спора доказателства, както и възраженията на страните са подробно обсъдени от съда при постановяване на решението. Решението на Административен съд София- град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд