Решение № 8146 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7059/2018 г.

Решение № 8146 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7059/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. Узунов срещу решение № 92 от 05.01.2018 г. по адм. д. № 9903/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 227 р-10724/16.08.2017 г., издаден от началник на 03-то РУ на МВР-СДВР. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, счита, че противоречи на фактическите обстоятелства по делото и не са отчетени особеностите на ситуацията, в която се намира жалбоподателя. Ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 18.01.2018 г., при връчено съобщение за решението на 16.01.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че по делото не се спори и се установява от представените доказателства, че жалбоподателят е притежавал валидно разрешение за носене и употреба на ловна пушка ИЖ-27, с изтекъл срок на валидност на 02.11.2016 г., притежавал е посоченото оръжие, че срещу него има наложени мерки по ЗЗДН, срещу него е водено наказателно производство, което е прекратено, доказателства за което са представени от жалбоподателя, че във връзка с твърденията му за обтегнати отношения със сина му. В мотивите на административния акт е посочено, че срещу жалбоподателя има издадена заповед за незабавна защита на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН съгласно решение на СРС № 73884/27.03.2017 г., като поради тази причина и на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на исканото разрешение. Приел, че безспорно е установено по делото, че спрямо жалбоподателя е била наложена мярка по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН съгласно приложеното решение на СРС № 73884/27.03.2017 г. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, се налагат от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 от ЗЗДН съдебно решение. В първоначалното заявление като основание е посочено – ловни цели. В жалбата си до съда Узунов посочил, че е жертва на неуредени семейни отношения между баща и син, като синът му злоупотребявал системно с правата му като гражданин, които доводи са неотносими към оспорването законосъобразността на акта, както и че жалбоподателят отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. За ирелевантни Ирелевантни са приети посочените в жалбата факти относно водено и прекратено наказателно производство срещу лицето. Обстоятелството, което обосновава материалната законосъобразност на отказа, е наличието на издадена заповед за незабавна защита, което е предпоставка за отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие според чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Решението е правилно. Въз основа извършена проверка относно законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му с оглед всички основания по чл. 146 от АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност и липсата на основания за отмяната му. Правилно е приел, че отказът за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие № 227 р-10724/16.08.2017 г. на началник на 03-то РУ на МВР - София, с който на касатора И. Узунов е отказано да се издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на ловна пушка ИЖ-27, кал. 12, № 19430, собственост на същия, е издаден от компетентния по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ орган в рамките на неговите правомощия, а именно – началникът на 03 РУ - СДВР. Анализът на съвкупния по делото доказателствен материал налага идентичен на изведения от страна на съда извод за законосъобразност на оспорения акт, като издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. С оглед събраните по делото доказателства, са установени фактическите основания за издаване на оспорения отказ – наличие на издадена срещу касатора Узунов заповед за незабавна защита, чието наличие съставлява регламентирана от закона предпоставка за отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Съгласно визираната норма, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел материална законосъобразност на оспорения акт, предвид наличието на издадена спрямо касатора Узунов заповед за незабавна защита на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, съобразно решение на СРС № 73884/27.03.2017 г. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да се остави в сила и на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в закона размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение