Решение № 13516 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2020 г.

Решение № 13516 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, гр. С. чрез неговия пълномощник срещу решение № 333/13.04.2020 г. по адм. д. № 1284/2019 г. на Административен съд С.-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответниците по делото-кметът на община Самоков и Р. М. чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците И. С., А. С., С. С., и община Самоков не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ЛС-01-103 от 27.01.2017 г. на кмета на Община Самоков, издадена на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, с която е одобрен ПУП-РУП в кв. 383 по плана на гр. С. за новопредвидена многофункционална сграда в УПИ II, ПИ 65231.906.417, пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в УПИ I, ПИ с идентификатор 65231.906.416 и надстройка на съществуваща търговска сграда в УПИ III, ПИ 65231.906.418, собственост на жалбоподателя с възложил Р. М. относно собствения й УПИ II. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и в изискуемата за това писмена форма. При издаването на заповедта от административния орган не са допуснати нарушения на административно - производствените правила, като е спазена регламентираната в ЗУТ процедура. От единичната и тройната техническа експертиза, които съдът кредитира по отношение на относимите към спора въпроси за съответствието на РУП с влезлия в сила ПУП, се установява, че одобреният с оспорваната заповед РУП за УПИ II в кв. 383 в гр. С. напълно съответства на действащия ПУП от 2007 г. и е изработен при условията на чл. 113 от ЗУТ. Не се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. В действащия ПУП е предвидено ниско застрояване с височина до 10 м. които изисквания са изпълнени с оспорвания РУП. С него са определени разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници, съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне. В касационната жалба срещу решението се съдържат същите твърдения, които са релевирани и пред първоинстанционния съд и са обсъдени в обжалваното решение. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че одобреният проект за РУП предвижда основно застрояване на многофункционална сграда в УПИ II, ПИ 65231.906.417, което да е свързано с основното застрояване в другите два съседни имота. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора, че следва да има съгласие на собствениците на засегнатите от РУП-а имоти. Нормата на чл. 113, ал 2 ЗУТ не изисква съгласие на всички собственици на имоти за изработването на РУП, за които се предвижда свързано застрояване. Напротив, всеки от собствениците на имоти може да поиска съставянето на РУП за реализиране на конкретно строителство в неговия имот, въз основа на предвижданията на влезлия в сила план за застрояване. Поради това законосъобразно е заключението на съда, че е необходимо съгласие на собствениците на имоти при изготвянето на ПУП-ПРЗ, предвиждащ свързано застрояване, но ПУП-план за застрояване е влязъл в сила през 2007 г. Законосъобразен е и изводът на съда, че с оспорения РУП не се променя предназначението на имотите. В случая се одобрява РУП за многофункционална сграда, а съгласно ОУП кв. 383 попада в урбанизирана територия жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване, поради което е допустимо застрояването на УПИ II с такава многофункционална сграда. В случая параметрите на застрояване на всички УПИ-та в кв. 383 са плътност на застрояване до 80%, максимална интензивност на застрояване Кинт-3, 0, минимална озеленена площ -10%, етажност, височина-3/10/, начин на застрояване –свързано в два и повече съседни имота, посочени са и специфични параметри и изисквания за прилагане на плана. По оспорения РУП се предвижда до 80%, максимална интензивност на застрояване К инт-3, 0, минимална озеленена площ -10%, етажност, височина-3/10/, начин на застрояване –свързано в три съседни имота. Видно от заключението на вещото лице с РУП предмет на оспорване се предвижда за трите имота – за УПИ I- плътност за застрояване 73, 5%, достигнат Кинт-1, 81/2, 20, за УПИ II –плътност на застрояване 72, 39% и Кинт-2, 17 и за УПИ III-56, 68% и Кинт-1, 7 и етажност до 10 м. Действително има отклонение от 27 м по одобрения РУП спрямо действащия план за застрояване, но това отклонение не надхвърля плътността от възможните 80 %, тъй като с това отклонение към УПИ I се достига по-малка плътност на застрояване в парцела. В разглеждания смисъл съдът правилно е отбелязъл, че това не касае имота на жалбоподателя, тъй като отклонението не е към неговия имот. Настоящата инстанция споделя изцяло и извода на съда, че предмет на съдебния контрол е дали процесният РУП отговаря на действащия ПУП-ПЗ и дали конкретизацията, направена с РУП-а отговаря на законовите изисквания. Крайният извод на съда за съответствието на РУП с действащия ПУ-ПЗ се подкрепя от доказателствата по делото и от заключението на единичната и тройната експертиза. В случая, според вещите лица, с РУП-а не се променят характерът и начина на застрояване, предвидени с действащия план за застрояване. В плана е предвидено ниско застрояване с височина 10 м, което е изпълнено с оспорения РУП. В плана са указани линиите за застрояване, до които задължително се разполага сградата за УПИ II, тъй като е предвидено построяване на сградите на калкан. Предвиденото свързано застрояване е съобразено с изискванията на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно чл. 71, ал. 2 според който за изграждане на сградите на страничните имотни граници калканните стени се покриват напълно. Това именно е предвидено по действащия ПРЗ и по оспорения РУП. В случая ирелевантно е дали следва да се затварят прозорци на предвидените за покриване на калкан стени, тъй като съгласно чл. 82, ал. 6 от цитираната Наредба закриването на прозорци е допустимо и за това закриване не се дължи обезщетение. В същия смисъл следва да се третира и проблема с четирискатния покрив, който следва да се преработи на трискатен, след като покриването на калканна стена с ново застрояване в съседния имот е предвидено с действащия подробен устройствен план. Що се касае до съгласуването на плана от пожарната, то налице е подписан протокол за това, а и както е подчертал решаващият съд, то част "пожарна безопасност" следва да се изработи при бъдещото застрояване като част от инвестиционния проект. В същия смисъл законосъобразно е заключението на съда, че въпросът дали визата за строителство е съответна на влезлия в сила от 2007 г. не е предмет на производството, свързано с оспорения ПУП. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба-кметът на община Самоков следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,