Решение № 14664 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2013 г.

Решение № 14664 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Димитров от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Жерко Георгиев Жерков срещу решение № 10682 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 7666/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № К-4775 от 02.05.2012 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложил дисциплинарно наказание уволнение и е прекратил служебното му правоотношение, за това че на 20.12.2012 г. около 17,53 часа в гр. София на бензиностанция "Лукойл" на бул. "Тодор Александров" е превишил служебните си правомощия и е използвал служебното си положение за лична облага, като с карта за безналично плащане (детайлно описана в заповедта), предоставена му за служебно ползване, е заредил 10 литра дизелово гориво на стойност 25,40 лв. в управлявания от него лек частен автомобил "Фолскваген Пасат" (също описан в заповедта). За да постанови този резултат тричленният състав е приел за ирелевантно за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя обяснението му, че на същата дата при изпълнение на служебните си задължения е трябвало да зареди гориво в служебния автомобил с лични средства, поради което след работния ден се оказал без пари за бензин и това го накарало да зареди необходимото за личния му автомобил гориво с предоставената му карта за служебни нужди. Освен това, според тричленния състав "буди недоумение, както от законова, така и от логическа гледна точка факта, че димитров е следвало да зарежда служебния автомобил с лични средства, а личния автомобил - със служебна карта, при положение, че очевидно е могъл да заплати горивото за служебния автомобил със служебната карта, а личните средства да използва както намери за добре." Решението е правилно. Доводите в касационната жалба за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение не е съобразен с обстоятелството, че дисциплинарното нарушение на жалбоподателя е по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а всяко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание е само едно - уволнение. Поради това в тези случаи не се обсъждат тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата - тези обстоятелства са вече обсъдени от законодателя при определянето на всички дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1 ЗМВР като тежки дисциплинарни нарушения, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,