Решение № 533 от 21.8.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002100467/2023 г.

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С Определение № 4251 от 21.12.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 1295 от 26.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1442/2022 г. на Окръжен съд – Варна, първи състав. С обжалваното решение е отменено Решение № 260173 от 18.03.2022 г. по гр.д.№ 15193/2020 г. на Районен съд - Варна, г.о., 51 състав и окръжният съд е постановил ново, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. П. М. е собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот с идентификатор № *.*.* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в [населено място], [улица], с площ от 170 кв.м., при съседни имоти с идентификатори №№ *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*, която идеална част е придобита въз основа на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30/1941 г., том VІ, рег.№ 4160, д.№ 1123/1941 г.; ответникът В. Т. С. е осъден да предаде на ищеца Н. П. М. владението върху идеалната част, както и на основание чл. 537 ГПК е отменен издаденият в полза на В. Т. С. констативен нотариален акт № 15 от 02.12.2015 г., том ІV, рег.№ 7448, д.№ 550/2015 г. по описа на нотариус А. Г. (рег.№ * на НК) до размера на 75/300 идеални части от процесния имот. Касаторът В. Т. С., чрез адвокат Ю. Г. от АК - Варна, поддържа, че въззивното решение е неправилно. Основното оплакване е, че ищецът не е придобил каквато и да е идеална част от имота по наследство от баба си, защото още приживе на последната в полза на касатора е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Като евентуално се поддържа становището, че в наследство от М. К. Д. би могло да е останала само 1/8 ид.част от имота, но не и претендираната 1/4 ид.част. Съответно – главното искане е въззивното решение да бъде отменено изцяло и искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен, а евентуалното - да се постанови частично отменяване с отхвърляне на иска за разликата над 1/8 ид.част до 1/4 ид.част. Претендира разноски за трите инстанции. Ответникът по касация Н. П. М. е подал отговор на жалбата чрез адвокат Р. И. от АК - Варна. Поддържа, че въззивното решение е правилно поради отсъствие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че въззивният съд не е бил длъжен да се произнесе дали и какви части (квоти) е притежавала наследодателката на ищеца, тъй като спорът не е за делба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд се е произнесъл по предявен от Н. П. М. срещу В. Т. С. ревандикационен иск относно 1/4 ид.част от собствеността на ПИ № *.*.*. Прието е за установено, че с нотариален акт за покупко-продажба № 30 от 20.10.1941 г. К. Д. К. (К. С. К., К. С. П.), действаща лично и като пълномощник на съпруга си Д. К. М., е закупила от Р. К. С. правото на собственост върху 175, 30 кв.м. идеални части от празно дворно място цялото с площ 350, 60 кв.м., находящо се в [населено място], кв. 362, парцел *, при посочени граници. Съгласно препис от акт № 1002/1973 г. купувачката е починала в [населено място], У.. За времето на своето пребиваване в Република България е живяла със своите родители (без данни за имената им) и четирима братя, както следва: Д. С. Я., починал през 1958 г., без да остави низходящи и съпруга; Д. С. Я., починал през 1971 г., без да остави низходящи и съпруга; К. С. Я., починал през 1977 г.; Я. С. Я., починал през 1940 г. Последните двама са оставили преживели съпруги и низходящи, като към 26.05.1992 г. наследници на К. С. Я. се явяват: 1) М. К. Д. – дъщеря, баба на ищеца и негова наследодателка при условията на чл. 10, ал. 1 ЗН (предвид смъртта й, настъпила на 03.05.2011 г. – след смъртта на майката на ищеца К. Н. Д., починала на 03.02.2010 г.), както и 2) Т. К. С. – син, баща на ответника и негов наследодател (предвид смъртта му, настъпила на 16.02.2006 г. и последвана от смъртта на преживялата съпруга и майка на ответника П. М. С., починала на 24.10.2014 г.). От коляното на починалия през 1940 г. Я. С. Я. към 1992 г. наследници на К. С. се явяват неучастващи в настоящия процес лица. Със Заповед № 413 от 09.03.1981 г. на председателя на ИК при Варненски ОНС на основание чл. 95 ЗТСУ в полза на Държавата е отчужден, за предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК”, недвижим имот, находящ се в кв. 517, на [улица], подрайон **, пл.№ *, собственост на посочените в заповедта лица, сред които и наследниците на К. С. К.: Е. Я., И. Я. С., Г. Я. С. и Т. К. С., като въпросните наследници са обезщетени парично със сумата 17 570, 74 лв. За цялото дворно място, отредено за ДСК и трафопост, с площ от 1 444 кв.м., съставляващо парцел *, кв. 517 на * м.р. в [населено място], е съставен Акт № 117 от 10.10.1988 г. за държавна собственост с посочено основание чл. 63 ЗТСУ и изброени 25-ма бивши собственици, вкл. наследници на К. С. К.: Е. Я., И. Я. С., Г. Я. С., Т. К. С. и М. К. Д.. Със заявление от 07.08.1992 г. наследниците на К. К. - Т. К. С., М. К. Д., М. С. Н., Т. И. Ф., М. И. П., В. И. Я., Е. Я. Б., Г. Я. С. и Д. М. Я., са поискали по реда на ЗВСВНОИ възстановяване собствеността на притежаваната от тях съгласно нотариален акт № 30 от 1941 г. 1/2 идеална част – 175 кв.м. от отчужденото дворно място с пл.№ *, цялото с площ 350 кв.м., находящо се на [улица]. По заявлението е постановен отказ с Решение № 923 от 26.11.1992 г. на кмета на Община Варна. Отказът е обжалван и е отменен с влязло в сила Решение от 09.02.1995 г. по гр.д.№ 950/1993 г. на Окръжен съд – Варна, с което е постановено отменяването и на Заповед № 413 от 09.03.1981 г. на ИК при ОНС гр. Варна в частта за отчуждаването на 1/2 идеална част от имота от наследниците на К. С., и е възстановено правото им на собственост върху тази част, след възстановяване на получената като обезщетение сума. Видно от Заповед № Р-1014 от 09.06.1995 г. на кмета на Община Варна, наследниците на К. С. са внесли получената като обезщетение сума в размер на 17 576 лв. и е наредено отписването от актовите книги на притежавания от тях недвижим имот. Част от подлежащото на връщане обезщетение в размер на 4 393 лв. е заплатено по сметка на Община Варна от М. Д. с мемориален ордер № 1171 от 30.05.1995 г. Съгласно уведомление от Областен управител на област Варна, на 12.11.2014 г. ответникът В. С. е инициирал производство по обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор № *.*.* с площ 170 кв.м. Производството е завършило с издаден нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот, придобити по давностно владение № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег.№ 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус с рег.№ * на НК, с който ответникът В. Т. С. е признат за собственик на 85 кв.м. идеални части от имота, придобити по давностно владение и наследство. От приложените декларации по чл. 14 ЗМДТ и справка, издадена от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси” e установено, че по отношение на процесния имот с идентификатор № *.*.* са подавани следните декларации по чл. 14 ЗМДТ: декларация от 29.03.1998 г., подадена от бащата на ответника Т. К. С., като единствен собственик по наследство върху 87, 50 кв.м., с декларирана дата на придобиване 03.02.1995 г.; декларация от 10.08.2006 г., подадена от ответника В. Т. С., като собственик по наследство и съдебно решение от 09.02.1995 г. на 1/4 идеална част от земя с площ 175, 30 кв.м., притежавана в съсобственост с неговата майка П. М. С., последната титуляр на останалите 1/3 идеални части, с декларирана дата на придобиване 02.03.2006 г.; декларация от 20.04.2015 г., подадена от ответника В. Т. С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост – нотариален акт № 20/1941 г.) на земя с площ 175, 30 кв.м., с декларирана дата на придобиване 24.10.2014 г.; декларация от 16.12.2015 г., подадена от М. С. Н., като собственик по наследство на земя с площ 87, 50 кв. м., притежавана в съсобственост с Д. П. П., П. Д. П., П. Д. П., Г. Н. Я., П. В. И., И. В. И., Р. И. И., Е. И. М., И. И. Б., В. Г. К., Д. Г. Я., К. Г. Я., В. Т. С. и Н. П. М., с декларирана дата на придобиване 31.12.2009 г. и отразено придобивно основание – наследство от К. С. К. и реституция, съдебно решение; декларация от 08.02.2016 г., подадена от ответника В. Т. С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост – нотариален акт № 7448 от 02.12.2015 г.) на земя с площ 85 кв.м., с декларирана дата на придобиване 02.12.2015 г. Пред РС е прието неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че: 1) с КП на гр. Варна от 1900 г. с нанесен регулационен план, одобрен с Указ № 37 от 02.04.1903 г. на цар Фердинанд, процесният имот попада в кв. 362 и е с пл.№ *, като в разписния лист към плана за собственик на имота е записана К. Д. К. с документ за собственост - Нотариален акт № 30 от 1941 г.; за поземления имот е отреден парцел *-* в кв. 362 с вписана в разписния лист площ от 350 кв.м. и граници: от север парцел *-* със собственик П. Т., от изток и юг - улици и от запад - парцел *-* със собственик Н. П. П.; процесният поземлен имот попада в западната половина на парцел *-* и съответните му граници съвпадат със северната, южната и западна граници на парцела; 2) по КП на гр.Сталин от 1950 г. с нанесена улична и дворищна регулация процесният ПИ попада в западната половина на ПИ с пл.№ * в кв. 362, с вписани в разписния лист собственици К. Д. К. и Х. Н. Й. (без данни за документите им за собственост); за поземления имот са отредени два парцела: *-*, * (източен) и *-*, * (западен), последният с площ 177 кв.м., получена от оцифрения графичен план, и следните граници, съвпадащи с тези на процесния имот: от север - ПИ № * с отреден парцел *-* и вписан собственик наследници на П. Т., от изток - парцел *-*, *, от юг - [улица]и от запад - ПИ *-*, за който е отреден парцел *-* и с вписани собственици Д. Б. и Ж. Л.; 3) според приет с техническа комисия КП на 13-ти м.р. на гр.Варна от 1965 г. процесният ПИ попада в територията на кв. 517 и съвпада с ПИ № * с вписан собственик К. Д. К., площ 180 кв.м., получена от оцифрения графичен план, и граници: от север - ПИ № * със вписан собственик н-ци на П. Т.; от изток - ПИ № * с вписан собственик Х. Н. Й.; от юг - [улица]и от запад - ПИ № * със собственик Д. Н. Б.; 4) според КП на 13-ти м.р., одобрен със Заповед № РД-02-14-396 от 29.02.2000 г. на МРРБ процесният ПИ съответства на ПИ № * без данни за собственик в кадастралния регистър, с площ 170 кв.м. и при граници: от север - ПИ * без данни за собственик; от изток - ПИ * без данни за собственик, от юг - [улица]и от запад - ПИ № * без данни за собственик. Според експертното заключение ПИ с пл.№ * в кв. 517 по плана от 1965 г. е отчужден от собствениците В. А. Ж., Ж. П. Ж. и наследници на К. С. в полза на Държавата със Заповед № 413 от 09.03.1981 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна; съставен е Акт за държавна собственост № 117 от 10.10.1988 г. и със Заповед № Р-1014 от 09.06.1995 г. на Кмета на Община Варна, на основание чл. 88, ал. 4 НДИ и Решение по гр.д.№ 950/1995 г. на ОС - Варна, е деактуван недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1/2 от 175 кв.м. от ПИ № *, кв. 517 по плана 13-ти м.р. гр. Варна с адм.адрес: [населено място], [улица], собственост на наследниците на К. С. К.. Съгласно заключението, описаният ПИ в нотариален акт № 30 от 1941 г. съвпада с ПИ с пл.№ * по действащия към този момент КП от 1900 г. и е идентичен с част от ПИ № * в кв. 362 по КП от 1950 г., ПИ № * в кв. 517 по КП на 13-ти м.р. от 1965 г. и ПИ № * по КП на 13-ти м.р. от 2000 г., като възстановеният ПИ с Решение от 09.02.1995 г. по гр.д.№ 950/1993 г. на ОС – Варна е ПИ с пл.№ * в кв. 517 по КП от 1965 г. Eкспертизата установява идентичност на процесния ПИ *.*.* с ПИ № * по КП на 13-ти м.р. от 2000 г., ПИ № * в кв. 517 по плана на 13-ти м.р. от 1965 г., западната половина от ПИ № * в кв. 362 по КП от 1950 г. и западната половина от ПИ № * в кв. 362 по КП от 1900 г. Въззивният съд е подложил на анализ и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. В. К. и В. А. З. (посочени от касатора, като противопоставящ възражението за придобиване на основание чл. 79, ал. 1 ЗС), както и Д. Я. Г. и Д. Ю. М. (посочени от ищеца). Прието е, че от писмените и гласните доказателства не е доказан вторият елемент от фактическия състав на придобивната давност - намерението за своене на имота от страна на ответника. Реституционната процедура от 1995 г. е била по инициатива на всички наследници, а не единствено на ответника или неговия баща. От разпита на свидетелите Б. К. и В. З. е прието за установено, че действително имотът бил стопанисван от ответника В. С. и неговия баща; че често са били виждани в имота; че са продавали мед и пчелни продукти в барака там. На тези показания обаче противостоят показанията на разпитаните в полза на ищеца свидетели – Д. Г. и Д. М., които сочат, че ищецът често е посещавал имота; че е разполагал с ключ от входната му врата; че е било търсено неговото разрешение за продажбата на мед и пчелни продукти. Прието е, че давност не би могла да протича до 1995 г., когато имотът е бил реституиран и е бил върнат в патримониума на наследниците на К. К., по причина, че е бил собственост на Държавата. След 1995 г. и до момента не са налице безспорни доказателства за предприемани действия по демонстрация на намерение за своене. Като се е позовал и на разясненията в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, окръжният съд е обобщил, че ищецът е доказал правото си на собственост по наследство върху 1/4 идеална част от процесния имот, а възражението за придобиването на тази идеална част по давност от ответника е неоснователно. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения (съобразно правомощията на ВКС, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г.) въпрос за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, произнасянето по който е прието, че е в противоречие с практиката на ВКС, вкл. служебно известната такава, обективирана в ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 152 от 13.09.2011 г. по т.д. № 950/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., в която връзка следва да се има предвид следното: Съобразно мотивите по т. 2.А. от ТР по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, като предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Съобразно константната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, за да се уважи ревандикационния иск, необходимо е да се установи по безспорен начин, че