Решение № 7995 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2013 г.

Решение № 7995 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивайло Иванов Стойков против решение по адм. д. № 9437/2012 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Не са обсъдени обстоятелствата, които обуславят необходимостта от издаване на огнестрелно оръжие, Административният акт е немотивиран. Неправилно е цитирана Наредба № I-121 от 24.06.2004 г. за реда за организиране охраната по транспортиране на ценни пратки и твари, защото искането е подадено лично за защита на лични интереси, а не от името на търговското дружество. Административният акт е немотивиран. Производството е започнало с цел отказ, което обуславя заинтересованост на органа, длъжностното лице е следвало е да се отведе. Ответната страна началникът на 05 РУ Полиция СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказано е, че съображенията на касатора за притежаване на огнестрелно оръжие са свързани с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на него и семейството му и бъдеща опасност, произтичаща от развиваната от него търговска дейност. Тези обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на личното спокойствие на молителя и осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самозащита. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Намира за неоснователен довода за липса на мотиви към административния акт. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 72/3.01.2013 г. по адм. д. № 9437/2012 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Ивайло Стойков Иванов против отказ на началника на 05 РУП СДВР за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие Първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е започнало по заявлението на Ивайло Иванов Стойков от 4.07.2012 г. до началника на 05 РУП СДВР за издаване на разрешение за "един брой късо огнестрелно оръжие". В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че е управител на търговско дружество "Нан Ауто" и като такъв му е необходимо оръжието за неговата лична безопасност и тази на семейството му. Уведомен е за започнало административно производство на 22.08.2012 г. и депозира допълнително уточнение към заявлението на 28.08.2012 г., като посочва конкретно, че стопанската дейност на управлявано от него дружество е свързана с внос на автомобили, които са застрашени от посегателства, получава пари на ръка при продажбата им, което създава реална заплаха от нападения над него. С докладна записка инспектор към 05 РУП е предложил да се извърши проверка по искане за придобиване на чрез закупуване на 1 брой късо огнестрелно оръжие на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Със заповед № З-1387/17.04.2012 г. на заместник-директора на ГД "Криминална полиция" е наредено за лицето Ивайло Иванов Стойков да се снеме полицейска регистрация № 4150/20.05.1998 г. от всички информационни файлове на МВР. Началникът на 05 РУП СДВР издава отказ изх. № З-644-З/ 4.09.2012 г. по искане за издаване на разрешение за ПРИДОБИВАНЕ на късо огнестрелно оръжие на основание чл. 87, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 81, ал. 1, чл. 83 от от ЗОБВВПИ и чл. 7, т. 20 и чл. 52а, ал. 2, т. 7 от ЗМВР. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че заявлението на Ивайло Иванов Стойков сочи за обстоятелства свързани с дейността на управляваното от него търговско дружество- внос на автомобили и части, както и с притежаване на търговски обект с висока данъчна оценка, пренасяне на значителни парични средства в брой, но няма доказателства за съществуването на организирано звено за охрана към дружеството с цел опазване от посегателства на товари и ценни пратки по Наредба I 121/04 г. за реда за организиране на охраната при транспортирането на ценни пратки и товари. Прието е, че не са установени и данни за необходимост от "самоохрана" поради съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото - лично на заявителя и това на семейството му. На основание чл. 58, ал. 1, пр. 2 от закона е издаден отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира получаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях на български граждани, като отново съгласно ал. 3, т. 3 заявителят трябва да посочи основателна причина за издаване на разрешение в случаите на дарение, закупуване и замяна. Следователно във всички хипотези - и за придобиване на оръжие и за съхранение и употреба, законодателят изисква основателна причина, като не въвежда законови критерии при извършване на преценката. Коя причина е основателна е предоставено на преценката на административния орган. Анализът на приложимите правни норми води до извода, че в случаите на издаване на разрешение за придобиване на оръжие, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи доказателства в зависимост от конкретното посочено основание, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на поисканото разрешение. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при преценката дали да уважи искането, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Преценява и по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Изложени са мотиви по отношение на твърдяната търговска дейност за внос на автомобили и по отношение на нуждата за защита на живот, здраве и семейно имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности, т. е. за отбрана свързана с трудовата дейност. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ характеристики, предоставено за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. В хипотезата на чл. 6, ал. 2 от закона разрешението се издава за нуждите на изпълняваното от занятие, а не по поради наличие на опасност с източник битието на заявителя. Като е обсъдил и двете основания, предвид обстоятелствата посочени в заявлението, административният орган е постановил мотивиран административен акт. Съдът правилно е преценил, че отказът е мотивиран и няма нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Пред първоинстанционния съд не е навеждан довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с предубедеността на длъжностното лице постановило отказа и такъв не е обсъждан с решението. Тъй като касационният съд извършва служебна проверка само относно материалната законосъобразност на първоинстанционното решение, не следва да се произнася по това оплакване направено за първи път пред настоящата съдебна инстанция. С оглед установеното от фактическа и правна страна, Административен съд - София град е направил правилен правен извод за законосъобразност на административния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение