Решение № 411 от 1.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1577/2012 г.

Решение № 411 от 1.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1577/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Т. Н. Н. против решение № 237 от 22.VI.2012 г. по внохд № 391/2012 г. на Софийския апелативен съд. Посоченото в жалбата основание е чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с довода, че взетите предвид от двете предходни инстанции смекчаващи отговорността на Н. обстоятелства са отчетени "формално" и не "в достатъчна степен". Искането е за намаляване срока на лишаването на Н. от свобода и отмяна на кумулативно наложената му глоба. В съдебно заседание защитникът на Н. поддържа жалбата, а представителят на ВКПр иска оставяне на въззивното решение в сила със съответните на всяко становище съображения. ВКС намира жалбата за неоснователна. С присъда № 84 от 10.III.2012 г. по нохд № 763/2012 г. на Софийския градски съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Т. Н. Н. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 18.19 ч до 18.21 ч на 30.IV. 2010 г. в София е използвал 3 пъти платежен инструмент-кредитна карта VISA Elektron 4790 01** ****6010,издадена от "Юробанк И Еф Джи" АД - без съгласието на титуляра Н. П. П., при което е изтеглил общо 400 лв., за което и на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години и с 400 лв. глоба. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Въззивният съд изцяло се е съгласил със съображенията на първоинстанционния съд да определи наказанието на Н. при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК. Тези съображения обаче не се споделят в цялост, затова и оплакването за явна несправедливост на наложената кумулативна санкция се преценя като неоснователно. Не е смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство "сравнително ниския размер на изтеглената сума", тъй като първо, повече пари в рамките на 24 часа не е било възможно да се изтеглят /показания на Н. П. на л. 94 от досъд. разсл./, второ, картата незабавно, в същия ден, е била блокирана по искане на П. и, трето, изтеглените от подсъдимия пари са представлявали цялата наличност в нея /показания на същата свидетелка на л. 89 и 90 от досъд. разсл./, които обстоятелства, а не добрата воля на подсъдимия, са предпоставили относително неголямото ощетяване на пострадалата. Ние е смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и "направеното самопризнание и изразеното искрено съжаление за стореното", последното, впрочем, без всякакви благоприятни за П. последици, за да се счита действително за "искрено". Самопризнанията могат и следва да се отчитат като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство не винаги, а само тогава, когато обективно са допринесли за фактическото изясняване на делото. В случая самопризнанието на Н. с нищо не е допринесло за разкриването на престъпната му дейност, установена със записа от видеокамерата на ползвания от подсъдимия банкомат и изготвените въз основа на този запис експертизи, а единствено е облекчило положението му с провеждането на съкратеното съдебно следствие. И накрая, също като смекчаващо обстоятелство е посочена "сравнително ниската обществена опасност на деянието", което неясно как се съчетава с отчетената няколко реда по-нататък "висока укоримост на стореното" от Н.. В заключение, смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства не само не са в "достатъчна степен" оценени, както се твърди в жалбата, а са неоправдано надценени и ако са довели до несправедливост в наложеното наказание, тя е изцяло в негов, на Н., интерес. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС в състав от трето н. о.