Решение № 13230 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2011 г.

Решение № 13230 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Пловдив (ТД на НАП) срещу Решение № 305/28.02.11 г. постановено по адм. д. 930/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 34160-0085638/19.04.10 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на "Ремедия" ООД запечатване на търговски обект: аптека, находяща се в гр. Първомай, ул. "Княз Борис I" № 45 и забрана за достъп до него за срок от един месец. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение като бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът "Ремедия" ООД оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 34160-0085638/19.04.10 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на "Ремедия" ООД запечатване на търговски обект: аптека, находяща се в гр. Първомай, ул. "Княз Борис I" № 45 и забрана за достъп до него за срок от един месец. Административният съд е приел за установени фактите, описани в административния акт, за които не е налице спор между страните по делото. При правилно установена фактическа обстановка: не издаване на фискален бон от регистриран и въведен в експлоатация ЕКАФП или касова бележка от ръчен кочан закъснение за направена контролирана покупка, съдът е приел, че обжалваната заповед не е мотивирана в частта относно определяне срока на наложената ПАМ. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не спори между страните по делото, че при направена контролна покупка на 24.11.09 г. на стока на стойност 1 лв. не е издаден нито фискален бон, нито касова бележка. За извършеното нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е издадено Наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., която е изменена на 200 лв. с Решение № 23/16.07.10 г. по НАХД № 71/10 г. по описа на Районен съд - Първомай. Следователно са осъществени факти, представляващи хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, предвиждаща възможност за налагане на ПАМ: "запечатване на обект". Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Обстоятелството, че в конкретния случай административният орган не действа в условията на обвързана компетентност не означава, че не е необходимо да се излагат мотиви за възприетия от него обем (продължителност) на ПАМ. В този смисъл доводите в касационната жалба за тълкуване на правните норми във фискален или частен интерес не е възможно да бъдат обсъждани, защото са абсолютно неотносими към характера на приложимия правен институт. Неоснователно е възражението, че АС-Пловдив е следвало да обсъди ПИП № 005486/24.11.09 г., АУАН № 0085638/18.01.10 г., Наказателно постановление № 34159-0085638/19.04.10 г. и Решение № 23/16.07.10 г. по НАХД № 71/10 г. по описа на Районен съд - Първомай като "неразделна част от обжалваната заповед". Съдът е отменил обжалваната пред него заповед поради липса на мотиви относно обема на наложената ПАМ, а не поради липса на фактически основания за издаването й. Допълнително следва да бъде отбелязано, че в нито един от тези документа, дори и издадените от помощни органи на издателя, не се съдържат мотиви за определяне на максималния срок на наложената ПАМ. В нито една хипотеза съдебно решение, издадено по повод обжалване на наказателно постановление три месеца след издаване на обжалван административен акт не е възможно да съдържа мотивите на този акт. Следователно в съответствие със събраните доказателства в заповедта за налагане на ПАМ и документите, представляващи преписка по нейното издаване, не се съдържа обосноваване по отношение срока на ПАМ. Като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд - Пловдив е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение