Решение № 5220 от 17.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, чрез юрк. Н. Ненков, и от "Електроразпределение Север" АД, чрез юрк. Р. Георгиев, против решение 4195/23.06.2022 г., постановено по адм. дело 2734/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение по жалба на П. Петрова е отменено Решение Ж-64/28.01.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство и преписката е върната за ново произнасяне на Комисията. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради и което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Електроразпределение Север" АД излага доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закони необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - П. Петрова, чрез адв. С. Спасов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационните жалби като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на П. Петрова Решение Ж-64/28.01.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство по подадена от Петрова жалба Е-11П-00-18/04.12.2017г. до КЕВР против "Електроразпределение Север" АД, и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне. Административният съд установил, че Петрова, в качеството си на собственик на ВПО, разположен върху имот, находящ се в [населено място], е сключила договор с електроразпределителното дружество за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа за обект, представляващ каравана. Електроразпределение Север АД преустановило достъпа до мрежата и демонтирало средството за търговско измерване, поради което П. Петрова поискала издаване на становище за условията и начина на присъединяване на друг обект, който желаела да построи в имота. В становището на "Електроразпределение Север" АД за преустановяване на достъпа до електрозахранване на обекта било посочено, че по отношение на караваната, стопанисвана от Петрова, е изтекъл срокът на разрешението за поставяне по чл. 56 ЗУТ. След развила се кореспонденция между П. Петрова, Енерго про мрежи АД и "Електроразпределение Север" АД, се стигнало до издаването на първоначалния административен акт - Решение Ж-109/21.02.2018 г., постановено от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по жалба на Петрова срещу Електроразпределение Север АД, с което, на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство поради това, че не са представени данни за продължаване действието на разрешението за поставяне по чл. 56 ЗУТ. Горепосоченият административен акт е отменен с решение 6163/22.10.2019 г., постановено по адм. дело 4933/2019 г. по описа на Административен съд София-град, което е оставено в сила с решение 13235/26.10.2020 г., постановено по адм. дело 14329/2019 г. по описа на Върховния административен съд. В мотивите на съдебните решения е прието, че при издаване на административния акт, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на изискването на чл. 36 АПК, а именно: КЕВР не е събрала относимите към жалбата доказателствата, въз основа на които да извърши и дължимата от нея според закона преценка. Административният орган не е предприел всички дължими действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е извършил необходимите справки за установяването им, при което не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. КЕВР не е изискала от двете страни в производството данни за това продължен ли е срокът на разрешението за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от Закона за устройство на територията. Въз основа на горното се стигнало до издаването на процесното Решение Ж-64/28.01.2021 г. на КЕВР. Първоинстанционният съд установил, че с писмо от 11.12.2020 г., КЕВР изискала от П. Петрова и Електроразпределение Север" АД да представят актуално становище по казуса, както и заверени копия от разрешение за поставяне на преместваемия обект и разрешение за строеж на стопанска постройка. Отговор по това писмо е получен само от "Електроразпределение Север" АД, но не са представени данни писмото да е изпращано на Петрова, съответно, кога е изпратено и дали страната го е получила. Поради това, че "Електроразпределение Север" АД не представило нужните документи, КЕВР издал новото Решение Ж-64 от 28.01.2021 г., с което отново прекратил производството по жалбата на П. Петрова против "Електроразпределение Север" АД, поради липса на документ по чл. 56 ЗУТ относно временния преместваем обект. От правна страна съдът приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че жалбата на Петрова е основателна, защото е налице нужният документ по чл. 56 ЗУТ, доказващ, че разрешителното за ВПО каравана е продължено с 3 години. Посочено е, че този документ дори и да не е бил представен с писмото на Петрова от 31.07.2017 г., то той е бил представен с молбата ѝ от 31.08.2017 г. до Енерго про мрежи АД. Административният съд посочил, че КЕВР не се е съобразил с решенията на АССГ и ВАС при произнасянето по предходния административен акт, защото по преписката няма данни Комисията да е изпращала указания на П. Петрова или да е изисквала каквито и да е данни/документи от нея, още повече че по първоначално образуваното дело пред АССГ е бил представен нужния по чл. 56 ЗУТ документ т.е. КЕВР реално е разполагал с нужните по спора доказателства. По отношение на оспорването на Решение Ж-64/28.01.2021 г. на КЕВР в частта, в която КЕВР е прекратила производството и по отношение на исканото от Петрова становище за проучване на условията и начина на присъединяване на обект, административният съд приел, че от една страна няма доказателства за отговор от страна на Енерго про мрежи АД на направеното от Петрова искане от 31.07.2017 г., независимо, че не е било направено на съответния образец, но от друга страна няма данни писмото от 01.09.2017 г. на Енерго про мрежи АД да е връчено на Петрова, така че тя да е била уведомена за съответните изисквания на дружеството при подаване на искане за проучване. В заключение административният съд посочил, че Решение Ж-64/28.01.2021 г. на КЕВР следва да бъде отменено, а преписката върната на КЕВР за изпълнение на дадените с предходните съдебни решения указания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при постановяването на оспореното Решение Ж-64/28.01.2021 г. КЕВР не е изпълнил дадените му с предходните решения на АССГ и ВАС указания. Действително, по първоначалното дело на АССГ е бил представен относимият документ по чл. 56 ЗУТ, но независимо от това дали презавереното разрешение е представено от лицензианта, в тежест на КЕВР е било да го изиска от Петрова, предвид изричното позоваване на този документ в молбата й от 31.08.2017 г., подадена доЕнерго про мрежи АД, и цитирането му в жалбата до Комисията. Незаконосъобразността на акта не може да се санира с това, че Комисията е изискала документът от енергодружеството, защото то не го е представило. Обоснован е изводът на съда, че административният акт на Комисията е незаконосъобразен и в частта, с която е прекратила производството по отношение на направеното от страна на Петрова искане за проучване на условията за присъединяване на клиенти към електропреносната мрежа. Не може да се приеме, че Петрова не е подала искане за проучване на условията и начина на присъединяване или искане за предварителен договор по реда на Наредба 6 от 24.02.2014 г. само заради това, че не е била използвана нужната за това бланка. Въпреки това, по делото липсват доказателства за връчване на писмото на Енерго про мрежи АД от 10.10.2017 г., в което на П. Петрова се указва, че следва да подаде ново искане за проучване на условията за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, тъй като се касае за различен обект. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта, се носи от административния орган, който в хода на административното производство и независимо от указаното от съда с влязло в сила съдебно решение не е изяснил релевантните обстоятелства. Реално, при постановяване на Решение Ж-64/28.01.2021 г. КЕВР се е позовал единствено и само на вписаното в писмото на "Електроразпределение Север" АД от 23.12.2020 г., с което не са представени нужните документи. Тук следва да се посочи, че не може да се възприемат възраженията на КЕВР, че нямат данни за изпращането на писмото с указанията до Петрова, като във връзка с това не са и били и длъжни да изпратят писмото с обратна разписка, след като то е било адресирано до съответния актуален адрес на лицето. Несериозно звучи това становище на държавния орган относно неизискването на нужната информация и реално неизпълнението на съдебните решения, още повече, че в кориците по адм. дело 4933/19 г. на АССГ се е намирало нужното доказателство документът, доказващ удължаване на срока по чл. 56 ЗУТ. Неизпълнявайки дадените със съдебните решения указания, при постановяването на Решение Ж-64/28.01.2021 г. КЕВР е допуснала съществени нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК, което е довело до постановяването на акта при неизясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства, без да са били събрани относимите доказателства. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, исканията на КЕВР и "Електроразпределение Север" АД за присъждане на разноски по делото са неоснователни. Процесуалният представител на ответника П. Петрова адв. С. Спасов, е направил искане за присъждане на разноски както за адвокатско представителство на материално затруднено лице в размер на 1200 лева, така и на сторения от него разход за самолетен билет в размер на 452 лева. От страна на процесуалния представител на КЕВР в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което възражение настоящата инстанция намира за основателно с оглед на поисканата от адвоката сума и посоченото като размер на възнаграждението, съгласно Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно т. 3 от Договор за правна защита от 26.01.2023 г. възложителят не дължи заплащане на възнаграждение поради затрудненото си материално положение. Поради това, адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адв. С. Спасов, определено на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно актуалната към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие редакция на наредбата, е в размер на 1000 лева. Основателна е и претенцията на адв. С. Спасов за присъждане на сторените за закупуването на самолетен билет разноски в размер на 452 лева, съгласно чл. 2, ал. 8 от същата наредба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение