Решение № 131 от 13.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 446/2016 г.

Решение № 131 от 13.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 446/2016 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Благоевградската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 726/05.02.2016 г. по внохд № 226/2014 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е преквалифицирано деянието, извършено от подсъдимия М. Б. от престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Мотивирани са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. По същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с оглед осъждане на подсъдимия по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК.

В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Излага съображения, че Благоевградският окръжен съд не е допуснал нарушение на закона и присъдата следва да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия, адв. А., мотивира становище, че протестът е недопустим, защото по своето съдържание съдебният акт има характер на решение, което не подлежи на касационно обжалване. Алтернативно излага съображения за неоснователност на протеста и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С присъда № 986/04.02.2014 г. по нохд № 1513/2012 г. Благоевградският районен съд признал подсъдимия М. П. Б. за невиновен в това, че на 07.05.2011 г., в парти клуб "Д." извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото/ хвърлил няколко пъти кубчета лед в заведението и нанесъл удари по главата на Г. В. с думите "Ти ли си най-големия гъзар бе" /, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и се отличава с изключителна дързост, поради което го оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подсъдимите М. Б. и С. С. за невиновни, че на същата дата, по хулигански подбуди и в съучастие като извършители нанесли лека телесна повреда на Р. Х., поради което ги оправдал по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По подаден протест от Благоевградската районна прокуратура с искане за осъждане на подсъдимите по повдигнатите им обвинения, Благоевградският окръжен съд постановил атакуваната въззивна присъда. С нея отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо това:

• Признал подсъдимия М. Б. за виновен, че по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Г. В., приложил закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицирал извършеното от Б. деяние от престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като поради изтекла давност за наказателно преследване не му наложил наказание. Оправдал го по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК.

• Прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимите М. Б. и С. С. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на Р. Х. поради изтекла давност за наказателно преследване.

Върховният касационен съд намира протеста за допустим и не споделя съображенията на защитата в обратния смисъл. Разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от НПК посочва случаите, в които въззивният съд се произнася с присъда, един от които е когато се налага да осъди оправдан подсъдим. В настоящия казус Благоевградският окръжен съд е намерил основания за осъждане на подс. Б. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и поради това правилно е постановил присъда, а не решение. Съдебният акт подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 346, т. 2 от НПК.

По същество протестът е неоснователен.

В него не са изложени съображения в подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдението, че съдът е допуснал нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, без излагане на доводи за това кои факти са неправилно установени, кои доказателствени източници са пренебрегнати или тълкувани превратно прави невъзможна касационната проверка за процесуална законосъобразност на съдебния акт. Изготвилият процесуалния документ прокурор очевидно не е съобразил, че Благоевградският окръжен съд е направил собствен анализ на доказателствата и е приел за установени нови фактически положения, които не се различават съществено от възприетите от обвинителната власт, като въз основа на тях е постановил и осъждането на подс. Б. Затова настоящият касационен състав намери за напълно неоснователно оплакването, че въззивната присъда е постановена при касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Дали е налице съставът на хулиганството или на друго престъпление се определя от съдържанието на умисъла, мотивите и целта на виновния и от извършените от него активни действия. Благоевградският окръжен съд е изложил достатъчни по обем и съдържание мотиви за извода си, че е подс. Б. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Действията на подсъдимия- хвърляне на кубчета лед към св. В., отправените към него нецензурни думи и нанесените два шамара по врата му, които са му причинили болка- правилно са квалифицирани от съда като причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди. Последващото поведение на подсъдимия, при пристигането на органите на полицията 20 минути след приключване на инцидента в дискотеката, е било санкционирано със съставяне на акт за административно нарушение по чл. 55 от ЗМВР и издадено и влязло в сила НП № 160/18.05.2011 г., с което на Б. е наложена глоба. При това положение съдът законосъобразно е стигнал до извода, че реализираната административно наказателна отговорност на подсъдимия за същия случай е пречка за ангажиране и на наказателната му отговорност, тъй като това би било в противоречие с принципа " ne bis in idem".

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че въззивният съд не е допуснал нарушение на закона и процесуалните правила, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Затова на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК