Решение № 181 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 339/2015 г.

Решение № 181 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 339/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по бланков касационен протест на Окръжна прокуратура-В. и по касационна жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец М. И. А. -Д. от В. адв. Г. Ш. от АК-В. срещу въззивна присъда № 6 от 15.01.2015 г., постановена по ВНОХД № 1336/2014 г. на Варненския окръжен съд, с която е отменена частично осъдителната присъда срещу подс. И. Л. И. от В. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, както и в гражданско-осъдителната част, вместо което същата е призната за невинна и оправдана по това й обвинение, отхвърлен е предявеният от М. Д. срещу подсъдимата граждански иск, като са наведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК с искания за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и дава становище за основателност на жалбата. Частната обвинителка и гражданска ищца М. И. А. -Д., лично и чрез повереника си адв. Г. Ш. от АК-В. поддържа протеста, както и жалбата си и моли да бъдат уважени, последната по изложените в нея и в допълнението й съображения. Подсъдимата И. Л. И. моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 258 от 01.09.2014 г. по НОХД № 980/2014 г. на Районен съд-Варна подсъдимата И. Л. И. от В. е била призната за виновна в това за периода от 16.01.2009 г. до 12.05.2009 г. във В., при условията на продължавано престъпление съзнателно да е ползвала неистински официални документи - удостоверения за наследници на баща й Л. Д. Еленски, като за самото им съставяне не може да й се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и в това, че за периода от 10.03.2011 г. до 27.06.2011 г. във В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у М. И. А. -Д. от В. и с това й е причинила имотна вреда в размер на 58 000 лв. - големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК са й наложени поотделно наказания съответно от 1 г. и 2 месеца и от 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 23, ал. 1 от НК - общо за съвкупността наказание от 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Уважен е предявеният от пострадалата М. А. -Д. граждански иск, като подс. И. е осъдена да й заплати сумата от 58 000 лв, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимата са присъдени направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Присъдата е била обжалвана от повереника на частния обвинител и граждански ищец М. Д. адв. Ш. с оплакване за явната несправедливост на наложеното на подс. И. наказание с искане за завишаване на размерите на отделните и на наложеното й общо наказание с отмяната и на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Недоволна от присъдата, подс. И. също я е обжалвала чрез защитника си адв. Н. И. от АК-В. в гражданско-осъдителната й част с оплакване за нейната незаконосъобразност в тази й част и искане за частичната й отмяна с отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск, със съответните последици от това. С въззивна присъда № 6 от 15.01.2015 г. по ВНОХД № 1336/2014 г. Варненският окръжен съд е отменил частично първоинстанционната присъда относно осъждането на подс. И. и за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, приложението на чл. 23, ал. 1 от НК и в гражданско-осъдителната й част и като я е признал за невинна в извършването на това престъпление и я оправдал по това обвинение, е отхвърлил изцяло и исковата претенция на ищцата М. Д., като е потвърдил присъдата в останалата част. В касационната жалба от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М. Д. адв. Ш. са наведени доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК досежно процедурата по проведеното съкратено съдебно следствие, относно правилното приложение на материалния закон и заради явната несправедливост на наложените й поотделно и за съвкупността наказания с искане за отмяна на присъдата в оправдателната и гражданската й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационният протест на окръжна прокуратура-В. е без каквито и да е доводи относно релевираното основание за неправилно приложение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което не е отстранено и след запознаване с мотивите на въззивната присъда, и въпреки декларацията на протестиращия прокурор в тази насока. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение приема протестът и жалбата за подадени в законоустановения срок, от страни, имащ право на протест и жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК, поради което са допустими при спазване на посочените процесуални изисквания. Разгледана по същество следва да бъде само касационната жалба на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца М. А. -Д. адв. Г. Ш., а протестът, като НЕДОПУСТИМ, следва да бъде оставен без разглеждане, като несъответен на чл. 351, ал. 1 от НПК. Многократно ВКС е посочвал, че липсата на данни за ангажираното в протеста или жалбата касационно основание ограничават както правото на защита на противната страна, така и препятстват касационната проверка на жаления съдебен акт и този пропуск следва да се отстрани било по аргумент на противното на чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК в дадения допълнителен срок от съдия от въззивния съд, било по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, с депозиране на съответно допълнение, което в случая не е сторено, особено значимо при заявеното от прокурора от Върховната касационна прокуратура, че поддържа протеста по изложените в него съображения. Настоявайки за съставомерно престъпно поведение у подс. И., и този прокурор не го свързва с правен анализ на събраните по делото доказателства и голословно твърди за неправилно приложение на материалния закон. Протестът, макар и предизвикал деволутивния си ефект, не може да доведе до целения от прокурора резултат и не следва да бъде разгледан по същество. Жалбата на повереника на частното обвинение е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Въззивното производство е протекло при несъгласие на частното обвинение с размера и начина на изпълнение на наложеното на подс. И. наказание и при оспорване на основателността на неуточнена част от уважената срещу нея парична претенция на пострадалата Д.. Порочността в това производство повереникът вижда в "лишаване от правото му (на доверителката му М. Д.) на участие в процеса", за да представи доказателства в подкрепа както на обвинението за извършена спрямо нея измама по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, така и на основателността на исковата й претенция, при изричното признание от страна на подс. И. на относимите към това й обвинение фактически обстоятелства в диференцираната процедура по глава 27 от НПК, които въззивният съд не бил разчел законосъобразно. Оправдаването й по това обвинение жалбоподателят счита в разрез с проведеното съкратено съдебно следствие, при игнориране от съда на част от събраните писмени доказателства (скица и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот), имащи съществено значение за правилното приложение на правото, но чиято правилна оценка сочела на изискуемата се субективна страна и специфична цел на визираното престъпление на база и на останалите обективно извършени от подсъдимата действия по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, което я било мотивирало да извърши имущественото разпореждане и с това й била причинена имуществена вреда в пълния размер на исковата й претенция. Като се претендира за незаконосъобразност на атакуваната въззивна присъда в оправдателната и гражданско-отхвърлителната й част, се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане. На първо място следва да се отграничи обхвата на касационната проверка. А той е само досежно обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, доколкото за осъждането на подс. И. за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК първоинстанционната присъда е потвърдена и в тази част е влязла в законна сила на 15.01.2015 г. Видно от въззивната жалба и допълнението към нея, оспорването на присъдата от страна на подс. И. се е ограничило до основателността и размера на уважения в нейна тежест иск на пострадалата св. Д. като неоснователно платена от нея цена за недвижимия имот край В. в размер на 58 000 лв, но който размер е приет от районния съд като имотна вреда вследствие на осъществена спрямо нея измама. За да отрече при служебната проверка на присъдата за законосъобразност съставомерността на това й деяние, въззивният съд се е фокусирал върху липсата, според него, на елемент от обективната страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, а именно на имотна вреда за св. Д., която била придобила собствеността върху имота и сделката и понастоящем не била прогласена изцяло или отчасти за порочна. На няколко места в мотивите си съдът прави изводи, че тя "не е била въведена в заблуждение относно факта, че подс. И. е единствен собственик", че "макар до момента де юре да продължава да е собственик на този имот, това че тя не може да упражнява правото си на собственост в пълен обем не осъществява признаците на престъплението измама" и че се "касае за облигационни отношения, които е следвало да се уредят по правилата на гражданското право". Всъщност, измамата е доста по-напред във времето и засяга друг субект - предоставилата на подс. И. кредит банка, за чието обезпечаване е сключила договорна ипотека върху имота и заради чието неиздължаване е поискала като взискател проданта му чрез ЧСИ Я. Именно в това производство св. Д. е взела участие и като спечелила търга, заради спирането му по искане на взискателя (банката) е влязла в преки договорни отношения с подсъдимата, финализирано с изповядването на сделката и заплащане на цената на имота по сметката на ЧСИ, разпределил сумата за покриване на дълга на И. и за направените по изпълнителното дело разноски. Като участник в него св. Д. се е уверила от депозираните документи за собственост, че само длъжникът Ир. И. се води негов собственик и че той не е обременен с други тежести освен ипотеката в полза на кредитодателя. Тя е могла да получи имота и чрез възлагане от ЧСИ, но взискателят е предпочел прякото договаряне на двете страни, очевидно да получи по-благоприятна за покриване на по-голяма част от дълга сума. Или, вярното в мотивите на оправдателната присъда е това, че подс. И. не е извършила пряко активни действия по създаване на погрешни впечатления у св. Д., за да я мотивира да извърши акт на имуществено разпореждане, а действията й са били опосредени от тези на ЧСИ. И друг път ВКС е имал възможност да посочи, че прекъсването на пряката причинна връзка между деянието и престъпния резултат чрез използване на службата на длъжностно лице (напр. на съд, на орган на принудително изпълнение и др.) води до несъставомерност на деянието като престъпление измама (виж решение № 313 по н. д. № 302/2010 г. - I н. о., решение № 550 по н. д. № 518/2010 г. - III н. о., решение № 94 по н. д. № 41/2013 г. - II н. о.). Съставомерността не се изключва при нотариалното оформяне на възмездна сделка, тъй като при формиране на волята на противната страна деецът при договарянето пряко въздейства върху нея и може да възбуди или поддържа заблуждение със специфичната цел за получаване на имотна облага и с това й причини имотна вреда (виж решение № 225 по н. д. № 1350/2011 г. - II н. о., решение № 550 по н. д. № 607/2008 г. - I н. о., решение № 282 по н. д. № 867/2012 г. - III н. о. и други). В случая, недостатъчни за установяване на прекия умисъл на подс. И. са и обстоятелствата около поведението на брат й, св. Д. Еленски и последната съпруга на наследодателя им Л. Еленски св. Е. С., последната дезинтересирала се от наследството, а братът очевидно е разчитал на добросъвестността на сестра си Ир. И. да получи полагащата му се част от цената на имота. Ползваните скица и удостоверение за данъчна оценка на имота при изповядване на сделката при нотариус В. съдържат погрешното отразяване на факта подс. И. да е единствен собственик на имота, което е станало въз основа на ползваните от нея неистински и с невярно съдържание удостоверения за наследниците на починалия им наследодател, за което тя е осъдена и въз основа на които и съответните административни актове години преди това тя е призната за единствен собственик на процесния имот. В крайна сметка, фактическото обвинение е ограничено до последната сделка с него, което препятства цялостната престъпна деятелност на подс. И. да бъде подведена под друг престъпен състав (напр. чл. 248а, чл. 212, ал. 1 от НК). При горните констатации за липса на елементи от обективната страна на престъпния състав, на изискуемия се умисъл и специфична цел, то няма как да бъде уважена жалбата на частното обвинение за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Неправилно обаче съдът е отхвърлил предявения от М. Д. иск. Установено е, че подс. И. не е единствен собственик на имота и че опасността ищцата да понесе загуби от евикция за част от него води до изводи за граждански деликт, поради което искът не е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен, а е следвало производството по него да се прекрати, като възможните вредоносни последици за ищцата се разрешат по гражданско-правен ред. Това следва да бъде постановено от настоящата инстанция чрез изменение на атакуваната въззивна присъда в рамките на правомощието й по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 351, ал. 1 и чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 5 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение