Решение № 3616 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2013 г.

Решение № 3616 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Образувано е по касационната жалба на областен управител на Област София, гр. София, ул. "Алабин" № 22, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ани Кюртева против решение № 2789 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 11244/2012 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 28 състав. Релевират се отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с оспореното съдебно решение решаващият съд неправилно е приел, че при издаването на административния акт, органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и освен това неправилно е тълкувал нормата на чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ за обезщетяване по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 29 от 2005 год./. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение, вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Динчев, който подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответната страна - Георги Фридрих Грауер от гр. София, ул. "Софроний Врачански" № 135 в отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. В подкрепа на тезата си представя писмени доказателства. Не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като приема, че е допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт и, че съдът не е допуснал грешка при тълкуването и приложението на нормата на чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ, за което излага мотиви. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок на чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ основният съд е отменил по жалбата на Георги Фридрих Грауер, като материално незаконосъобразна заповед № РЛ-155 от 12.10.2012 г. на областния управител на Област София, с която е отказано да бъде уважено искането на лицето като наследник на Фридрих Йохан Грауер за еднократно обезщетяване по чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ. Върнал е преписката за произнасяне съобразно мотивите. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че с решение от 08.12.2008 г. по т. 9, Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ е постановила, че по отношение на Фридрих Йохан Грауер е имало незаконна репресия, изразяваща се в насилственото изселване на лицето в Съветския съюз, за времето от 01.02.1945 г. до 11.09.1947 г., когато същото е починало. Административният орган, с оспорения административен акт е приел, че е налице незаконна репресия, свързана с произход, политически убеждения или религиозни вярвания, но последвалата смърт на лицето не е настъпила по насилствен начин, а в следствие на боледуване, по която причина лицето не е правоимащ по вида на претърпяната репресия, поради което на наследника му не се дължи обезщетение. При тази фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ, съгласно която правоимащи са загинали в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания не следва да се тълкува в аспект, че смъртта е била насилствена, като настъпила от пряко и непосредствено упражнено физическо насилие, а че е във връзка с репресия относно произхода на лицето. По тези съображения е отменил оспореният административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите. Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспореното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, установи, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Правилна е преценката на съда, че установените обстоятелства, свързани с незаконното изселване на наследодателя на касационния жалбоподател и причините за смъртта, настъпила по време на това изселване, са относими към разпоредбата на чл. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ. Съдът е приложил тази разпоредба при правилно тълкуване на точния й смисъл, а именно не следва да се приема, че смъртта е настъпила в резултат на пряка репресия и упражнено физическо насилие, а че е във връзка с упражнената репресия по определени признаци. Вярно е, че всъщност причините за смъртта не са изяснени, както приема съдът, но това обстоятелство, при установената фактическа обстановка и липса на доказателства за друго, води безспорно до извод за смърт, настъпила в резултат на политическа репресия. По делото липсват каквито и да е доказателства относно здравословното състояние на репресираното лице към момента на насилственото му изселване в Съветския съюз. Правилен е изводът на решаващия съд, че на 36-годишна възраст Грауер е следвало да бъде в добро физическо здраве и неговата смърт е последица от репресията относно произхода му - австриец, по вероизповедание католик. В подкрепа на изложеното е и препис-извлечение от акт за смърт № 483 от 08.10.2008 г. на л. 30 от делото, в който е посочено, че лицето е починало в Русия, гр. Москва, на 11.09.1947, без да е посочен час и причина, а в графата "болнично заведение, дом и др." е записано "другаде". По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,