Решение № 1296 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на ГПУ София към РДГП Аерогари на ГДГП-МВР сектор "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу решение N 25072 от 27.11.2024г., постановено по адм. д. 11326/2024г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова Заповед рег. 8177ПАМ-68 от 01.11.2024 г., с която на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ А. А. М., гражданин на Сирия е настанен принудително в СДВНЧ към Дирекция Миграция. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания почл.209 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил релевантните факти в тяхната съвкупност и е достигнал до необоснован извод, че не са изпълнени предпоставките начл.44, ал.6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Иска отмяна на обжалваното решение и съдът да реши спора по същество, като отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - А. А. М. , чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока почл.211, ал.1 от АПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед рег. 8177ПАМ-68 от 01.11.2024 г. на началник ГПУ София към РДГП Аерогари на ГДГП-МВР, с която на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ ответникът по касационната жалба е настанен принудително в СДВНЧ към Дирекция Миграция. Видно от основанието за издаване на заповедта, същата е издадена поради наличие на опасност от укриване на чужденеца. Заповедта е мотивирана със съществуващи пречки по изпълнение на Заповед рег. 8177ПАМ-67 от 01.11.2024 г. за наложена ПАМ по чл.41, т.4 от ЗЧРБ и мотивите на предложение рег. 8177р-28566 от01.11.2024 г. на началник група 03 в ГПУ София. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК и не са доказани материалноправните предпоставки за принудително настаняване. По тези съображения съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. За да приложи ПАМ настаняване в СДВНЧ, органът е приел, че е налице опасност чужденецът да се укрие, но направеният извод за опасност не е обоснован с конкретни факти, касаещи личното поведение на чужденеца. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като по делото не се установява изпълнението на хипотезата опасност от укриване по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ. Нормата на чл.44, ал.8 ЗЧРБ, съгласно която настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца кореспондира с чл.15, пар.1 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно който освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане в изрично посочени хипотези, първата от които е когато е налице опасност от укриване. По отношение на А. А. М. не са налице конкретни фактически данни, които сочат на опасност от укриване по смисъла на легалното определение. Същият пребивава в България със съпругата си и родените от брака четири малолетни деца. Предвид предоставения му хуманитарен статут по ЗУБ, същият е имал постоянен адрес в гр. Пловдив въз основа на сключен договор за наем от 05.03.2024 г. със срок от една година, както и трудови доходи. Липсват данни за наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето или същото да се е отклонило от вече наложена му ПАМ. Няма данни, че чуждият гражданин се е укривал или не е спазвал други мерки по ЗЧРБ. Правилно, решаващият състав на АССГ е приел, че административният орган не само не е извършил преценка на релевантните обстоятелства - опасност от укриване или осуетяване на връщането, но не е сторил и относимата преценка за пропорционалност на мярката съгласно пар.16 от Преамбюла и чл.15, пар.1 от Директива 2008/115/ЕО. Наличието на документи за пътуване и доказаната истинност на документите за самоличност оборват тезата на органа за опит за напускане на страна в нарушение на контрола на границите. Задържане е оправдано единствено с цел да се подготви връщането или да се извърши процесът на извеждането, и когато прилагането на по-леки принудителни мерки не би било достатъчно. В тази връзка, принудителната административна мярка настаняване в СДВНЧ се явява освен материално незаконосъобразна и несъответна на целта на закона в нарушение на чл.146, т.5 от АПК, предвид факта, че индивидуалните обстоятелства относно чужденеца сочат, че за обезпечаване изпълнението на ПАМ по чл.41, т.4 от ЗЧРБ спрямо същия могат да се наложат други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно тези по чл.44, ал.5 от ЗЧРБ. Не е доказано по категоричен начин наличието на отнет хуманитарен статут, в който случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност. По делото не е представено съответното решение на ДАБ със заверка за влизането му в сила. Нещо повече, налице е висящо производство по адм.д. N 11544/2024г. пред АССГ с предмет на оспорване решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на А. А. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основаниечл.221, ал.2 от АПК , Върховният административен съд, Трето отделение