Решение № 10475 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7466/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С решение 13241 от 15.04.2025 г. по адм. д. 220/2025 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Таро С Транс ЕООД с ЕИК 131482211, срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. СОА23-ТД26-1660/14/15.06.2023 г., издаден от старши инспектор Н. А. в Дирекция Общински приходи Отдел Надежда Връбница при Столична община, потвърден с решение СФД23-РД28-338/18.09.2023 г. на директора на Дирекция "Общински приходи", при Столична община, в частта, с която на дружеството са установени публични общински вземания за такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 01.11.2021 г. 31.12.2022 г. общо в размер на 11637,31 лв., от които 10 576,15 лв. главница и 1 061,16 лв. лихви, изчислени към 15.06.2023 г. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Таро С Транс ЕООД, представлявано от управителя Р. Б., чрез адв. Троянова. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД в оспорената част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и стопанска дейност при Столична община, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозирана молба становище от 01.10.2025 г. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК, след като с решение 13987 от 23.12.2024 г., постановено по адм. д. 7943/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) е отменено решение 8108 от 10.06.2024 г., постановено по адм. д. 11508/2023 г. по описа на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Предмет на контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото от административния съд е бил АУЗД с рег. СОА23-ТД26-1660/14/15.06.2023 г., издаден от старши инспектор Н. А. в Дирекция Общински приходи Отдел Надежда Връбница при Столична община, потвърден с решение СФД23-РД28-338/18.09.2023 г. на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, в частта му, с която на дружеството са установени публични общински вземания за ТБО за периода 01.11.2021 г. 31.12.2022 г. общо в размер на 11637,31 лв., от които 10 576,15 лв. главница и 1 061,16 лв. лихви, изчислени към 15.06.2023 г. От фактическа страна съдът е приел за установено, че през процесния период 01.11.2021 г. 31.12.2022 г. Таро С Транс ЕООД е собственик на недвижим имот поземлен имот, представляващ земя, находящ се в гр. София, [адрес] с идентификатор 68134.2818.220. Имотът е придобит с нот.акт. 192 от 12.10.2021г., том V, рег.14411, дело 879/2021г., с площ 5 389 кв. м. Дружеството е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като е открита данъчна партида 7204F170971 (вх.7204013977/23.11.2021 г.). Дружеството е декларирало отчетна стойност на имота 906 527,21 лв. С последваща декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. 7204016890 от 21.03.2022 г. Таро С Транс ЕООД декларирало настъпила промяна в декларираните обстоятелства, значими за определяне основата за облагане, като е променен размера на отчетната стойност на имота 388 377,00 лв. Този размер не е съобразяван при издаване на оспорения АУЗД и направените изчисления от органа за 2022 г., на основание разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ поради просрочие. Административният съд е приел за разрешен със сила на присъдено нещо спорът относно отчетната стойност на процесния имот, предвид влязлото в сила решение 8108 от 10.06.2024 г., постановено по адм. д. 11508/2023 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която АУЗД е потвърден и не е оспорена от Таро С Транс ЕООД. С посочената част на цитираното решение АУЗД е потвърден относно определения ДНИ за 2021 г. и 2022 г., като съдът е съобразил изцяло становището на административния орган, че подадената декларация по чл.14, ал. 1 от ЗМДТ с нова отчетна стойност на имота не следва да се взема предвид, тъй като е подадена извън 2-месечния срок по чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ. Установено е също, че за периода 01.11.2021 г. 31.12.2021 г. от дружеството не е подавана декларация по чл. 23 ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, приета с решение 894 на СОС по протокол 93/23.11.2006 г. за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Поради това за този период ТБО е определена в пълен размер. За периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. дружеството е подало декларация по чл. 23 ал. 1 НОАМТЦУПСО, но същата не е процедирана, тъй като не е отговаряла на изискванията на Наредбата - срокът на подаването й е изтекъл, видно от писмо рег. СФИ23-ВК66-292/05.06.2023 г. Поради това ТБО е определена в пълен размер. Така с процесния АУЗД при определяне на размера на ТБО за 2021 г. и за 2022 г., е взета предвид декларираната отчетна стойност на имота за 2021 г. от - 906527,21 лв. При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд с цел изясняване на факти и обстоятелства е допуснато провеждането на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). При повторното разглеждане на процесния спор, съставът на АССГ е обсъдил изводите на експерта по поставените му задачи и е приел, че същите не следва да бъдат кредитирани. Решаващия съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 от АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е приел, че АУЗД в оспорената част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е определил, като спорен въпрос по делото, реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че се установява предоставянето от Столична община на услугите по чл. 62, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за процесния период и конкретно на територията, където се намират имотите на дружеството. Посочено е, че са налице заповеди на кмета на Столична община, в изпълнение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за процесния период - Заповед СОА20-РД09-2729 от 30.01.20 г. и Заповед СОА21-РД09-1449 от 29.10.21 г., с които са определени видовете услуги за поддържането на чистотата и границите на районите, в които ще се предоставят на територията на общината; решения на Столичния общински съвет (СОС), с които е определен размерът на ТБО за процесния период Решение 626 от 17.12.2020 г. и Решение 809/16.12.2021 г. Първоинстанционният съд е анализирал представените маршрути за изпълнение на дейностите и графици за изпълнение на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в район Връбница , в границите на които е въпросния имот, възложени на изпълнителя Титан София Изток ДЗЗД по силата на сключен договор 0025-РД-162/26.03.2015 г. и договор СО А20-Дг55-131/ 02.03.20 г. Прието е, че всеки от договорите удостоверява поетите задължения от ДЗЗД за събиране и транспортиране на битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване. Обоснован е извод, че в случая е доказано извършване на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, относими към процесния период в район Връбница , в границите на който е и ПИ с идентификатор 68134.2812.220. В продължение съдът е обсъдил наличните ежедневни и обобщени констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнение и неизпълнени видове дейности, обобщени и одобрени двустранно от Столична община и фирмата оператор. Посочено е, че по делото са представени и издадените въз основа на констативните протоколи фактури, окомплектовани с актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове натурални работи за 2021 г. - 2022 г. Във връзка с обстоятелството, че Столична община е извършвала през 2021 г. и 2022 г. услугата по третиране на битови отпадъци, наред с писмо на директора на Столичен инспекторат ССИ23-ВК08-5312-/1/ от 24.08.2023 г., АССГ е обсъдил и договорите, сключени между Столична община в качеството й на възложител и Чистота Искър ЕАД с РД-55-435/08.08.2012 г. и СОА19-ДГ55-463/04.07.2019 г., както и хронологичните оборотни ведомости за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и за 01.01.2022 г. до 21.12.2022 г., вкл. за услугата Обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения . На отделен ред в своето решение АССГ е изложил мотиви защо не следва да се кредитира заключението на СИЕ, съгласно която извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на територията за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци за процесния имот е започнало 2023 г., когато е посочен контейнер на административния адрес на дружеството. Вещото лице е заключило, че за периода 2021 г. и 2022 г. няма включено самопочистване и сметоизвозване на съдове за битови отпадъци от адрес бул. Ломско шосе 277. Административният съд е възприел тези констатации за неправилни, доколкото липсата на контейнер на адреса на дружеството не е основание да се приеме, че услугите по трите компонента не са предоставяни, тъй като този извод противоречи на многобройните писмени доказателства. Съдът е обсъдил правната рамка за определяне на ТБО в приложима за процесните периоди редакция в резултат, на което е приел, че определянето на ТБО за 2021 г./от 01.11.2021 г./ и за 2022 г. върху основата по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е допустимо да се извърши с оглед невъзможност да се приложи основата за облагане по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Отбелязано е, че за процесния имот в срока, установен в НОАМТЦУПСО и за периода, касаещ правния спор, не е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата в указания седмодневен срок по Наредбата /чл. 25, ал. 4/ след закупуване на имота не е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 за 2021 г., а подадената такава за 2022 г. не е процедирана поради неспазен срок. С оглед това обстоятелство е направен извод, че от задълженото лице не е извършен избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на натрупан обем отпадъци, същото не е заявило количеството отпадъци и за предоставените от общината услуги по чл. 62, т. 1 и и т. 2 от ЗМДТ таксата е определена в съответствие с принципа на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Първостепенният съд е обосновал краен извод, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за определяне на задълженията по оспорения АУЗД, като по делото са налични доказателства за реалното извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и по трите законово регламентирани компонента. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка и в изпълнение на отменителното решение на ВАС е обсъдил всички приети доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон АССГ е извел аргументирани, подробни и обосновани на доказателствата правни извод, които се споделят от настоящия касационен състав. Правилно първоинстанционният съд е определил спорният въпрос по делото, който се свежда до установяване на обстоятелството дали услугите по чл. 62 от ЗМДТ са реално предоставени. В тази насока следва да се посочи, че таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 от ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на целите, преследвани от общината чрез предоставянето им, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Като собственик на декларираните от него по реда на чл. 14 ЗМДТ нежилищни недвижими имоти касаторът е задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че имотът на Таро С Транс ЕООД попада в строителните граници на гр. София, [адрес] Столична община, като съгласно Заповед СОА20-РД09-2729 от 30.01.20 г. и Заповед СОА21-РД09-1446 от 29.10.21 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета за 2021 г. и 2022 г. е предвидено извършване и на трите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Законосъобразно решаващият съд е приел, че и по трите компоненти на ТБО, визирани в чл. 62, т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ услугите са предоставените от общината, поради което неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че липсват такива доказателства. За да обоснове изводите си за реалното предоставяне на трите вида услуги правилно съдът е ценил, като годни доказателства представените по делото маршрути за изпълнение на дейностите и графици за изпълнение на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в район Връбница , където попада имота на дружеството. Видно от договор 0025-РД-162/26.03.2015 г. и договор СО А20-Дг55-131/ 02.03.20 г. изпълнението на услугите е възложено на изпълнителя Титан София Изток ДЗЗД. Обосновано въз основа на цитираните договори и събраните в тази връзка доказателства съдът е приел, че през процесния период ДЗЗД реално е престирало услугите по поетия ангажимент за събирането и транспортирането на битови отпадъци, лятно и зимно почистване на улици и други места за обществено ползване. По делото са налични и ежедневни и обобщени констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнение и неизпълнени видове дейности, обобщени и одобрени двустранно от Столична община и фирмата оператор, обслужваща територията на района. Коментираните протоколи са придружени с фактури, окомплектовани с актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове натурални работи. Всички тези доказателства свидетелстват безпротиворечиво за реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от договор РД-55-435/08.08.2012 г. и договор СОА19-ДГ55-463/04.07.2019 г. сключени между Столична община и Чистота Искър ЕАД, както и от представените хронологични оборотни ведомости за периода 2021 г. и 2022 г., се установява и осъществяване на дейностите по обезвреждане чрез депониране и оползотворяване на битовите отпадъци в депо Долни Богров. Като следва да се посочи, че към цитираните договори от ответника са представени и всички последващи допълнителните споразумения към тях. Наличието на функциониращо депо на територията на Столична община, свързано със съхранение на битови отпадъци, на чиято територия е притежавания от Таро С Транс ЕООД имот, е достатъчно условие за възникване на задължение за ТБО за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци , като изключението на чл. 71, ал. 3 от ЗМДТ не намира приложение в случая и на това основание сумите са дължими. Ирелевантно по отношение на тези услуги е обстоятелството дали имотът генерира отпадъци или не. Предвид всичко изложено обосновано АССГ е приел, че по делото са ангажирани доказателства по отношение на трите вида услуги, противно на твърденията на касатора, поради което изводът на съда за дължимост на ТБО до размерите, определени с акта, е правилен и законосъобразен. По въведените от касатора твърдения, че съгласно заключението на СИК до 2023 г. не са предоставяни трите вида услуги до процесния имот, следва да се посочи, че същите са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Установява се и от заключението на СИЕ в отговор по въпрос 6, че в близост до притежавания от дружеството имот за процесния период от 2021 г. и 2022 г. са разположени контейнери с вместимост 1100 литра по 1 (един) брой с кратност на извозване 2 (два) пъти седмично на бул. Ломско шосе : 271; 273; 290; 288А. Освен това видно и от писмо ССИ23-ВК08-5312-