Решение № 9224 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2019 г.

Решение № 9224 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5284/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д., М. Д. и Ф. В., тримата от [населено място], община [община], чрез пълномощника им - адв. Т. Захова, против решение № 142 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 656/2018 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № 940/26.06.2018 г. на кмета на община Велинград и е оставено без разглеждане искането им за обявяване нищожността на нот. акт №А-46, т. I, д. № 82/1988 г., като недопустимо и производството в тази част е прекратено. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Към жалбата са приложени писмени доказателства. Претендират разноски. Ответникът: кмета на община Велинград, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - служител с юридическо образование в община Велинград, е постъпило становище и писмена защита, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: А. Д., А. Д., З. К., А. П., А. П., Ю. П., И. П. и Р. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От А. П. са постъпили отговор и становище по касационната жалба, с които поддържа искане за оставянето й без уважение, като неоснователна. Представя копие от влязло в сила определение по гр. д. № 832/2018 г. на Районен съд-Велинград. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Пазарджик тримата касатори са оспорили Заповед № 940/26.06.2018 г. на кмета на община Велинград, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, е одобрена поправката и допълването на кадастралния план на [населено място], община [община], с верните имотни граници на поземлен имот/ПИ/ № 620, кв. 60 по плана на същото село, по кафявия цвят на приложената скица. Изменението е по заявление на А. П. и М. П., съгласно влезли в сила решения по гр. д. № 391/2012 г. на РС-Велинград и по в. гр. д. № 342/2014 г. на ОС-Пазарджик, като е одобрено от органа на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, вр. с § 4, ал. 5, т. 6, б. "д" и "е" от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /наричана по-долу наредбата/. В жалбата са изложени обстоятелства за нищожност на нот. акт №А-46/1988 г. на РС-Велинград, а в с. з. на 14.02.2019 г., пълномощникът на оспорващите е направил изрично искане за обявяване нищожността му, на основание чл. 168, ал. 2 АПК. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и неоспореното заключение на СТЕ, е извел правни изводи за неоснователност на жалбата, а по искането за нищожност на нот. акт №А-46/1988 г. е приел, че е недопустимо, като неподведомствено на административния съд, поради което го е оставил без разглеждане и е прекратил производството в тази му част. При извършената проверка на оспорената заповед е установил, че същата е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По същество е приел, че процесното изменение на кадастралния план е поради непълнота и грешка при заснемане имотните граници на ПИ № 620, кв. 60 по плана на с. Драгиново, съгласно изготвената скица-проект, на основание нот. акт №А-46/1988 г. на РС-Велинград и влезли в сила решения № 48/17.02.2014 г. по гр. д. № 391/2012 г. на РС-Велинград и № 288/23.06.2014 г. по в. гр. д. № 342/2014 г. на ОС-Пазарджик. Извел е извод, че оспорващите нямат правно основание да искат отмяна на заповедта по отношение на включената в ПИ № 620 придаваема част от 51 кв. м. от съседния ПИ № 624, тъй като за същата наследниците на М. П. и М. П. притежават нот. акт за собственост по регулация от 1988 г. и установителния иск за собственост на оспорващите срещу А. П. и др. за същите тези 51 кв. м. и за отмяна на нот. акт №А-46/18.02.1988 г. на РС-Велинград са отхвърлени като неоснователни, на основание тези съдебни решения. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите му, че с оспорената заповед е одобрено изменението на кадастралния план поради непълнота и грешка в границите на ПИ № 620, кв. 60 по плана на с. Драгиново, за което компетентността е на кмета на община Велинград, при липса на одобрена КККР на селото - § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. По делото е установено, че заповедта е оспорена, в частта на източната със съседния ПИ № 624 граница на имота, която по силата на това изменение присъединява към имот № 620 площ от 51 кв. м., защриховани с жълт цвят на скицата-приложение № 2 към заключението на СТЕ, стр. 242. За тази част е установено, че ответниците - наследници на М. П. и М. П. притежават нот. акт за собственост по регулация №А-46/1988 г. на РС-Велинград, който не е отменен и съществува в правния мир. Този нот. акт е издаден на основание чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.); , за изплатени придаваеми места по влезлия в сила дворищнорегулационен план /ДРП/ от 1982 г. на с. Драгиново, по който тези 51 кв. м. от ПИ № 624 се придават към ПИ № 620. За тази част касаторите са предявили положителен установителен иск за собственост срещу н-ци на М. П., като с цитираното по горе решение № 48/17.02.2014 г. по гр. д. № 391/2012 г. на РС-Велинград, оставено в сила с решение № 288/23.06.2014 г. по в. гр. д. № 342/2014 г. на ОС-Пазарджик, искът им е отхвърлен, като неоснователен. Отхвърлен е и искът им за обявяване нищожността на нот. акт №А-46/1988 г. за собственост по регулация. От заключението на СТЕ е установено, че придаваемите места към ПИ № 620, кв. 60 на с. Драгиново, в размер на 206 кв. м., в които влизат и процесните 51 кв. м., са на основание ДРП от 1982 г, който е приложен. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, УПИ с приложен план за регулация, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. С оглед на това законосъобразни са изводите на съда, че имотната граница на ПИ № 620 от изток правилно е заснета по регулационната линия на УПИ II-620, по ДРП от 1982 г., който е приложен. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че не са били изпълнени условията на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.); за издаване на нот. акт за собственост по регулация от 1988 г. и че не е изпълнена процедурата по издаване на този нот. акт. Тези оплаквания са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. В производството по издаването й, както административният орган, така и административният съд, не разполагат с компетентността да се произнасят по валидността на този нот. акт, а са длъжни да се съобразят с признатите от него права, като охранителен акт по чл. 587, ал. 1 ГПК. Освен това е налице влязло в сила съдебно решение /описано по-горе/ на РС-Велинград, с който искът на касаторите за отмяна на нот. акт №А-46/1988 г., в частта му за признатите в собственост 51 кв. м. придаваеми по регулация от УПИ III-624 към УПИ II-620, кв. 60 по плана на с. Драгиново, е отхвърлен изцяло. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ - чл. 297 ГПК. Неоснователно е и оплакването, че процесната заповед противоречи на Заповед № 1662/04.12.2006 г. на кмета на община-Велинград, с която е одобрено ЧИ на ПР, като регулационната линия между УПИ II и УПИ III, кв. 60 на с. Драгиново, минава по имотната граница на кад. план, одобрен със заповед № 802/27.06.2006 г., а не по РП от 1982 г. /виж скица-приложение № 4 към заключението на СТЕ/. По делото е установено, че изменението на ПУП-ПР от 04.12.2006 г., предвиждащо придаване на 27 кв. м. от УПИ III към УПИ II-620, не е влязло в сила и че за него липсва съгласие и уведомяване на всички заинтересовани собственици / предвид действието на ЗУТ и чл. 15, ал. 3 от него/. Идентични са установяванията и по отношение измененията в кад. план от 27.06.2006 г. и от 10.01.2008 г., съгласно заключението на СТЕ, което не е оспорено. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че изменението на кад. план е на основание установените права на собственост по нот. акт №А-46/1988 г. на н-ци на М. П. и М. П. и на влезлите в сила решения на РС-Велинград и ОС-Пазарджик /описани по-горе/, с което искът за собственост на касаторите по отношение на процесните 51 кв. м. е отхвърлен. В този случай и съгласно § 4, ал. 5, т. 6, б. "а" от наредбата /ДВ, бр. 4/13.01.2017 г. / непълнотата и грешката в кад. план се отстранява въз основа на проект за изменение, скица-проект и акт по образец, одобрен от ИД на АГКК. Този акт не се подписва от пряко заинтересованите собственици при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, какъвто е настоящия случай - § 4, ал. 5, т. 6, б. "д" от същата наредба. При спазване на посочените процесуални правила и в съответствие с приложимия материален закон, изменението на кадастралния план на с. Драгиново, извършено с оспорената заповед, се явява законосъобразно. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Това се отнася и до частта от него, имаща характер на определение, с което искането на касаторите за обявяване нищожността на нот. акт №А-46/1988 г. на РС-Велинград е оставено без разглеждане като недопустимо и производството в тази част е прекратено. Останалите оплаквания в касационната жалба са неотносими към обжалваното решение и неговият предмет, поради което касационният съд не счита за необходимо да отговаря, вкл. и по искането за обявяване нищожност на нот. акт, по който е налице произнасяне от решаващия съд. При този резултат и съобразно направеното искане, на община Велинград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 лева, платими от касаторите по- равно. Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение