Решение № 7808 от 31.8.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба на Ес Пи Дивелопментс ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Бисер", 2, ет. 2, ап. 5, против решение 1266 от 06.08.2021 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 993/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения /АУЗД/по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ФП63524-1/20.07.2018 г. на гл. експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама " /МПДТР/ при Община Бургас, потвърден с решение 70-00-4877/5/05.04.2021 г. на директора на същата дирекция.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че не е доказан по категоричен изводът за компетентността на издателя на АУЗД, а липса на мотиви в АУЗД и по-конкретно липсата на разбивка на ТБО, сочи на допуснато нарушение при издаване на административния акт, което неправилно е прието от Административен съд Бургас са несъществено. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД. Претендира разноски за касационната инстанция.

Ответната страна директорът на Дирекция МПДТР при Община Бургас, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд Бургас е АУЗД ФП63524-1/20.07.2018 г. на гл. експерт в Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама " /МПДТР/ при Община Бургас, потвърден с решение 70-00-4877/5/05.04.2021 г. на директора на същата дирекция. С процесния АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД са установени задължения, както следва:

• 2015 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 2 699. 31 лв., от които главница 2 088. 15 лв. и лихва 611. 16 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 6 515. 58 лв., от които 5 040. 36 лв. главница и лихва 1 475. 22 лв.

• 2016 г. за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 3 002. 17 лв., от които главница 2 520. 18 лв. и лихва 481. 99 лв. и за такса битови отпадъци в общ размер на 6 004. ЗЗ лв., от които 5 040. 36 лв. главница и лихва 963. 97 лв.

• 2017 г. за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 2 746. 65 лв., от които главница 2 520. 18 лв. и лихва 226. 47 лв. и за такса битови отпадъци в общ размер на 5 493. 29 лв., от които 5 040. 36 лв. главница и лихва 452. 93 лв.

За да постанови решението си Административен съд Бургас е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон /ЗМДТ/.

Първоинстанционният съд е приел, че на дружеството законосъобразно са определени задължения за ДНИ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. върху отчетната стойност на имота - 1 440 102 лв., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, и съобразно размера на данъка, посочен в чл. 18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Бургас (в приложимата редакция изм. с протокол 31, т. 4 от 17.12.2013 г., съответно протокол 6, т. 2 от 17.12.2015 г. и протокол 21, т. 1 от 20.12.2016 г.) в размер 1, 45 на хиляда за 2015 г. и в размер 1, 75 на хиляда за 2016 г. и 2017 г.

По отношение на ТБО за процесните 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Административен съд Бургас изрично е отбелязал, че адмнистративният орган е определил задължения за ТБО, за предоставяне на услугата поддържане чистотата в териториите за обществено ползване, тъй като жалбоподателят е собственик на имот - находящ се в гр. Бургас и реално е предоставяна услугата, видно от изисканите и представени от административния орган писмени доказателства. Законосъобразно е определен размерът на годишната такса за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 3, 5 промила, съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (в приложимата редакция изм. с протокол 45/16.12.2014 г. и с протокол 6/17.12.2015 г.) и чл. 17, ал. 3, т. 2 от същата наредба (в приложимата редакция изм. с протокол 21/ 20.12.2016 г.) върху отчетната стойност на активите.

Крайният извод на Административен съд Бургас е, че АУЗД е законосъобразен, поради което жалбата на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационният довод за липса на категоричен извод за компетентността на издателя на АУЗД, поради липса на идентификация на оправомощителя и притежанието на права към момента на издаване на акта. Оспореният акт е издаден от Ф. Петрова - главен експерт в Дирекция "МПДТР" при Община Бургас, съобразно правомощията предоставени със заповед 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас Д. Николов.

Твърдението за липса на мотиви в АУЗД и по-конкретно липсата на разбивка на ТБО, което според касатора води до нищожност, е неоснователно. АУЗД е издаден въз основа на декларация с вх. ДК14001766 от 20.02.2014 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като в него дължимият размер на ТБО е посочен общо за недвижим имот партиден 1176736960001 без да е посочено, че обхваща единствено услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване в населените места. По принцип липсата на фактически и правни основания е нарушение на изискването за форма на всеки един административен акт, защото в чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДОПК са изрично посочени елементите на писмената форма на акта и в т. 4 са визирани фактическите и правни основания. Това разбиране, както сочи и касаторът, е изрично установено в тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, което не е загубило действие и с оглед на чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за съда. В тълкувателно решение 16 е посочено, че "липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред."

В случая горестоящият орган в потвърдителното решение 70-00-4877/5/05.04.2021 г. е изложил подробни мотиви за издаване на акта, вкл. по отношение на дължимата ТБО, като изрично е отбелязал /л. 49 от д./, че задълженията в акта са установени единствено за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. С други думи в АУЗД не са установени задължения за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или в други съоръжения.

По отношение на задълженията за ДНИ за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

3адълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Касаторът Ес Пи Дивелопментс ЕООД е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ за процесните години, в качеството му на собственик /нотариален акт 127 от 30.05.2007 г/. на земя, представляваща ПИ 550 в кв. 147, с адрес на имота в гр. Бургас, промишлена зона "Север", с декларирана отчетна стойност 1 440 102 лв., за което е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. ДК14001766/20.02.2014 г. Както вече беше посочено, от АУЗД и потвърдителното решение може да установи налице ли са основанията за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, кой е данъчният обект, данъчният период и данъчната ставка.

Първоинстанционният съд подробно и изключително задълбочено е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта за ДНИ, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията са точно определени. Касационната инстанция споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

По отношение на задълженията за ТБО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани.

В случая на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци, за предоставяне на услугата поддържане чистотата в териториите за обществено ползване. Не се спори по отношение на задължителната предпоставката принадлежност на имота към съответното населено място, доколкото процесният имот се намират в гр. Бургас, промишлена зона "Север". От събраните по делото доказателства, които подробно са изложени от първоинстанционния съд, се установява реалното предоставяне на услугата за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., поради което същата е дължима от собственика на имота Ес Пи Дивелопментс ЕООД.

Процесната такса е определена правилно и по размер. Съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (в приложимата редакция изм. с протокол 45/16.12.2014 г. и с протокол 6/17.12.2015 г.) и чл. 17, ал. 3, т. 2 от същата наредба (в приложимата редакция изм. с протокол 21/ 20.12.2016 г.) Общински съвет Бургас е приел размерът на таксата за нежилищни имоти за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване да се определя пропорционално (в промил) върху отчетната стойност на активите сгради, земя (за предприятия). Съгласно т. 7.2.1 от приложение 6 на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (в приложимата редакция изм. с протокол 45/16.12.2014 г. и с протокол 6/17.12.2015 г.) и т. 7.2.3 от приложение 1 на същата наредба (в приложимата редакция изм. с протокол 21/ 20.12.2016 г.) размерът на годишната такса за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е 3, 5 промила. В настоящия казус отчетната стойност на имота е 1 440 102 лв., и след изчисление на таксата за ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по описания по-горе механизъм се установява, че административният орган правилно е определил дължимите задължения за 2015 г., 2016 г. и 2017 г..

С оглед на този характер на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване неоснователно е твърдението на касатора, че определеното му задължение е в нарушение на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, което се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО /в този смисъл Решение 11534 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 3608/2021 г., VIII о./.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на Община Бургас разноски в размер на 1 324 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение