Решение № 8978 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М., с [ЛНЧ], гражданин на Руска федерация, чрез процесуалния му представител адв. А. Лазарков от САК, против Решение 13146/15.04.2025 г., постановено по адм. дело 1812/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 21 състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1087/29.01.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. М. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-502/19.09.2025 г., съдържаща информация за общото положение в Руска федерация, информация относно отношението на официалните власти в Русия към политическите опоненти на руския режим, в това чисто срещу блогъри и създатели на информационно съдържание в соцалните мрежи; информация относно това до каква степен в Русия се прилага мобилизацията на лица с военно звание, какви са наказанията за отклоняване от мобилизацията в условия на необяването военно положение и колко от тях се прилагат ефективно; информация за федералния закон от 14.04.2023 г. относно военните задължения и военната служба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на Решение 1087/29.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. М., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Истанбул, Турция, гражданин на Руска федерация, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], семейно положение неженен. Прието е за установено, че същият бил напуснал Турция нелегално през август 2024 г., след което бил 18 дни в арест и затворен лагер в България, след което е бил задържан в полицейско управление и отново преместен в затворен лагер. Прието е, че в интервюто чужденецът е посочил, че е ходил само веднъж в Руска федерация през 2011 г. със семейството си, за да се регистрира и да получи лични документи, тъй като в Турция му отказвали. Изложил бил твърдения, че не можело да остане в Русия, тъй като чичо му - чеченският генерал А. И. и баща му - Х. П. И. били противници на руското управление и били воювали срещу руската власт през 1999 г. - 2000 г., поради което той носел фамилното име на своята майка, а не на баща си. Според разказа му през 2000 г. родителите на М. М. и неговият по-голям брат са напуснали Руска федерация и са се заселили в Турция, където били родени молителят и останалите му три сестри и един брат. Изложил е също така, че при раждането му в Турция бил получил документ за самоличност, с който се бил записал в училище, където бил учил до 10 клас, притежавал бил паспорт с валидност до 2015 г., издаден в гр. Грозни, Чеченската република, а също и разрешение за пребиваване в Турция до 2022 г. със срок на валидност 2 години, като впоследствие е получил отказ за подновяване на документа. По негови твърдения молителят получил в Турция хуманитарна закрила през 2020 г. със срок на валидност 2 години. Чужденецът, а също и родителите му били подали молба в Турция за предоставяне на хуманитарна закрила, но той не е изчакал отговор и е напуснал страната, като според твърденията му той и семейството му разполагали с документи, позволяващи им да пребивават в Турция до произнасянето по молбите им. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил осъждан в държавата си по произход, бил е задържан за 28 дни в Турция поради липса на лични документи, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил жертва на насилие. Посочил е също така, че семейството му продължавало да се намира на територията на Турция. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана с проблемите на родствениците му с руската власт, а Турция напуснал поради невъзможността да получи документ за легален престой. Искането му към Република България било да получи документ за самоличност или паспорт. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена: справка с вх. МД-02-42/05.11.2024 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа била представена справка от 18.02.2025 г. за актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската федерация. Наред с това в съдебно заседание е разпитан и свидетел - Г. Ш. С., чиято самоличност не била безспорно установена в производството поради липса на документ за самоличност. Прието било, че свидетелят познавал молителя за международна закрила от раждането му, като двамата заедно били напуснали Турция. С. нямал информация дали М. или семейството му са били преследвани от Руската федерация, като според твърденията му молителят не бил получавал призовка за мобилизация в Руската федерация. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. М.. Според съда мотивите на административния акт разкривали пълен анализ на доказателствените материали, като била взета предвид подробно съдържащата се в справката информация по отношение на конфликта между Русия и Чечения, според която информация след смъртта на чеченския лидер А. И. нямало изложени данни да са преследвани бивши опозиционни чеченски лидери, както и семействата им. Освен това според съда органът е съобразил и обстоятелството, че в справката е разгледан въпросът за издаване на документи за самоличност в Руската федерация с оглед заявеното от чужденеца по време на интервюто. Възприети били и изводите на органа, че родствената връзка на семейството му с чеченския генерал А. И. опозиционер на руската власт, оставала недоказана, тъй като видно от представените документи, противно на твърдяното от М. имената на баща му (К. М.) съвпадали с неговите, а не с посочените в интервюто - Х. П. И.. Предвид това било прието, че представената по този начин бежанската история за баща му не следвало да бъде кредитирана, тъй като била съставена за целите на производството. Съдът е приел, че в проведеното интервю молителят е посочил, че не може да се върне в Русия поради обстоятелството, че родствениците му са воювали срещу руската власт, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също така, че заявителят не е изложил твърдения, представляващи преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в обхвата на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, в резултат на който анализ е достигнал до заключение, че не се установяват разширенията, дадени в решение от 17.02.2009 г. на СЕО по дело С-465/2007 г. по тълкуването на чл. 15 б. в от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват единствено във връзка с прилагане на чл. 9 ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според органа от приложената по делото справка не можело да се направи извод за наличието на въоръжен конфликт на територията на цялата страна Руска федерация, като не било установено спрямо молителя да са налице сериозни потвърдени заплахи, които да са актуални към момента на производството, за да се счита, че ако се завърне на територията на държавата си по произход, то той би бил изправен пред риск от тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Анализирайки доказателствата по делото, в т. ч. и представената в съдебното производство справка, първоинстанционният съд е споделил изводите на органа, че към момента на постановяване на административния акт не можело да се обоснове извод, че в Русия е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, чужденецът би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната, като според съда не съществувал реален риск молителят за закрила да понесе тежки посегателства. Въпреки изложеното, като е отчел обстоятелството, че чуждият гражданин цял живот е живял в Турция със семейството си, имал е подадена молба там за предоставяне на хуманитарна закрила, напускайки страната, без да изчака отговор по нея, и е разполагал с документи, позволяващи му да пребивава в Турция до произнасянето по молбата му, АССГ е обосновал извод, че Турция се явява трета сигурна страна за търсещия закрила съгласно Решение 247/03.04.2024 г. на Министерски съвет. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единственият мотив, с който заявителят обосновава молбата си за международна закрила, е проблемите на баща му и чичо му с руската власт, които обаче, остават недоказани, предвид липсата на представени доказателства за родствената им връзка с чеченския генерал А. И.. В действителност притесненията му във връзка с твърдените проблеми не са продиктувани от реални действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване към руския гражданин. М. М. не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Наред с това предвид обстоятелство, че чужденецът е имал подадена молба в Турция за предоставяне на хуманитарна закрила, напускайки страната, без да изчака отговор по нея, разполагайки с документи, позволяващи му да пребивава в Турция до произнасянето по молбата му, като е подал документи за международна закрила в България единствено, защото е бил заловен, то следва да се приеме, че в конкретният случай М. М. М. е икономически мигрант, търсещ начин да получи документ за легален престой, позволяващ му по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото съдът е приел, че от страна на М. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Руска федерация достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че следва да се съобрази решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. М. бежанска история и актуалната информация относно Русия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Руска федерация, представена под формата на справка в съдебното производство, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем в Русия да е налице конфликт, който да достига до нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че М. М. изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1087/29.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,