Решение № 6842 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2019 г.

Решение № 6842 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. П. против решение № 132 от 02.08.2019 г., постановено по адм. д. № 395/2018 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решение и в условие на евентуалност твърди, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като не излага съображения в тази насока. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на Община на Тетевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът – министерство на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Ловеч, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът М. М. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч отменя виза от 08.10.2018 г. за проектиране на строеж "автомивка" в УПИ VІІ – 764, кв. 19 по плана на гр. Тетевен, издадена от главния архитект на община Тетевен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, но същата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е допустимо. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че МВР има правен интерес, по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ, да оспори визата за проектиране. От събраните по делото доказателства е установено, че в поземления имот, за който е издадена процесната виза съществува административната сграда, от която първи и втори етаж са частна общинска собственост и са предоставени за ползване на МВР, заедно с три големи гаражни клетки. Освен това с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 815/2007 г. на Тетевенския районен съд е признато за установено по отношение на Т. Събев, праводател на жалбоподателя, че МВР е собственик на първи и втори етаж от триетажна административна сграда в УПИ VІІ -769, на три големи гаражни клетки и на прилежащите идеални части от общите части на сградата и терена. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица освен собствениците са и носителите на ограничени вещни права, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В случая непосредственото засягане е по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Ето защо жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването, в предвидения в закона срок, поради което е процесуално допустима и като се произнася по нея първоинстанционният съд постановява допустим съдебен акт, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Следва да се добави и че визата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, като в същата не е посочено конкретното правно основание за издаването й. В случая визата е в противоречие и с императивното изискване на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В противоречие със законовите изисквания не са означени всички налични сгради и постройки в УПИ и в съседните имоти. Посочените нарушения обосновават незаконосъобразност на административния акт, поради противоречие с материалния закон. Ето защо изводите на първоинстанционният съд в този смисъл са законосъобразни. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,