Решение № 4166 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2019 г.

Решение № 4166 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ж., [населено място], чрез проц. си представител адв. Д. С., против решение № 734/12 април 2019 г., постановено по адм. д. № 3050/2018 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Ж. против заповед № 2684/01 октомври 2018 г. на заместник кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Второстепенна постройка от допълващо застрояване с идентификатор 07079.607.221. 3 по КК на гр. Б." с размери 3. 30/5. 00 м, разположен на границата с УПИ ІІІ-246, VІІІ-266, VІІ-262 по плана на [жк], [населено място], находящ се в северната част на УПИ ІV-247, кв. 12 по плана на [жк], [населено място], поземлен имот с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр. Б., с адм. адрес: [населено място], [жк], [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Установено по безспорен начин по делото е, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ като изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Издаденото строително разрешение № 72/06 февруари 1971 г. не може да бъде отнесено към процесната постройка предвид установените несъответствия, конкретизирани в мотивите на съдебния акт, които този съд споделя. Предвид експертното заключение процесната постройка има идентично местоположение с постройката, предмет на строителното разрешение, но те значително се различават, както по размери, така и по материали на изграждане. Правилно съдът е приел, че относима за преценката за търпимост на процесния строеж е разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, чиято първа предпоставка не е изпълнена - допустимост по действащите подробни градоустройствени планове, към момента на изграждане или към настоящия момент. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав