Решение № 10194 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2017 г.

Решение № 10194 от 26.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "П. П. - П" ООД (според данни от търговския регистър, но посочен в жалбата като ЕООД), със седалище и адрес на управление гр. С. З., ЕИК ********* срещу Решение № 141 от 22.05.2017 г. по адм. дело № 614/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. (АССЗ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 3-1 от 11.01.2016 г., издаден от старши специалист "Публично изпълнение", О. Г., в частта, потвърдена с Решение № 5 от 11.08.2016 г. на Д. Д. "АПО и Финанси", О. Г. за определените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) на обща стойност 12 461,84 лв. от които главница - 10 430,60 лева и лихва 2 031,24 лева и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е преценил наличието на мотивираност на административния акт, както и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 63 вр. чл. 62 ЗМДТ, изразяващо се в определено задължение по ТБО по компонента сметосъбиране и сметоизвозване при липса на реално предоставяна от Общината услуга по отношение на имот, собственост на касатора. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отмени акта в обжалваната му част. Ответната страна - Директорът на Дирекция "АПО и Финанси" при община Г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: С Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти вх. № 2402000052 от 09.05.2006 г. "П. П. - П" ООД е декларирал придобит от него недвижим имот за нежилищни нужди - триетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 200 кв. м., находящ се в поземлен имот № 000842, землището на гр. Г.. С Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти вх. № 0907000045 от 14.07.2008 г. дружеството е декларирало и придобит въз основа на Договор за покупко-продажба № РД 53-10/07.07.2008 г. недвижим имот за нежилищни нужди - земя с площ от 1 930 кв. м, поземлен имот № 000844 в землището на гр. Г., с отчетна стойност 9 461 лв. "П. П. - П" ООД е подало и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 09070065/16.02.2012 г., за недвижим имот, находящ се в гр. Г., поземлен имот № 000844, представляващ нежилищна сграда - триетажна масивна сграда с РЗП 200 кв. м., с предназначение за стопанска дейност и отчетна стойност 396 843.73 лв. и земя с площ 1 930 кв. м, в т. ч застроена площ от 200 кв. м, предназначена за стопанска дейност, с отчетна стойност 11 391 лв. След извършена проверка по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите в О. Г. по подадената декларация, е констатирано, че за декларирания имот /земя и сграда/, на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗМДТ "П. П. - П" ЕООД има изискуеми задължения към бюджета на О. Г. за данък върху недвижимите имоти, които не са заплатени в нормативно предвидените срокове по чл. 28, ал. 1 ЗМДТ и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. Г. и на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ - задължения за такса за битови отпадъци за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за предоставени услуги по чл. 62 ЗМДТ, незаплатени в регламентираните срокове по чл. 26, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Г.. С оглед на което и на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ, е постановен Акт за установяване на задължения по декларация № 3-1 от 11.01.2016 г., издаден от старши специалист "Публично изпълнение" при О. Г., определен за орган по приходите със Заповед № 8 от 07.01.2016 г. на Кмета на О. Г.. С посочения АУЗД е установен и определен размера на задълженията на "П. П. - П" ЕООД за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2012 г., за 2013 г., за 2014 г. и за 2015 г. и лихвите за просрочие, изчислени към 11.01.2016 г., както следва: за ТБО за 2012 г. в размер на 1 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 880.33 лв; за лихва върху ДНИ за 2013 г. в размер на 24.55 лв.; за ТБО за 2013 г. в размер на 2 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 648.91 лв.; за ДНИ за 2014 г. в размер на 612.36 лв. /главница/ и лихва в размер на 85 лв.; за ТБО за 2014 г. в размер на 2 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 396.68 лв.; за ДНИ за 2015 г. в размер на 612.36 лв. /главница/ и лихва в размер на 22.57 лв. и за ТБО за 2015 г. в размер на 2 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 105.32 лв. или установени задължения общо в размер на 13 818.68 лв., от които 11 655.32 лв. - главница и 2 163.36 лв. - дължими лихви. Процесният акт е оспорен по административен ред, като с Решение № 5 от 11.08.2016 г. на Д. Д. "АПО и Финанси" при О. Г., е потвърден като законосъобразен АУЗД № 3-1 от 11.01.2016 г. в оспорената му част, с която са определени задължения за такса за битови отпадъци на "П. П. - П" ЕООД на обща стойност 12 461.84 лв. в т. ч главница 10 430.60 лв. и лихва в размер на 2 031.24 лв. С подробно изложени съображения е мотивиран извод, че правилно и законосъобразно с обжалвания АУЗД орган по приходите е установил задължения на "П. П. - П" ЕООД за такса за битови отпадъци за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. към бюджета на О. Г. за притежавания от дружеството и деклариран с Декларация по чл. 17 ЗМДТ недвижим имот - земя сграда, партиден № М2-060509. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 3-1 от 11.01.2016 г., в т. ч. постановените на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ заповеди на Кмета на О. Г. за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ и честотата на сметоизвозването - Заповед № 911/25.10.2012 г.; Заповед № 1087/28.10.2013 г., Заповед № 881/17.10.2014 г. и Заповед № 1007/20.10.2015 г., ведно с приложенията към заповедите, както и решенията на Общински съвет - Г. за утвърждаване на план - сметка за приходите и разходите по ТБО за 2012 г. 2013 г., 2014 г. и 2015 г. - Решение № 26/10.02.2012 г.; Решение № 208 от 21.02.2013 г.; Решение № 39 от 12.02.2014 г. и Решение № 57/13.02.2015 г. Приложени са Справки за закупено и изразходвано гориво, пътни листи и графици за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и 2015 г., трудови договори, длъжностни характеристика и др. Към материалите по делото са приложени приетите от Общински съвет - Г. Н. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Г. /НОАМТЦУТОГ/ и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на О. Г., в приложимите им редакции. Назначена, изпълнена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът е възприел като компетентно, обективно и безпристрастно. Въз основа на извършена от експерта проверка на първични счетоводни и други документи е дадено заключение, че О. Г. осъществява дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и почистване на местата за обществено ползване на територията на О. Г. с бюджетни средства от местни приходи, като отчитането на разходите е отразявано във функция 6 "Жилищно строителство, благоустройство и комунално-стопанска дейност и опазване на околната среда", група 2 "Опазване на околната среда", Дейност 623 "Чистота" в годишните отчети за касовото изпълнение на бюджета. Съгласно ежегодно издаваните заповеди от Кмета на О. Г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите, честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, с графици на сметосъбиране и сметоизвозване по коли и по дни, имотът "Гребна база" попада в район, в който О. Г. е организирала събиране и извозване на битови отпадъци - за процесните периоди границата на района, за който е предвидено да се осъществява организирано сметосъбиране и сметоизвозване за гр. Г., от изток е била определена като такава от Гребна база до язовир "Р. К.", като в Приложение № 4 и съотв. в Приложение № 5 към заповедите - График за сметосъбиране и сметоизвозване на сметовозна кола Контейнеровоз МАН 1226, е определено сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери 4 куб. м всяка първа и трета седмица във вторник на един контейнер от имота на Гребна база, при маршрут на сметовозната кола: "ТЕЦ 3; Болница; пл. "Л."; кв. "Л."; Пожарна и Гребна база. Според заключението, извършването на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на процесния имот, в счетоводството на О. Г. се установява от първични счетоводни документи за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. - месечни счетоводни справки за закупено и изразходвано гориво на автомобил МАН рег. № ******** с МОЛ М. Д., календар за дейностите и пътни листи. За автомобил МАН рег. № ******* е установено наличието на пътен лист за всеки вторник от първа и трета седмица за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2015 г., като в пътните листи липсва точно описание на маршрута по начина, определен със заповедите на Кмета на О. Г.. О. Г. е осъществявала дейности във връзка с поддържане и експлоатация на депо и други съоръжения за обезвреждане на битови и строителни отпадъци, като общината извършва дейности по наземно депониране на отпадъци - код D1. Със заключението са изчислени дължимите суми за ТБО за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за притежавания от жалбоподателя "П. П. - П" ООД и деклариран от него недвижим имот /земя и сграда/ партиден № М2-060509, както и дължимата лихва за просрочие на плащанията към датата на издаване на оспорения АУЗД - 11.01.2016 г. Съгласно заключението задълженията на дружеството за ТБО за 2012 г. възлиза на 1 857.65 лв. /остатъчна главница/ и лихва в размер на 970.33 лв.; за 2013 г. - 2 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 687.15 лв.; за 2014 г. - 2 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 396.81 лв. и за 2015 г. - 2 857.65 лв. /главница/ и лихва в размер на 106.57 лв. В табличен вид са представени дължимите суми за ТБО за всяка една година за периода 2012 г. - 2015 г., общо и по отделните компоненти, включени в ТБО. Изчисленията на размера на дължимите суми за ТБО са направени въз основа на декларираната от "П. П. - П" ООД отчетна стойност на имота, възлизаща на 408 234.23 лв., в т. ч земя - 9 461 лв. и сграда - 396 843.23 лв., при прилагането на регламентацията по чл. 24 от НОАМНЦУТОГ относно ТБО за жилищни, нежилищни и вилни имоти на предприятия и фирми и за нежилищни имоти на лица, регистрирани по ТЗ. Към датата на изготвянето на заключението по счетоводната система за отчитане на МДТ в О. Г. са установени плащания, осчетоводени по партидата на жалбоподателя, като дължимите суми за ТБО и лихви са заплатени съгласно банкови бордера от 18.03.2016 г., 14.04.2016 г. и 19.04.2016 г. По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Н. И. А., Н. С. М. и М. Д. Д.. С. Н. А. - служител в "П. П. - П" ООД от 2007 г., заявява, че през периода 2007 г. - 2011 г. фирмата, занимаваща се с индустриален кетъринг, е извършвала изхранването на работниците, които строили "ТЕЦ-1 ЕЙ и ЕС". На територията на Г. имали пет обекта, на които се осъществявала дейността, единият от които бил обект на т. нар. Гребна база, където имало стол и пансион за работниците. Дейността продължила до 2011 г. Свидетелят твърди, че от края на 2011 г. обектът на Гребна база не функционирал и не се използвал от никого, а докато обектът е работил /до 2011 г./, е имало един контейнер за битови отпадъци, разположен на площадката пред обекта, който контейнер се е използвал и от съседния имот на "Язовири и каскади". След 2011 г. свидетелят няма наблюдения дали пред обекта има поставен контейнер за сметосъбиране и от кого се използва. С. Н. М. - Началник на отдел "БКС" в О. Г., заявява, че имотът, известен като "Гребна база", се намира между Пожарната и имота на "Язовири и каскади", като същият през периода 2012 г. - 2015 г. попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на О. Г.. Свидетелят, в чиито основни функции като Началник на отдел "БКС" в общината, са включени и такива за осъществяване на контрол по отношение на сметосъбирането, сметоизвозването и сметопочистването в О. Г., твърди, че откакто заема тази длъжност /2003 г. -2004 г./, сметосъбиране и сметоизвозване от обекта "Гребна база" винаги се е извършвало. Сметосъбирането е извършвано в контейнер, поставен на площадката пред Гребна база, като сметоизвозването било два пъти месечно, а преди време, когато обектът функционирал като стол за работници - два, три пъти седмично. На паркинга на Гребна база винаги е имало, а и в момента има контейнер, който се обслужва от сметоизвозващ автомобил. Свидетелят заявява че другите два обекта, намиращи се в съседство с Гребна база - Пожарната и "Язовири и каскади", имат самостоятелни четири кубикови контейнери, като контейнерът, поставен на паркинга на Гребна база, обслужва единствено и само обектът на Гребната база. С. М. Д. Д. - шофьор на камион - сметосъбирач МАН в О. Г., заявява, че той извършва сметоизвозването от обекта "Гребна база". Твърди, че от 1995 г. има контейнер, разположен на паркинга на Гребна база, на около 20м от портала, и още оттогава /от 1995 г./ се извършва и сметоизвозване от имота съобразно графика. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и предвид изрично направеното от пълномощника на "П. П. - П" ООД изявление в съдебно заседание, проведено на 26.04.2017 г., че не се оспорва обстоятелството, че имотът на дружеството е известен като "Гребна база", за безспорен е приет фактът, че притежаваният от дружеството поземлен имот и построената в него триетажна масивна стопанска сграда с РЗП 200 кв. м., съставлява обект "Гребна база" в землището на гр. Г.. " С оглед така проведеното от АССЗ попълване на делото с доказателства и установените от съда факти, от правна страна е прието, че оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. За да отхвърли жалбата по същество, първоинстанционният съд е приел, че процесният АУЗД № 3-1 от 11.01.2016 г. е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание. Като неоснователно е отхвърлено възражението на жалбоподателя за формална незаконосъобразност на АУЗД № 3-1/11.01.2016 г., поради липса на изискуемата се индивидуализация на имота, към които са отнесени установените задължения за ТБО, както и конкретизация на данъчната основа и на начина на формиране размера на дължимите суми за всяка една от годините, за които са начислени задълженията и лихвите за просрочие, тъй като е посочено, че АУЗД № 3-1 от 11.01.2016 г. се издава на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ, като от съдържанието на акта е несъмнено, че същият е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Обосновано е съществуването на законово регламентирани задължения за заплащане на ТБО към бюджета на О. Г. за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. от "П. П. - П" ООД, като собственик на деклариран и подлежащ на облагане с ДНИ недвижим имот /земя и нежилищна сграда със стопанско предназначение/, при посочване на: размера на дължимите суми за ТБО /главници и лихви за просрочие на плащанията/ за всеки един период /година/ на облагане; основанието и начина на определяне на размера на задълженията в т. ч. облагаемата основа и ставките по Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Г.; нормативните разпоредби, регламентиращи сроковете за изпълнение на задълженията и т. н. С посочването на номера и датата на подаване на декларацията по чл. 17 /съотв. по чл. 14/ от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и на партидата на имота, се постига онази минимално необходима яснота на установителното изявление на органа по приходите досежно имота, по отношение на който с АУЗД са установени задълженията за ДНИ и за ТБО в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащането в срок на тези задължения, чийто размер е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. А и факта на извършеното от " П. П. - П" ООД плащане на част от дължимата сума за ТБО за 2012 г. /в размер на 1000 лв./, АССЗ е окачествил като индиция, че за жалбоподателя не е налице "неяснота" за кой недвижим имот са му начислени задълженията за ТБО. Обстоятелството, че не е изрично посочена данъчната основа, върху която при съотнасяне на съответната ставка е бил изчислен размера на задълженията за ТБО, също не съставлява съществено нарушение на изискванията за форма, тъй като реда и начина, по който са формирани задълженията, е определяем въз основа на изрично посоченото и възпроизведено в АУЗД нормативно предписание на разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Г., съотнесено към характеристиките на декларирания от "П. П. - П" ООД недвижим имот. Като абсолютно несъстоятелно е окачествил съдът и възражението за неяснота по коя хипотеза на чл. 24 от НОАМТЦУТОГ е определен размера на дължимата ТБО - по т. 1 или по т. 2 - очевидно за притежавания от жалбоподателя, като юридическо лице, регистрирано по ТЗ, нежилищен недвижим имот със стопанско предназначение, приложимият начин и промили за определяне размера на ТБО, е в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от НОАМТЦУТОГ, съдържанието на която разпоредба е възпроизведено в АУЗД. Неправилното посочване в АУЗД на вида на търговското дружество - "ЕООД" вместо "ООД", също не представлява съществена нередовност на оспорения акт, като основание за неговата отмяна. Задълженото лице е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочването на наименованието и ЕИК на търговското дружество. А и видно от всички изходящи от дружеството документи, приложени по настоящото дело, по адм. дело № 88/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. и по адм. дело № 8103/2016 г. по описа на ВАС, включително подадените до съда жалби, се сочат като такива от "П. П. - П" ЕООД. С оглед на направената фактическа и правна обосновка на АУЗД № 3-1 от 11.01.2016 г., съдът е приел, че не е налице допуснато нарушение на изискванията за форма и съдържание, като основание за отмяна на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Съдът е приел за безспорно установено, че "П. П. - П" ООД има качество на задължено по см. на чл. 64 във вр. чл. 11 ЗМДТ лице за заплащане на такса за битови отпадъци по чл. 62 ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот - земя и сграда. Въз основа на представените по делото Заповед № 911/25.10.2012 г.; Заповед № 1087/28.10.2013 г., Заповед № 881/17.10.2014 г. и Заповед № 1007/20.10.2015 г. на Кмета на О. Г., съдът е установил, че в границите на определените райони за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, е включена и територията на "Гребна база". В Приложения № 4 и съотв. Приложения № 5 към заповедите - График за сметосъбиране и сметоизвозване на сметовозна кола Контейнеровоз МАН 1226, е определено сметосъбиране и сметоизвозване на един четири кубиков контейнер всяка първа и трета седмица във вторник от имота на Гребна база, при маршрут на сметовозната кола: "ТЕЦ 3; Болница; пл. "Л."; кв. "Л."; Пожарна и Гребна база. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изявлението на пълномощника на "П. П. - П" ООД в съдебно заседание, проведено на 26.04.2017 г., че не се оспорва обстоятелството, че имотът на дружеството е известен като "Гребна база", съдът е приел за установено, че през календарните 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., недвижимият имот на жалбоподателя - поземлен имот и построената в него триетажна масивна стопанска сграда в землището на гр. Г. /"Гребна база"/, е бил включен в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., О. Г. реално е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на притежавания от "П. П. - П" ООД недвижим имот - земя и сграда, известни като "Гребна база". Недвижимият имот не само е бил включен в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно ежегодно издаваните от Кмета на О. Г. заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, но и фактически са били извършвани дейности по сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвено след извършена от вещото лице проверка в счетоводството на О. Г. по първични счетоводни и други документи - месечни счетоводни справки за закупено и изразходвано гориво на автомобил МАН рег. № ******** с МОЛ М. Д., календар за дейностите и пътни листи, е направен извод, че О. Г. реално е предоставяла услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" по отношение на имота - собственост на "П. П. - П" ООД. За автомобил МАН с рег. № ********, вещото лице е установило наличието на пътен лист за всеки вторник на първа и трета седмица за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2015 г., което изцяло съответства на определената със ежегодно издаваните заповеди от Кмета на О. Г. честота на сметоизвозване от района на Гребна база, съгласно Приложение № 4, съотв. Приложение № 5 към заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ - График за сметосъбиране и сметоизвозване на сметовозна кола Контейнеровоз МАН 1226 - сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери 4 куб. м всяка първа и трета седмица във вторник. Действително, от заключението на експертизата и от представените и приети като доказателства по делото пътни листи за автомобил МАН рег. № ********, се установява, че в пътните листи липсва точно и пълно описание на маршрута на сметовозната кола, така, както е определен със заповедите на Кмета на О. Г. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В пътните листи на водача на сметоизвозната кола - М. Д., в повечето случаи обходеният маршрут е описан като такъв "гараж - района - сметище - гараж" или "гараж - ТЕЦ 3 - сметище - района - сметище - гараж", при отразяване на броя на курсовете "района - сметище" и "ТЕЦ 3 - сметище". Само по себе си обстоятелството, че при изготвянето на пътните листи и описанието на маршрута на сметовозната кола, липсва изрично посочване, че обходеният маршрут включва и обекта на Гребна база, не е основание да се приеме, че по отношение на имота на жалбоподателя не е извършвано сметоизвозване. При разпита му в съдебно заседание свидетелят М. Д. Д. - шофьор на камиона - сметосъбирач, извършващ сметоизвозването от обекта "Гребна база", заявява, че от 1995 г. има контейнер, разположен на паркинга на Гребна база, на около 20 м от портала, който контейнер е отделен от контейнерите, обслужващи Пожарната и "Язовири и каскади", и още оттогава /от 1995 г./ се извършва и сметоизвозването съобразно графика, а когато се е налагало - и по често. Съгласно свидетелските показания сметосъбирането е извършвано в контейнер, поставен на площадката /паркинга/ пред Гребна база; сметоизвозването било два пъти месечно, а когато обектът функционирал като стол за работници - два, три пъти седмично, като на паркинга на Гребна база винаги е имало и в момента има четири кубиков контейнер за нуждите на обекта, който контейнер се обслужвал от сметоизвозващия автомобил на О. Г.. С оглед така изложеното и предвид установеното наличие на осигурен и поставени четири кубиков контейнер за събиране и съхраняване на битови отпадъци в имота на жалбоподателя - на паркинга на Гребна база, при редовно осъществявано сметоизвозване, съдът е приел, че О. Г. е осигурила обективна възможност на "П. П. - П" ООД - гр. С. З. да ползва предоставяната услуга по сметосъбиране и сметоизвозване т. е услугата е реално предоставяна. Така постановеното решение е правилно. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В. е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Посочената от касатора норма на чл. 10 ЗМДТ е относима към определения с АУЗД данък върху недвижимите имоти, в която част актът не е предмет на настоящия спор, поради което възраженията на касатора в тази насока са неотносими. Обстоятелството, че като правно основание за издаване на АУЗД в частта му относно определената ТБО е посочен чл. 62 ЗМДТ, а в мотивите е посочено, че основанието за неговото издаване е подадена Декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (отм.) не води до противоречие в съдържанието на АУЗД. За жалбоподателя, в качеството му на задължено по см. на чл. 64 във вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ лице, е възникнало задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за притежавания от него недвижим имот, деклариран с декларация по чл. 17 ЗМДТ (отм.), неизпълнението на което задължение в нормативно предвидените срокове съставлява основание за издаването на АУЗД в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно от ДОПК - служебно, поради неплащане в срок на задължения, размера на които е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Съгласно чл. 62 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2020 г.) ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Обстоятелството, че не са посочени по години данъчните основи и промилите, съобразно действащите към всеки момент нормативи не води до материална незаконосъобразност на АУЗД само на това основание. Съдът с оглед задължението му по чл. 160, ал. 1 ДОПК, следва да реши спора по същество. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, дължимата от касатора такса за битови отпадъци по чл. 62 ЗМДТ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., е определена правилно и законосъобразно въз основа на нормативната регламентация по ЗМДТ и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Г.. Правилно като основа за определяне на размера на дължимите суми за ТБО е взета декларираната от "П. П. - П" ООД с Декларация по чл. 17 от ЗМДТ отчетна стойност на имота, възлизаща на 408 234.23 лв., в т. ч земя - 9 461 лв. и сграда - 396 843.23 лв. Размерът на установените от приходната администрация задължения на "П. П. - П" ООД за ТБО за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. /главница/, изцяло съответства на изчисления такъв от вещото лице, изпълнило назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В заключението на експертизата лихвите за просрочие на плащанията на дължимите се ТБО за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., са определени в по-висок размер в сравнение с установения размер на задълженията за лихва с оспорения АУЗД. Правилно и предвид законово регламентираната забрана по чл. 160, ал. 5 ДОПК съдът е приел размерът на лихвите за незаплатените в срок задължения за ТБО, определен от органа по приходите с АУЗД № 3-1/11.01.2016 г. В съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в релевантния период са предоставяни услугите по чл. 62 ЗМДТ, като мотивите му изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Противно на изложеното от касатора по делото са събрани достатъчно доказателства за реално предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Обстоятелствата, че в някои от пътните листове не е отразен маршрут "Гребна база" поради непрецизното им попълване от водача на автомобила не води автоматично до извод за недоказаност осъществяването на посочените дейности, тъй като това се установява от останалите представени и подробно обсъдени от съда писмени доказателства и показанията на разпитания по делото водач, който ги е съставил. Обстоятелството, че имотът не се ползва не води автоматично до освобождаване от заплащане на ТБО за процесния период. Както правилно е посочил и съставът на АССЗ, по делото не са представени доказателства дружеството да е подало декларация до края на предходната година в общината по местонахождението на имота в съответствие със ЗМДТ и чл. 27а НОАМТЦУТОГ. Възраженията на касатора по отношение на въвеждането в експлоатация на сградата са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви в тази насока. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, на ответника се дължат разноски в размер на 945 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение