Решение № 2328 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Зарева, против Решение 10946 от 05.07.2024 г., постановено по адм.д. 10353/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита решението за частично недопустимо, в частта, с която РА е отменен по отношение на определените задължения на дружеството по ЗКПО за 2019 г. Касаторът оспорва заключението на съда по отношение на процесните фактури, издадени от Екуипмънт ънлимитед ЕООД и "Топ Екуипмент" ЕООД и счита, че същото е в противоречие с установените факти и законовите изисквания. Открива несъответствия в тезата за реално осъществяване на доставките, които е следвало да бъдат обсъдени по обективен начин от съда. Отправя искане за частично обезсилване и отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноските. Ответната страна "Матема Ленд" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Димитрова, оспорва касационната жалба със съображения по същество в писмен отговор и в съдебно заседание, и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представения списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството според Административен съд София - град е бил Ревизионен акт /РА/ Р-22221020005107-091-001/28.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1010/19.07.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчноосигурителна практика в ЦУ на НАП, в оспорената му част, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност за данъчен период м.03.2020 г. в размер общо 15 863,33 лева,ведно с лихви за забава в размер на 3 354,95 лева, както и определените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2019 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 4 208.33 лева, ведно с лихви за забава в размер на 1226.05 лева. След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приложените ЗВР, РД и РА по делото са подписани с валидни КЕП на служителите, които са ги издали. По същество спорът е концентриран от съда до преценката дали органите по приходите са отказали правомерно да признаят на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква от жалбоподателя да установи предпоставките, въз основа на които черпи благоприятните за себе си последици. Съображенията за отмяна на РА са изградени върху доказателствата за доставката на стоките от Екуипмънт Ънлимитед ЕООД и "Топ Екуипмънт" ЕООД, и наличието на достатъчно данни, установяващи реалното им предаване. Обжалваното решение на Административен съд София град е частично недопустимо. Касационните оплаквания на ДД "ОДОП" София, свързани с недопустимост на част от първоинстанционното решение, са основателни. В диспозитива на Решение 1010/19.07.2023 г. на директора на ДОДОП е записано, че РА се отменя в обжалваната част на определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г., след което следва диспозитива за потвърждаване на ревизионния акт в частта на определените задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за м. 03.2020 г., ведно с начислените лихви за забава. Предвид гореизложеното, АССГ е постановил решение в повече от предмета на спора. С оглед на това, обжалваното решение в тази му част следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството да се прекрати. В останалата му част решението е правилно. Заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА в съответната част по ЗДДС е обосновано чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Релевантните за разрешаването на спора факти са изяснени по делото, в резултат на което съдът е приложил правилно материалния закон. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с изложените мотиви в Решение 1010/19.07.2023 г. на ДД "ОДОП" София да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер на 15 863,33 лева по фактура 0..24/31.03.2020 г. с предмет Лиценз за комуникационен сървър и начислен ДДС в размер на 7530,00 лв., издадена от ЕКУИПМЪНТ ЪНЛИМИТЕД ЕООД, ЕИК 205750031 и по фактура 0..1/12.03.2020 г. с предмет Аванс по договор и начислен ДДС в размер на 8333,33 лв., издадена от ТОП ЕКУИПМЪНТ ЕООД с ЕИК 205756758. Касационните оплаквания са неоснователни и в противоречие с изискванията на приложимия материален закон. Твърденията за недоказаност на доставките по посочените фактури не могат да бъдат споделени. Изводът на решаващия съд за реалност на облагаемата доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е формиран логично след съвкупната оценка на доказателствата. Обратно на възраженията в касационната жалба прехвърлянето на собствеността е доказано по силата на представените и неоспорени писмени доказателства за извършените доставки са налице фактури, придружени от сключено споразумение между страните, заявки, оферти, приемо-предавателни протоколи за предаване на договорената стока и др. Тези документи, макар и частни, имат своята доказателствена сила, която не оспорена или оборена от други събрани по делото релевантни доказателства. Плащането от страна на получателя по банков път, което, без да е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, е косвено доказателство за реалността на доставките. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за нереалност на доставката поради липса на достатъчно убедителни доказателства за произхода на стоката. Липсата на данни за плащане и отразяване на доставка на стоките при прекия доставчик не може да е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит при неговия получател. Правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана материална или техническа обезпеченост, липса на доказателства за произход, транспорт или счетоводно отразяване при доставчика, когато не се твърди и не са налице данни за данъчна измама, за която получателят да е знаел или да участвал в такава. В този смисъл е и т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, ECLI: EU: C: 2012: 373, според което, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. Наличието на влязъл в сила ревизионен акт по отношение на доставчика, в който за процесните периоди се съдържат констатации, че последният не извършва стопанска дейност, не се ползва с обвързваща доказателствена сила и не може да бъде противопоставян на задълженото лице в настоящето ревизионно производство. Първоинстанционният съд е отделил точно спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е достигнал до заключение за спазване на нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на "Матема Ленд" ЕООД по процесните данъчни фактури. Приетото от съда е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на СЕС, изразена в посочените от АССГ решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/2014. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Административен съд София - град в тази му част е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. Останалата част от мотивите на решаващия съд също се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника "Матема Ленд" ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за касационното производство, съгласно приложените доказателства в тази насока. Възражението за прекомерност е неоснователно, предвид обема на доказателствата, фактическата сложност на делото и изслушаната съдебна експертиза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,