Решение № 8394 от 15.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ерато Холдинг АД /в несъстоятелност/, гр. Хасково, представлявано от синдика В. Георгиев, срещу Решение 676 от 19.10.2022 г., постановено по адм. дело 625/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 2758-1 от 29.03.2019 г., издаден от главен инспектор имотни данъци - орган по приходите в Общинска данъчна дирекция Хасково, потвърден с Решение 10 от 29.05.2019 г. на директора на Общинска данъчна дирекция Хасково, в частта му с която на дружеството са установени задължения за 2018 г. за данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 265.86 лв. главница и лихва в размер на 15.47 лв. и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 1 510.10 лв., заедно с лихва в размер на 87.88 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията на Върховния административен съд и е постановил решение, което отново не се основава на фактите, нито на закона. От заключението на вещото лице, прието при първото разглеждане на делото, се установява, че притежаваните от Ерато Холдинг АД жилищни имоти са продадени, с изключение на два гаража, на 30.06.2010 г. и са отписани от партидата на Ерато Холдинг АД. Самостоятелните обекти от сградата са продавани ведно с идеалните части от правото на собственост върху поземления имот, както и със съответните идеални части от сградата и правото на строеж. Сочи се, че според експертизата в котелното помещение са монтирани машини и съоръжения, които обслужват всички самостоятелни обекти в сградата, от което следва, че по същество представлява обща част на сградата. Твърди се, че за тази обща част не се дължат ДНИ и ТБО от дружеството, поради което съдът е следвало да определи задълженията на дружеството, като изключи тази обща част. Според касатора, общите части се определят като такива, съобразно функцията на предназначението им към определен момент, а не според това, кога е възникнала етажната собственост. Фактът, че на обекта е даден идентификатор, не променя предназначението му и не изменя неговата функция. Оспорен е изводът на административния съд, че в сградата дружеството е притежавало 43 обекта, продало е 28 и са останали 15 за собственика - Ерато Холдинг АД. Твърди се, че сградата се състои от 14 апартамента и кабинети, като всички са продадени. В настоящото производство касаторът, представляван от синдика Георгиев, моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът директор на Общинска данъчна дирекция Хасково, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С Решение 7314 от 16.06.2021 г., постановено по адм. дело 986/2021 г. по описа на ВАС, е отменено решение 349 от 10.08.2020 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 24.11.2020 г., постановено по адм. дело 780/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ерато Холдинг АД - в несъстоятелност, против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107 ал. 3 ДОПК 2758-1 от 29.03.2019 г., в частта, с която по отношение на дружеството са установени задължения за 2018 г. за ДНИ в размер на 265.86 лв. главница и съответната лихва в размер на 15.47 лв. и ТБО в размер на 1510.10 лв. и съответната лихва в размер на 87.88 лв. по отношение на имот с партиден номер 1260619580096300 и делото е върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. В останалата част, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Във връзка с постановеното решение на ВАС е образувано производството по адм. дело 625/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. За да отхвърли оспорването с обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е съобразил следното: АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби при издаването му. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства се доказва, че дружеството е собственик на посочения в оспореният акт имот, поради което същото е субект на задължение за заплащане на ДНИ и ТБО. Кредитирал е заключението на назначената по делото комплексна съдебна икономическа техническа експертиза (СИТЕ) и въз основа на него е приел, че вещите лица са посетили Служба по вписванията и са установили, че продадените от дружеството идеални части от парцела са в размер на 189.24/460 идеални части и че притежаваните идеални части от Ерато Холдинг АД - в несъстоятелност, към датата на издаване на оспорения акт са в размер на 270.76/460. Административният съд е приел за недоказани твърденията на дружеството, че процесното котелно помещение с площ от 119 кв. м. е обща вещ на собствениците на жилищата сграда, в която Ерато Холдинг АД не притежава собственост. В тази насока съдът се е позовал на заключението на вещите лица по изслушаната СИТЕ, от което се установява, че дружеството към 2018 г. е продало 28 самостоятелни обекта в сградата, от общо 43 и съответно е продължило да е собственик на други 15 СОС, един от които и т.нар. котелно помещение, с идентификатор 77195. 714.283.1.43, с площ от 119 кв.м. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 38 ЗС определя кои са общите части в етажната собственост, а именно дворът, основите, покривът, стълбите и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Достигнал е до извод, че процесното помещение не е обща вещ по естеството си, доколкото това са онези части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда. Изложени са съображения, че меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата - етажна собственост, е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост. Съдът е посочил, че от приложените към експертизата нотариални актове и от справките от Служба по вписвания по партидата на дружеството се установява, че към 14.11.2007 г. Ерато Холдинг АД с нотариален акт 1507 том 8, peг. 10321 дело 1288/2007 г. е прехвърлило правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата с идентификатор 77195.714.283.1.12. на друго лице, поради което към този момент следва да се преценява дали процесната площ е представлявала обща част. Приел е, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че към този момент помещението е било предназначено или е служело за общо ползване. Съдът е направил извод, че след като на процесното помещение е придаден идентификатор за СОС, включено е в кадастъра и по делото не са събрани доказателства за общото му ползване от всички етажни собственици в сградата, не е установено по несъмнен начин, че помещението е обща вещ по смисъла на чл. 38 ЗС. Съдът е изложил мотиви, че задълженията в спорния АУЗД за ДНИ и ТБО са определени законосъобразно. Размерът на задълженията за ДНИ и ТБО е правилно определен съобразно стойността, на която активът е заведен счетоводно на дружеството. По делото не са представени никакви доказателства за различна от декларираната от самото дружество отчетна стойност на имотите. В декларацията по чл. 14 ЗМДТ дружеството е декларирало отчетна стойност на СОС - 69 540.80 лв., а на земята 56 300.57 лева. Съдът е кредитирал заключението на вещите лица по СИТЕ, според което правилно е определена, както данъчната основа за облагане с ДНИ, така и размера на задълженията на задълженото лице за ДНИ за 2018 г., в размер на 265.86 лв. По отношение на задълженията за ТБО, съдът е посочил, че притежаваният от дружеството жалбоподател имот с партиден 260619580096300, находящ се в гр. Хасково, [улица], е включен в границите на районите, определени с издадената на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ от кмета на община Хасково Заповед 1536 от 24.10.2017 г. за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2018 г. Приел е, че реалното предоставяне на услугите по трите компонента не е оспорено от дружеството. Обсъдил е представените по делото доказателства и заключението на вещите лица по комплексната СИТЕ и въз основа на тях е приел, че дължимата от Ерато Холдинг АД (в несъстоятелност) такса за битови услуги по чл. 62 ЗМДТ за 2018 г. е определена правилно с оспорения акт в размер на 1 510.10 лв. главница и 87.88 лв. лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на установените с АУЗД, в спорната част, спрямо касационния жалбоподател задължения за ДНИ и ТБО за 2018 г., изводът на АС Хасково за законосъобразност е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Между страните не се спори и от приетите по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че процесният недвижим имот обект в жилищна сграда, е сред категорията недвижими имоти, подлежащи на облагане съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. От приетите по делото доказателства и съгласно констатациите на двете комплексни експертизи, приети по делото, е установено по категоричен начин, че Ерато Холдинг АД е собственик на процесния обект с идентификатор 77195.714.283.1.43, с площ от 119 кв.м., заедно със съответстващите идеални части от земята. Това обстоятелство е установено от експертизата, приета при първото разглеждане на делото (адм. д. 780/2019 г. по описа на АС Хасково), като вещите лица са констатирали, че имотът е деклариран от дружеството с декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 2722 от 07.06.2010г., в качеството му на единствен собственик, като от проверените документи е установено, че не е налице продажба на същия. Собствеността на Ерато Холдинг АД върху посочения самостоятелен обект от сградата е констатирана и от комплексната икономическа и техническа експертиза, приета по адм. д. 625/2021 г. Въз основа на приетите по делото доказателства е установено по категоричен начин, че имотът представлява самостоятелен обект, собственост на касатора, което опровергава твърдението му, както в хода на първоинстанционното производство, така и в касационната жалба, че процесното котелно помещение с площ от 119 кв.м. е обща вещ на собствениците на жилищната сграда. Констатацията на комплексната експертиза, приета при първото разглеждане на делото, че помещението е оборудвано с машини и съоръжения, които обслужват всички самостоятелни обекти в сградата, не обуславя извод, че обектът представлява обща част на сградата, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Касае се до самостоятелен обект от сградата, който е собственост на Ерато Холдинг АД, което обуславя извод, че именно дружеството е задължено лице за дължимия ДНИ съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, съответно за ТБО съобразно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция), който предвижда, че таксата се заплаща от лицата по чл. 11. Начинът на ползване на имота е ирелевантен за облагането с местни данъци и такси по смисъла на посочените правни норми, като определящ фактор е собствеността, която в случая е установена по несъмнен начин. С чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността е регламентирано, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. Процесният недвижим имот, който както се посочи представлява самостоятелен обект от 119 кв.м., дори и да се приеме, че представлява котелно помещение, не е сред изрично посочените като обща част на сграда в режим на етажна собственост в чл. 38 ЗС. Същевременно, по делото не са ангажирани доказателства, които по категоричен начин да сочат, че същият служи за общо ползване от всички собственици. В тази връзка правилно е приел административният съд, че след като на процесния обект е придаден идентификатор за СОС и същият е включен в кадастъра, то не е установено по несъмнен начин, че помещението е обща вещ по смисъла на чл. 38 от ЗС. В касационната жалба не е налице оплакване относно размера на задълженията, установени с АУЗД, а от приетите по делото експертизи е видно, че същият е правилно изчислен с акта. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Хасково сума в размер на 478 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,