Решение № 14131 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2017 г.

Решение № 14131 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5692/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А., гражданин на Ш. Л. със съдебен адрес гр. С., ул. "У." №..., ет. ...,чрез БХК, срещу Решение № 1556 от 10.03.2017 г., постановено по адм. д. № 11800 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Решение № 11207 от 18.11.2016 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на Амирталингам е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Твърди се, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и че мотивите са формални и взаимно изключващи се. Като цяло се поддържат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид допуснатото нарушение на § 5 от ПЗР на ЗУБ. Касационният жалбоподател счита, че пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното му положение и опасения от преследване представлява нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, което прави решението незаконосъобразно. Позовава се на съдебна практика която цитира във връзка с неназначаването на преводач от език, който разбира. Иска отмяната на съдебното решение, предмет на контрол, отмяната на оспореното пред АССГ решение на председателя на ДАБ и връщане на делото като преписка на административния орган с указания по прилагането на закона. Ответникът - председателят на ДАБ, се представлява от процесуален представител юрискс. С., която поддържа и мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че от установената фактическа обстановка не е налице основание да се приеме, че касатора е бил принуден да напусне Ш. Л., поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него. Напуснал е страната си официално и по отношение на него не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от закона. Счита, че не е нарушена и процедурата, тъй като касатора е декларирал, че владее тамилски и английскси и на тези езици е извършван превода без възражение от нвегова страна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Установено е, че самият Амирталингам не поддържа никакви доводи за упражнено насилие спрямо него по време на твърдените задържания. Напротив живял е спокойно, напуснал е страна легално с виза, семейството му продължава да живее в Ш. Л. Като е отчел събраните доказателства съставът на АССГ е преценил бежанската му история за недостоверна. След анализ на представените доказателства и изнесеното от кандидата за статут, съдът е приел, че не е установено насилие от някакъв вид по отношение на личността му. Констатирал е противоречията в бежанската му история и в крайна сметка съдът е приел, че касаторът по-скоро е мигрант отколкото бежанец по смисъла на ЗУБ. В подкрепа на този извод е и факта, че от интервюто му се установява, че след напускането на Ш. Л. минава през няколко държави и никъде не е поискал закрила, влиза в България нелегално и подава молба за закрила след като е бил задържан при пресичането на границата. Сам в интервюто си от 21.09.2016 г. заявява, че желанието му е да отиде по-скоро в друга европейска държава - Франция, Швейцария или Германия, което не подкрепя поддържаната в производството сега теза, че единствената му цел е да получи закрила в България, като първа сигурна страна. Прието е обсоновано, че не са налице и основания по чл. 9 от ЗУБ. Първоинстнанционния съд твърде подробно и мотивирано е обосновал този си извод (противно на твърдяното в касационната жалба) отчитайки настъпилите промени в политическата ситуация в страната, както и липсата на данни за преследване спрямо лицето, което да е основано на политическо мнение или убеждения. Като е приел, че спрямо касатора няма заплаха от преследване заради расовата му принадлежност, неговата религия, националност, принадлежност към определена социална група, или поради неговото политическо мнение или убеждение, съдът е направил извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на лицето. Напускането на страната не е провокирано от реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, и не са установени други такива спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. Като е съобразил справката относно обстановката в Ш. Л., съдът е приел че цялостната ситуация там не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Приел е неприложимост на хипотезата по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз, както и неоснователност на позоваването на решение на този съд по дело С-465/200 г. По тези съображения оспорването на Амирталингам е отхвърлено. Решението е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на настоящия касатор. Съдът е направил подробен анализ на представените по делото доказателства. Обстойно е обсъдил изнесеното от Амирталингам по време на проведените интервюта, неговата бежанска история, отчел е констатираните противоречия и е съобразил данните относно ситуацията в държавата на произход на кандидата за закрила. В резултат, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, при отчитане твърденията на лицето и казаното по време на проведените интервюта, както и в съдебното заседание е направил фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. С основание съдът не е дал вяра на поддържаната от лицето бежанска история, респективно на твърденията му за основателен страх от преследване, предвид очевидната липса на необходимата последователност и логичност на изложеното. В този смисъл по делото не е установено и доказано жалбоподателя да е преследван в държавата си по произход по твърдените политически причини (за членство в организацията Тамилски тигри). Поддържаните от лицето факти не обосновават наличието на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, както и мотивирано от това нежелание да се завърне в държавата си по произход. Не обосновават също така извод кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Напротив по делото се установява, че семейството му продължава да живее в Ш. Л., съпругата и детето му също, а и както се посочи, напуснал е страната си легално с редовна виза за Дубай. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Ш. Л., за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Безпорно, налице са данни, че в Ш. Л. обстановката е несигурна, но това не дава основание да се приеме, че степента на насилие е достигнала така степен, че да е основание за предосдтавяне на закрила. От друга страна наведените от жалбоподателя твърдения, че производството по разглеждане на молбата му за международна закрила е проведено в условията на задържане - СДВНЧ - Б., при което той бил лишен от всички дължими му се по закон материални и процесуални права и гаранции, както и от възможността да ангажира доказателства в подкрепа на изложеното в бежанската си история и от възможността да се възползва от правна помощ и защита, съдът намира за неоснователни. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на това производство пред интервюиращия орган, с чужденеца има проведено интервю, с начален час 12.00 ч., приключено в 13.10 ч., отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език - английски. Интервюираният изрично изразява съгласието си с назначаването на преводача, заявявайки, че за него този език е разбираем и че освен английски владее и тамилски. Съдът приема, че при удостоверената компетентност на интервюиращия орган, точното място на провеждане на интервюто, обстоятелството, че към този момент жалбоподателят е принудително задържан в СДВНЧ, не оказва влияние върху процедурата по провеждане на интервюто. Ограничаването на правото на свободно придвижване за периода, в който чужденецът е в процедура по разглеждане на молбата му за международна закрила, макар и да съставлява нарушение, според съда не е от категорията на съществените такива, тъй като не се доказва то да има отражение върху крайния акт на производството по предоставяне на закрила и съответно на това да представлява самостоятелно основание за отмяна на процесния акт. В тази насока в съдебното решение са изложени мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. В този скмисъл е и съдебната практика (виж. адм. д. № 11801/2016 г. АССГ). Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения поради неосигуряване на преводач от разбираем за него език. От доказателствата по делото се установява, че касаторът е уведомен писмено на разбираем за него език за реда по който ще се проведе производството, за правата му и задълженията както и за организациите които предоставят правна и социална помощ. В т. 12 от регистрационния лист на стр. 12 от делото Амирталингам е заявил че владее тамилски и антглийски и че текстът му е бил преведен, добре го е разбрал и няма комуникативни пречки. В хода на първоинстанционното производство също му е бил осигурен преводач видно от протоколите от съдебно заседание т. е в хода на цялото производствое извършван превод на език разбираем от Амирталингам. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,