Решение № 7508 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2014 г.

Решение № 7508 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 91/23.09.2014 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. С касационна жалба, подадена от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез пълномощника юрисконсулт Цветанка Иванова се обжалва съдебното решение в частта, с което е отменено експертно решение /ЕР/ № 0275 от заседание № 062/16.04.2014 г. на НЕЛК, с което е потвърдено експертно решение на ТЕЛК № 0933/11.03.2014 г. относно датата на инвалидизиране и преписката е върната за определяне на по-ранна дата, предвид заключението на вещото лице. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че датата на инвалидността правилно е определена, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против експертното решение на НЕЛК. С касационна жалба, подадена от Нина Миткова Содаджиева, като майка и законен представител на малолетното дете Михаил Станиславов Генов, се обжалва съдебното решение, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата й в останалата част, като е приел, че датата на инвалидизирането е различна от датата на раждането на детето. Поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в допълнителни писмени бележки, моли съдебното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от съда за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да съобрази представените нови доказателства за извършени медицински изследвания на детето. Претендира присъждане на направените разноски. Двамата касационни жалбоподатели не са изразили нарочни становища по касационната жалба на съответната друга страна, по която имат процесуалното качество на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и за неоснователност на двете касационни жалби. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е определил датата на инвалидизирането на детето, като е приел датата 15.08.2013 г., на която диагнозата е била поставена. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационните жалби са допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно в съответната обжалвана част. С обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен е отменено експертно решение № 0275 от заседание № 062/16.04.2014 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни болести, с което е потвърдено експертно решение на ТЕЛК № 0933/11.03.2014 г. - частично относно датата на инвалидността. Съдът е върнал административната преписка на НЕЛК за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е определена датата на инвалидизиране на детето Михаил Станиславов Генов - 16.09.1913 г., която е датата на издаване на епикризата от Специализирана болница за активно лечение по детски болести /СБАЛДБ/ "Проф. д-р Иван Митев", Клиника по неврология, тъй като категорични признаци на диагнозата на детето - "детска церебрална парализа" /ДЦП/, са установени при прегледа, проведен на 15.08.2013 г. от проф. Литвиненко, когато вече е бил налице разгърнат неврологичен синдром на ДЦП и тази дата следва да се приеме за дата на инвалидизирането. Съдът е обосновал изводите си със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, като е посочил, че същото не е оспорено от страните и е в съответствие с приетата по делото медицинска документация. Мнозинството на настоящия касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 0933 от заседание № 046 от 11.03.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен, на Михаил Станиславов Ненов, роден на 16.02.2013 г., е определена 95 % степен на увреждане с чужда помощ, при водеща диагноза - "спастична церебрална парализа" и общо заболяване "ДЦП - спастична квадрипареза, умерена степен. Симптоматична епилепсия" и дата на инвалидизирането 16.09.2013 г. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице, чрез неговия баща и законен представител Станислав Генов Иванов, пред НЕЛК единствено относно датата на инвалидизирането. Националната експертна лекарска комисия се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 0275 от заседание № 062 от 16.04.2013 г. на специализиран състав по нервни болести, като е потвърдила определената с ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизирането - 16.09.2013 г. В мотивите на решението на НЕЛК е посочено, че с ЕР на ТЕЛК правилно е определена датата на инвалидизиране съобразно датата на епикризата, издадена от СБАЛДЗ "Проф. д-р Иван Митев" по повод хоспитализация на детето. В изслушаното по делото заключение на съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Дина Д. Кемалова, е изложеното, че терминът ДЦП обединява група остатъчни неврологични и невропсихични синдроми, настъпили поради неразвитие или увреждане на централната нервна система в периода преди и по време на раждане, както и в ранна детска възраст; ДЦП се развива в резултат на генетични, физически, химически и инфекциозни пренатални фактори; родова асфиксия, мозъчен кръвоизлив, травми - перинатални фактори; менингити, енцефалити, дихателна недостатъчност, хранителни травми и т. н. постнатални фактори. При детето Михаил Генов са налице и пренатални фактори - частично отлепяне на плацентата, което е довело до анемия и хроничен недостиг на снабдяването с кислород на мозъка, увита пъпна връв, което по механичен начин увеличава кислородния глад, както и перинатални такива - респираторен дистрес /от незрял бял дроб/, пневмония, тежка хипоксия. Според вещото лице е очевидно, че мозъчните увреждания са започнали още вътреутробно и са се разширили по време и след раждането. В първите месеци не е поставена категорична диагноза ДЦП, тъй като неврологичните признаци са били дискретни, задължително е било проследяване на развитието им заради особеностите на детския мозък и неговата пластичност. Категорични признаци за ДЦП са установени при прегледа на 15.08.2013 г. от проф. Литвиненко, когато вече е налице разгърнат неврологичен синдром на ДЦП и датата може да се приеме за дата на инвалидизация. В заключение вещото лице посочва, че уврежданията на детето са резултат от исхемична енцефалопатия и категорично не може да се говори за родова травма. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачата й, като при определяне на вещото лице се е съобразил с водещото и основното заболяване на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключението, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че изводите на вещото лице, са обосновани. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице, заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на вещото лице, в съответствие с което е достигнал до решаващия извод по съществото на спора за датата на инвалидизирането. Предвид заключението на вещото лице съдът обосновано е приел, че за дата на инвалидизирането следва да се приеме датата, на която за първи път са установени категорични признаци на ДЦП - 15.08.2013 г., когато е извършен преглед на детето от проф. Литвиненко и когато вече е бил налице разгърнат неврологичен синдром на ДЦП. Приетата от първоинстанционния съд дата на инвалидизирането съответства на изискването по чл. 70, ал. 4, изречение първо НМЕ. Разпоредбата на чл. 70, ал. 4 НМЕ предвижда, че когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването /изр. първо/; когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК /изр. второ/. В случая е налице медицинска документация - медицинско направление от 15.08.2013 г., което дава възможност за определяне на датата на инвалидизиране. Затова, като е приел тази дата за дата на инвалидизиране, първоинстанционният съд е постановил решението в съответствие с материалния закон. С касационната жалба и с допълнителна писмена молба от касационния жалбоподател Нина Миткова Содаджиева, като майка и законен представител на малолетното дете Михаил Станиславов Ненов, са представени две писмени доказателства: първото - резултат от изследване образна диагностика с № 25298/2.10.2014 г., издадено от Университетска болница МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД - София в което е посочено заключение "МР образна диагностика на описаните промени могат да се свържат с родова травма", а второто - резултат от консултативен преглед № 681 от 20.11.2014 г., издаден от Специализиран консултативен кабинет, в което в частта "диагностично заключение" е посочено следното: "Състояние след перинатална увреда на ЦНС. Перивантрикуларна левкомалация. Вътрешна хидроцефалия. Спастична квадрипареза. Епилепсия". Тези доказателства не са свързани с касационните основания по смисъла на чл. 219, ал. 2 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Не се установяват допуснати от съда процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства и изясняване на делото, а заключението на вещото лице не е оспорено пред съда, същевременно е обосновано и в съответствие с представените медицински документи, поради което не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане, за да се обсъждат новите доказателства, както претендира касационния жалбоподател. По изложените съображения и двете касационни жалби са неоснователни. С обжалваното съдебно решение обосновано е прието, че за дата на инвалидизиране не може да се приеме датата на раждане на детето, след като не е налице медицинска документация, която да доказва диагностицирано заболяване към тази дата, същевременно съдът правилно е приел, че за дата на инвалидизирането следва да се приеме датата 15.08.2013 г., когато според наличната медицинска документация са установени категорични признаци на ДЦП. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение