Решение № 8653 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2018 г.

Решение № 8653 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ламбов от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител - адв. Панайотов, срещу решение № 1526 от 13.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1533/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0819-001197 от 16.05.2018 г. на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна. Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и като необосновано. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Варна, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на АС- Варна е отхвърлил жалбата на Х. Ламбов против заповед № 18-0819-001197 от 16.05.2018 г. на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Ламбов е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: На 16.05.2018 г. около 14, 20 ч. в гр. Варна на път Първи клас №Е-87, община Аврен, Х. Ламбов е управлявал лек автомобил Фиат браво с ДК [рег. номер на МПС], като при извършената проверка водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство алко тест "Дрегер, издаден е и талон за медицинско изследване № 0035653 за МБАЛ Варна при Военномедицинска академия Варна, като водачът е отказал да изпълни и предписанието за медицинско изследване. При така установеното, контролният орган е приел, че извършеното деяние, представлява нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и е съставил АУАН Въз основа на съставения АУАН е издадена и заповедта за налагане на ПАМ № № 18-0819-001197 от 16.05.2018 г. на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР- Варна. С оглед така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Позовал се е на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП съгласно която ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи В настоящия случай въз основа на доказателствата съдът е приел, че водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване, което е достатъчно основание за прилагане на ПАМ. Съдът е обсъдил всички доказателства, включително и показанията на св. Георгиева и тези на св. Димитров. С оглед изложеното съдът е направил извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, като мотивите на административния орган за налагането й очертават фактическото основание за издаването, а именно отказът на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или да даде кръв за медицинско изследване. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на Ламбов като неоснователна. Решението е правилно. По смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е предвидено, че се налага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му. При анализ на цитираната разпоредба е видно, тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на Ламбов, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП хипотези, а именно - отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и че не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. В настоящия случай жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Същата е съобразена и с целта на закона. Съдът е установил правилно фактите по делото и въз основа на тях е направил правилни и обосновани правни изводи, които се подкрепят напълно от настоящата съдебна инстанция. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – той е интерпретирал, обсъдил и кредитирал свидетелските показания в съответствия с останалите доказателства по делото, в резултат на което е стигнал до извод, че неизвършването на преглед и неизпълнението на предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози във МБАЛ- Варна към ВМА от страна на Ламбов не се дължи на независещи от него причини. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие в мотивите на съдебното решение. В конкретния случай са налице и двете предпоставки за налагане на ПАМ – отказ за даване на кръвна проба/ неизпълнението на предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози/ и отказ за тестване с техническо средство. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на акта, предвид обстоятелството, че органът е определил максималния срок на наложената ПАМ- 18 месеца. В случая адм. орган няма възможност да избира какъв срок да определи. Срокът е посочен в закона и той е "до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Съдът е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. С оглед изложеното не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,