Решение № 7302 от 20.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов, [населено място], обл. Силистра, чрез адвокат С. Николов срещу решение 133/05.01.2022година на Административен съд гр. Силистра по адм. дело 144/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение УРИ 188600-3606/21.06.2021г. за отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на началника на Районно управление - Силистра при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Силистра. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че като не е обсъдил възраженията на жалбоподателя в пълнота, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел, че заявителят не е посочил обстоятелства, мотивиращи нуждата от самоотбрана, докато извършва обичайните си и ежедневни занимания, респективно обстоятелства, които да налагат необходимост за лицето да разполага с оръжие. Касаторът сочи, че като не е обсъдил цитираната съдебна практика, първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения. Прави искане за отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което обжалваният отказ бъде отменен и преписката върната на началника на РУ на МВР гр. Силистра за издаване на поисканото разрешение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, началникът на Районно управление Силистра при ОД на МВР гр. Силистра, чрез главен юрисконсулт В. Атанасова, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд гр. Силистра е образувано по жалба на И. Иванов срещу Решение УРИ 188600-3606/21.06.2021г. за отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на началника на Районно управление Силистра при ОД на МВР гр. Силистра. Въз основа на фактите по делото, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, установявайки от правна страна, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с целта на закона. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Страните не спорят по фактите. Същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, като фактическата обстановка се споделя от касационната инстанция като съответстваща им. Правоотношенията по издаване на разрешенията за носене, употреба и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения, регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични правила за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие са обосновани от високата степен на обществена опасност и с оглед на това значимостта на охранените обществени отношения. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал.1, ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. И в двата случая обаче законът поставя изискване в чл. 76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ за основателна причина за издаване на разрешението. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото, той не е сторил това. Съдът правилно е приел, че не са представени доказателства, установяващи необходимостта от притежаване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са съответни на закона, тъй като не е налице елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ и се споделят от настоящата инстанция. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, тъй като се притеснява за личния си живот и здраве, докато извършва ежедневните си занимания. Тези твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. От доказателствата по делото не се установява наличието на причина, която налага използването на оръжие, за самоотбрана.Твърдението на И. Иванов, че оръжието му е необходимо за охрана на имуществото на притежаваното от него търговско дружество Сиана Милк ЕООД, отглеждани животни, арендована земя, земеделска техника, пренасяне на голяма сума пари, не кореспондират със законовите изисквания за притежаване на лично късо огнестрелно оръжие за граждански цели- самоотбрана. Позоваването на мотив за осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да придобие огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на релевантните за основанието твърдения, подкрепени с доказателства на молителя. Да се приеме, че опасенията за засягане и посегателство, без доказване на реална опасност и съществуваща безусловна необходимост, представляват такава причина, би означавало, да се превърне режима по издаване на процесните разрешителни от разрешителен в регистрационен, какъвто последният не е. Употребата на огнестрелно оръжие е дейност - източник на обективна висока степен на опасност за живота и здравето на обществото, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, част от които са свързани и с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е обсъдил цитираната съдебна практика, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Посочената от касатора съдебна практика (пример: по адм.д. 3282/2012 година по описа на ВАС), от една страна не е задължителна при формиране на решението по настоящото дело, а от друга е ирелевантна предвид различните фактически установявания. Предвид изложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид това, касационната жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на началника на Районно управление Силистра при ОД на МВР гр. Силистра искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение